Ти за кои си? За Апокалипто или за Кликач – ме пита русоляво момче, има няма пети -шести клас, докато в паузата между двете полувремена си разменяме с него и с неговия приятел пасове с топката върху терена на градския стадион в Карнобат.
Ами, май не съм за никого – отвръщам аз след кратко замисляне и сигурно го разочаровам с отговора си, защото аз съм само зрител от Бургас и изобщо не познавам отборите.
Заговаряме с младата надежда на карнобатския футбол и той с гордост ми споделя, че заминава за академията на Лудогорец да тренира. Когато го питам как така ще живее и учи сам в Разград, момчето ми отвръща твърдо „Това е моят шанс“.
Продължаваме да си подаваме топката, а аз хвърлям поглед към двата отбора на терена, които току що се впускат във втората част от своята футболна битка.
Последният ден от един впечатляващ футболен турнир е.
След осемгодишна пауза в спортния календар на Карнобат се върна турнирът „За купата на кмета“.
Огромно предизвикателство за най-добрите аматьори и футболни ентусиасти от Карнобат и съставните селища от общината. 19 отбора и над 180 играчи от различни възрастови групи.
Да, ясно е, че малки и големи играха за индивидуални и отборни награди, но...каква по-голяма награда има от това да накараш публиката по трибуните да те аплодира.
А в деня на финалните мачове за трето и четвърто място, както и за шампионската титла на турнира за аматьори публиката е по-голяма, отколкото публиката на някои мачове в Професионалната футболна лига. Зрителите са повече и от тези в някой киносалон, отишли да гледат преди години филма на Мел Гибсън „Апокалипто“.
На паркинга и подстъпите към стадиона в Карнобат е пълно с автомобили. Няма място да се паркира дори кутия за обувки. 36 номер обувки. Футболните запалянковци са много, много и са навсякъде.
На терена играчите на „Тики така“ и „Легендите“ водят страховит сблъсък.
„Тики така“ повеждат, както се казва с гол от съблекалнята“, но онези техни почитатели, които очакват лек мач, преминават през всички фази на учудване, отчаяние и възвърнати надежди, защото момчетата с черни фланелки от отбора на „Легендите“ се борят за всяка педя земя и вкарват три гола с убийствени контраатаки. Дори пропускат още голове. Направо са като черни пуми.
Феновете им ги окуражават при всеки гол и с вой на клаксони от десетките автомобили, паркирани зад трибуните. Защото по трибуните почти няма места за зрители.
Всички са запълнени почти до откат.
Така или иначе по големият опит на „Тики така“ натежава към края на мача и футболистите в червени фланелки пречупват неуморимите си съперници с резултат 6:3, което им носи третото място в турнира.
И състезанието достига до своята кулминация.
Финалният сблъсък. Мачът за купата на кмета. Мачът за шампионската титла.
Бързо ми става ясно защо онова момче, с което си подавахме топката на терена, ме питаше дали съм за отбора на "Апокалипто".
Защото тези играчи са апокалиптично добри майстори и отиграванията им се посрещат с възторжен рев от трибуните.
„Апокалипто“ печели финала с общо резултат 7:1, а за съперниците им от Кликач остава утехата, че са накарали цялото им село да мечтае, да се вълнува и да изживее щастието да бъде на финала.
Кметът Георги Димитров награждава победители и победени от финалната четворка.
И се радва човекът, защото всички тези играчи и зрители са доказали на него и на организаторите, че когато нещо се прави от сърце, то неминуемо печели сърцата на хората.
И те го подкрепят.
Турнирът наистина е имал смисъл.
Публиката от трибуните аплодира възторжено футболните майстори.
Едни се радват повече, други по-малко заради пропуснатите възможности за победа.
Да, „Купата на кмета“ отива само при победителите, но като се замисли човек, спечелили са всички отбори участници. Получили са уважение заради своите умения. Заради това, че са играли от цялото си сърце и душа и са се раздали до край на терена.
Мюмюн Сар остава в хрониките като голмайстор на турнира. Виктор Славов пък ще бъде запомнен като най-добър вратар от този футболен празник. И други са спечелили.
Например, зрителите по трибуните. Те пък са получили възможността да се насладят на зрелищни спектакли, в които главните изпълнители са били техните деца, синове, братя, братовчеди, приятели, гаджета, племенници, роднини и съседи. И не един мъж или жена, момче или момиче са имали възможността с гордост за посочат някого на терена и да кажат „Това е моят...“
Спечелили са и младите футболни надежди на Карнобат, защото всики такси за участие, които са платили отборите, отиват във фонд за подкрепа на местната футболна школа.
Награждаването е приключило. Шампионите и подгласниците са вече ясни. Зрителите се разотиват щастливи и обсъждат мачове и резултати.
Турнирът „За купата на кмета“ създаде за Карнобат нови герои, нови легенди, нови приятелства, поднови стари спортни съперничества и роди нови шеги, закачки и очаквания за догодина, когато едни ще футболисти търсят реванш, а други нови възможности за доказване.
До нови срещи.
А вие кой отбор подкрепяхте? „Апокалипто“ от Карнобат или някой друг?
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
