Какво да се каже за случая с обезобразеното момиче в Стара Загора.
Какво изобщо може да се каже.
Тя е жертва. Не е лека или средна жертва. Жертва е на насилник.
За цял живот.
И този насилник дори не осъзнава какво е сторил.
Старите хора казват „Който мъж бие жена си, бие главата си“.
Колко мъже има около нас, които бият по този начин главите си? И най-прецизно изготвената статистика не може да улови бройката им. Името им е легион.
Мъжете, които пребиват жените си, са елитен род войска, маршируваща под знамето на домашното насилие, в която винаги влизат нови и нови попълнения. И може да е абсурдно, но са харесвани от много други мъже, че дори от жени. В своите изкривени представи сигурно вярват, че раздават справедливост, че наказват жените си заслужено. Вярват, че всичко това се случва, защото жените са виновни. Не искат да се стига дотам, ама като са били предизвикани, какво да правят.
Ех, тази мъжка чест. Ех, тази женска мъка. Вървят през света сплели ръка за ръка и оставят следи зад гърба си…Следи от кръв и сълзи. И стъпкани надежди.
....
И в края на краищата каква е изпитаната и доказана във времето рецепта за щастлив семеен живот според "традиционните ценности"?
Мъжът бие жена си, тя се преструва пред хората на щастлива, хвали пред семейните приятели своя съпруг, посреща го с прегръдка, усмихва му се и му прави вкусна супа, яхния и печено пиле, сипва му ракия, накрая се прегръщат и отиват в спалнята, за да се отдадат на ласки и милувки?
Така ли е навсякъде?
Дали в такъв свят и в такива семейства мъжът и жената са истински щастливи? А децата? А тъщите и свекървите? Тъстовете и свекърите?
Измамното щастие изглежда е твърде разтегливо понятие. Но не можеш да го разтягаш до безкрайност, защото все някога лъжата в него се къса като ластично въже и те удря по лицето.
Значи зад една голяма усмивка може да се крият големи ужаси?
Да не би тогава формулата на щастливия брак в семействата или в съжителствата със скрити проблеми да се изписва като „два шамара, една усмивка, два юмрука, една прегръдка“. Или един шамар между две целувки?
Знаете ли. Ако живеете в такъв свят, задължително е да използвате морзовата азбука, за да изпратите един единствен текст „SOS“. До целия свят. Или просто можете да позвъните на конкретен телефонен номер.
Бъдете сигурни, че в света на шамарите, юмруците и ритниците няма място за щастие. Никога. И това не може да се скрие и от най-усмихнатата жена.
....
Дали мъжът, който пребива от бой жена си, изпитва триумф? Смята ли, че е въздал справедливост? Мисли ли, че е победил в честен бой? Че е силен? Че е господар на света? Че нещата зависят от него? Че си е отмъстил заради това, че животът го е свързал с жена, която ненавижда? Заради която е нещастен и заради която си въобразява, че е жертва?
...
Кое държи вкопчени един в друг жертвата и насилника? Какво ги кара да живеят в един дом?
Моят дом, моят ад, моята крепост. Адът, това сме ние.
Трябва да се сложи край на това.
Няма обяснение, няма оправдание, няма извинение.
Иначе накрая всички ще потънат в света на насилието.
автор: Красимир Калудов
Коментари
