Знаем, че гордостта е един от греховете, нали.
Грешни сме тогава, защото бургазлии се гордеем много с нашия град.
Дали явно и шумно, дали тихо и смирено, но се гордеем.
Носим тази гордост навред и се молим на Свети Николай да се застъпи за нас и да получим опрощение за пустата и гордост бургаска. Защото все пак гордостта е грях.
С какво толкова много се гордеем ли?
Винаги намираме причина.
Дори когато няма с какво, тогава избираме да се гордеем с морето, със залива, с бургаските вечери, с бургаските залези, с изгревите, с някоя улица, с някоя песен.
Хайде, стига, бе! Откъде накъде един бургазлия ще се гордее с изгрева или залеза. Какво общо има изгревът или залезът с нас. С какво Бургас е допринесъл за тях?
А ти виждал ли изгрева или залеза над Бургаския залив?
Гордеем се не с тях, а с това, че ги забелязваме и им се радваме. Защото ги виждаме. И ги усещаме. Съгласи се, че в това диво време това си е повод за гордост. Не сме загубили способността си да се радваме и на малките неща, значи.
Казват, че сме особен град. Някакъв странен. Различен. И хората ни били различни. Всеки е образ невъзможен. Ни риба, ни рак. Ни се води, ни се кара.
Ами, да. Защото живеем на брега. Между морето, небето и земята.
И празнуваме нашия празник заедно с рибарите, с банкерите.
Но нали сме особени, нали сме различни и на себе си не мязаме, на Никулден май повечето бургазлии не ядем шаран.
Избираме други риби. И пак се молим на Свети Николай да ни прости тази волност.
Честит празник на всички бургазлии, които винаги намират с какво да се гордеят с Бургас.
Дори това да изглежда странно в очите на останалите.
Ха, че то време за прогноза станало бре.
Днес ще е прохладно, облачно и ...празнично-
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
