Бургас.
Предизборна кампания. Ден пореден.
Небето като от коприна, това е моята...
Това е моята визитка, която раздавам като изоглавен на невинни граждани. Цял народ сега вази гледа. Искаме победа.
Обикалям из алеите на парка в к-с „Славейков“. Хората се разхождат невинно, смеят си, говорят си, а аз ги зомбирам като им говоря за избори.
Срам не срам, заговарям напълно непознати. Слава Богу. Изслушват ме.
Мен пък ме заговаря нежен женски глас. Слушам много внимателно, защото няма да повтаря.
„Краси, да купиш кашкавал. Той е малко скъпичък в онзи магазин, ама другите са като гума – нарежда по телефона моята пред Бога и пред хората половинка, а аз едва удържам да не изкозирувам и да не кажа едно войнствено и величаво „Слушам, тъй вярно“. Нищо не казвам.
Предизборната кампания си е кампания, обаче кашкавалът у дома е свършил. А и като звънне жената, зарязваш всичко. Дори и предизборната кампания.
Оправям разрошените вежди, пък пак продължавам да раздавам визитки из парка.
Чини ми се, че по едно време направо вече мязам на самолет от селскостопанска авиация. Ръся брошури и визитки връз човеците, а те горките се чудят накъде да избягат, щото „ 66/104 Красимир Калудов, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е като камъните, дето падат от небето.
Че и съвсем изпедепцах занаята. Както си стоят на пейката в парка, аз изниквам изведнъж и ги обсипвам с мене си. С моята визитка, демек.
Поне не ме пребиват с камъни. Учтиви са хората.
Калудов??? То, имаше един Калудов май в нашата махала – обяснява ми набор на баща ми, седнал пред блока си.
Баща ми е родом от Ръжица и от Айтос – обяснявам аз, а господинът радостно възкликва
Ама аз съм от Горица!!! Пък тоя е от Каблешково!!! - и сочи своя набор на пейката.
Връчвам им визитките с моя лик и за мое изумление изведнъж разговорът се насочва към...Айтос.
Не че е лошо, но предизборната кампания все пак е в Бургас. Плахо вмъквам този детайл, но господинът с корени от Горица вече е потънал в спомени. Нещата май отиват към Поморие. Тук глас няма да видя явно и учтиво се изнизвам.
42-а разговора по-късно.
Обсъдили сме къде живея. Оказва се, че господинът на пейката е идвал преди години да пълни луканки в месарската работилничка до нашия вход. Ама, майсторът се спомина и затуй мъжът не е идвал.
Край. Няма измъкване от темата за луканките и няма никакъв шанс да вмъкна нещо за предизборната ни програма. Щото в нея няма нищо за луканки. Писахме я три месеца. И ни една луканка. Язък. „Слаб 2“ си пиша.
81 разговора по-късно. Устата ми е пресъхнала. Не само няма луканки, но и вода няма. Вече съм герой от картината с маслени бои „Кандидат за общински съветник връхлита из засада връз избирател“
Какво съм разбрал дотук?
Хората искат...Искат хубави пейки в своя парк. Искат хубаво осветление в парка. Искат ...
Искате ли денонощен стоматологичен кабинет в Бургас? Нашият водач на нашата листа предложи да се разкрие такъв?
Ааа, туй много хубаво. Да го има – благославя словоохотлива госпожа.
Бам. Точка!!! Най-после.
„Поне ви видяхме на живо!!!“ усмихва ми се друга, а аз свенливо се усмихвам...На живо.
Разделям се с хората от „Славейков“, защото трябва да купувам кашкавал. Купувам 300 грама. Съвсем му отпускам края. И вървя като олигарх из моя комплекс „Братя Миладинови“. 300 грама кашкаал са това. От скъпия.
Тия дни ще налазя с моите визитки и тук.
Дръжте се.
Камъните падат, падат от небето. И на всеки камък, пардон, на всяка визитка пише „ 66/104 Красимир Калудов, „Продължаваме Промяната – Демократична България“
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
P.S Купуването на кашкавал не е.
Брей, то време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево и топло. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 19 градуса. Моля??? Съжалявам, не знам дали това някой да раши да не се изкъпе сутринта и намаляването на въглеродния отпечатък имат нещо общо. На ваша отговорност е.
автор: Красимир Калудов
Коментари
