След историята със записите се замислих върху онази най-стара история или поне една от най-старите, в която търсим примери и поуки.
За онази история, която разказва как Мойсей повел евреите роби през пустинята към Обетованата земя...
И така скитали заедно 40 години.
Сигурно не са били малко онези от довчерашните роби, които са проплаквали жално милно "Какво ни беше, имахме хляб, вода, покрив над главите, е малко тежък труд, но...имахме сигурност при фараона в Египет, а сега скитай из пустинята в жега, в болести и глад"
Мойсей ги водил 40 години, докато забравят робското си минало...
Та, в края на историята евреите стигнали до Обетованата земя. Но знаете ли кое е станното? За Мойсей нямало място в нея. Той не могъл да се наслади на живота в Обетованата земя.
Общо взето това си спомням от тази библейска история.
А в нашите лични истории сами избираме какви да сме. Сами избираме къде да сме...или кого да следваме и кому да вярваме.
"Продължаваме Промяната" предлага възможно най-трудния и тежък път към Обетованата българска земя. Токова труден, че чак страшен.
Но някои българи вече са тръгнали по този път...и е много възможно някой ден да стигнат до края на пътя, но да се окаже, че за "Продължаваме Промяната" няма място в Обетованата земя. Защо ли? Защото все пак ще напомня на наследниците на робите, че дедите им са били роби.
Е, какво пък толкова. няма защо да си посипваме главите с пепел или да страдаме, защото...нали мисията ще е изпълнена.
Няма да има българи с робско мислене, а България ще е превърната от страна за лично ползване на българските фараони в страна на независими и силни хора.
Уви, някои сънародници обаче вечно ще останат роби в мисленето си, в поведението си, в мечтите си дори. Во веки веков ще си искат хляб, вода и покрив под властта на българските фараони.
По записите им ще ги познаете
Ха, че то време за прогоза станало. Топло ще да е. Някъде ще е горещо. Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
