Предизборна кампания. Ден десети.
Стърча и сам съм, други няма. Раздавам предизборни материали в центъра на Бургас. Миг преди да изплача „Къде си, вярна, ти любов народна“, усещам, че народната любов на прибежки и припълзявания ме заобикаля. Млади и стари, мъже и жени панически изведнъж сменят маршрута си. Зер, писнало им е от кандидати.
Мина време, започнаха да ме възприемат като подробност от пейзажа, спряха да бягат от мен като чумав, че като се почна едно раздаване на брошури и визитки...
Благодаря, ааа...вие сте „Промяната“ значи? За вас за нищо на света няма да гласувам! Ааа, ще ви подкрепя? За вас ще гласувам! Вие кой сте? Вие кои сте? Избори ли, че те кога са? Не, не съм оттука! Бързам! Върнете младите! Помислете за заплатите!!! След 50 метра завийте надясно, продължете направо и след още 50 метра завийте наляво!!!
Последното не го казва гражданин, а се чува от смартфон с включен джипиес.
И какви ли още не реакции...предизвиквам.
Енергична госпожа отминава, пък се връща и ми казва дяволито „Видях та във Фейсбука“.
На дърти години се изчервявам, но милно ми стана едно такова, зер същинско селебрити се почувствах.
Друга дама се загледа в брошурата, във визитката, в мен и рече „Ма, туй сте вий, тука“
Кой съм аз да отричам. Същия съм, вярно е.
И на визитката и на брошурата все това пише.
Красимир Калудов 66/104
купуването и продаването на гласове е престъпление
Коментари
