Развръзката на зрелището „Войната на буквите“ настъпва с гръм и ...ъъъ...с крясък
Финалът на епохалната сага се случва по възможно най-смайващия начин.
Като за последно създателите на зрелището са предвидили от всичко по много.
Много кадри от гора, много кадри от пещери, много крясъци и викове, много шепот и какво ли още не.
Но ето я хронологията на събитията.
Финалната серия започва с ритуално хоро на девойки по нощите. Незнайно защо към момите се е присъединила и царицата майка Мириам, която явно е ребрандирана като девойка. Тягостното хоро приключва с кръв по ръцете и лицата на някои от участничките...
Действието се прехвърля в онази пещера, която всички търсят, но никой не я намира, макар че навалицата в нея и пред нея вече достига застрашителни размери.
В пещерния мрак княз Баян шепне. Събеседниците му също шепнат. Герои и зрители се измъчват от целия този оглушителен шепот и нищо не се разбира от казаното. Все пак Баян връчва на един доброволец златна монета, уточнява, че е последната и го праща да купува пергаменти от пазара в Преслав. Мимоходом обяснява на някакъв преписвач на книги „Перото е като меча, довери му се и то ще те води“. Преписвачът кима тъй, сякаш никога не е виждал меч.
Следва визитация на цар Петър в килия, където е въдворен арестуваният от миналата серия Илия, бунтовен монах, който е напуснал манастира си. Царят го изкушава с оферта да заеме длъжността игумен на същата тази света обител, която е напуснал заради непреодолими различия с шефа си. Илия презрително отказва и квалифицира офертата като сатанинско изкушение. Това принуждава цар Петър на свой ред да определи монаха като безбожник и да го осъди на смърт.
По същото време красивата царица Мария Ирина броди из пазара в Преслав на безсмислен шопинг. Скита из прашните сергии, за да търси платове, макар че из търговската мрежа преобладават кокошки и некъпани продавци.
Вижда на някакъв зид графити с кратък текст „Царят е сиромах, сиромахът е цар“ и почва да трие буквите с ръкав.
После се връща в двореца, където съпругът и я посреща с възторг заради това, че е трила надписи по улиците на Преслав.
Идва ред на Сурсувул да скита из гората, за да пълни екранно време.
И той скита много здраво. Намира някаква магьосница и я моли за помощ. После двамата изпадат в състояние на неразбираем шепот и не става ясно за какво преговарят. Иначе всички търсят Сурсувул.
В същото време маджарите атакуват вероломно българското царство, а Баян и патриархът общуват на някакъв хълм.
Говорят за изчезналото евангелие и Баян уведомява патриарха, че в онази пещера са организирали книжовна школа, в която се преписват текстове..., които са били написани първоначално от Черноризец Храбър и евентуално от партриарха.
Светиня Му безмълвно вади някакъв сувенир, навярно купен от Месемврия или от Аполония...поне през лятото в тези населени места векове по-късно се продават същите сувенири. И сцената приключва с неясно внушение.
Царица Мария Ирина пак е на пазар в търсене на платове. И докато скита из сергии с храни и кокошки, чува как пратеникът на Баян, онзи със златната пара, преговоря за покупка на пергаменти с някакъв спекулант. Дочува с поразителна яснота точно кога и къде ще стане предаването на пергаментите.
Фалшива бременност, измама с петел и нови крясъци във Войната на буквите
В това време в пещерата Баян и Макрена спорят може ли да дойде в пещерата патриархът или не може. Спорът им е прекъснат от вестоносец, който съобщава, че монахът Илия е бил убит, а главата му е позиционирана върху кол, за да бъде превърната в малък демонстрационен обект за показване по улици и площади.
Пергаменти няма...
Докато зрителите страдат по Илия, камерата го показва в близък план. Не е убит, а само пребит. При него в килията влиза Сурсувул. Не е ясно как е преминал през охраната, защото всички го търсят.
Бившият монах и бившият кавхан повеждат лек незаангажиращ разговор за смъртта и безкрайния свят, наричан за краткост „оня свят“
Сурсувул ляга на пода съвсем разпенен, защото е пил от глинена съдинка някаква течност, приготвена от магьосницата.
Царица Мария Ирина взима с измама пергаменти от хазната.
В двореца се връща старата царица Мириам. С парцаливи одежди, с кървави резки по лицето и ръцете, пък обяснява на сина си Петър ,че раните и са сторени от Сурсувул.
Диалогът между майка и син се заключава във фундаменталните въпроси „Какво ще правим“, „Какво ще правиш“ и накрая цар Петър избира да си мълчи.
Малко по-късно Петър е в църквата с красивата си съпруга Мария Ирина. Тя му възвестява с равен тон, че ще става баща.
Царят изразява пълно равнодушие, реагира вяло и хладно, но по сценарий добавя едно неубедително „обичам те“. Със същата страст би могъл да цитира и рецепта за производство на сок от бъз. Царицата се усмихва някак измъчено.
Сурсувул по някакъв странен начин е напуснал килията и с напълно лилава брада е жив насред горска поляна. До него стои монахът Илия и му говори разни мотивиращи думи за Бог.
В двореца царица Мириам нарежда на сина си, цар Петър да намери най-после онази пещера, за която всички вече знаят и да избие всички „уруди“ в нея.
После старата царица вика при себе си слугата на царица Мария Ирина и му нарежда да си ходи към Константинопол. Да, обаче Павлос предлага услугите си на интригант и си издейства продължаване на командировката в Преслав...Препратката към Варис от „Игра на тронове“ е много куца и нелепа.
Авторите на филма пак пълнят екранно време със скитащия из гората Сурсувул. Той ходи прав, пълзи и се търкаля, дори темето му е лилаво.
Но друго място в гората Баян стои и чака доставка на пергаменти, но вместо спекулант при него идва красивата Мария.
И я замъква в пещерата, за да и покаже книжовната школа.
Там ромейката, която носи детето му, вижда библиотеката и цялата дейност, която кипи в пещелата.
Баян декламира, че се е посветил на буквите, за да не изчезне народът му, а Мария го целува, за да млъкне и да спре да говори глупости.
В двореца продължават да търсят Сурсувул, но зрителите добре знаят, че той скита из гората.
Да, обаче царица Мириам научава къде е пещерата и праща цар Петър там, макар че той отлично знае къде е пещерата, защото в една от предните серии вече е бил там.
В нея Баян и Макрена благославят пергаментите, които съдържат преписани текстове.
Откъм гората наближават цар Петър и войници. Движат се към пещерата, за да нахлуят в нея, влизат вътре и правят погром. Арестуват книжниците и изгарят пергаментите, които имат неясна прилика с хартиени листове размер А3
Царят стои до пламъците и се опушва, а полуслепият Вениамин се крие в дупка.
Малко по-късно войводата Влад убива патриарха с нож заради евангелието със свещените букви.
В пещерата се връща Баян и като вижда, че всичко е изгорено и разгромено, започва да вика и крещи като Чеченеца в дискотека във Филипопол.
Но при Сурсувул нещата са още по-зле. Той вече не се задоволява да скита из гората, ами грабва някакви камъни и си блъска главата с тях.
Зрителите си блъскат също главите с въпроса „Какво му стана на тоя кавхан, бе?“
Сурсувул намира малко момиченце из гората, чиито родители са убити от Влад.
Напалват си огън.
А в църквата цар Петър се моли, но го прекъсва нелицеприятният му брат Венеамин, което кара царят да крещи ужасено.
После отново крещи и заповядва на стражата да вкара майка му в тъмница. На свой ред и тя крещи. Всички крещят или ако не крещят, търсят Сурсувул, който скита из гората вече и с малко момиче край себе си.
Баян се предава лично в двореца. Но същевременно намира време да говори с Мария Ирина в църквата, която го уведомява, че само една единствена вечер е консумирала брака си с Петър.
Баян се замонашва и приема името Никодим, за да се оттегли в манастир.
После обаче се среща с Илия и го нарича поп Богомил. Демек ей, тъй създава богомилите.
Царица Мириам крещи истерично. На нея и е писнало да стои в тъмницита и затова от подземията с обикновен нож Венеамин прокопава тунел и освобождава майка си.
Сурсувул броди из гората. Хванал е с голи ръце заек...и го пуска.
Момичето край огъня мълчи, после се представя, а Сурсувул плаче. Той сам осъзнава колко безсмислено е прекарал тази серия в горски обиколки.
В битността си на монаха Никодим доскорошният княз Баян бие клепало насред някакъвд баир. Да обаче до него идва вестоносец, за да го призове да грабне меча и да поведе армията срещу маджарите. Никодим хвърля расото и пак става Баян.
По-късно Баян и Петър се бият с мечове в тронната зала. Хореографията на бойната сцена е прилична.
Сурсувул скита с удвоени усилия из гората и намира евангелието със свещените букви.
Детето до него изчезва. Остава само Сурсувул с лилава брада.
Петър и Баян рамо до рамо застават пред армията и започват групово да изричат буквите от азбуката.Цялата армия също срича и изрича буквите като заклинание. Пък после вдигат мечове и на маджарите лошо им се пише. Учителите по български език и литература сред зрителите са във възторг. Запасните офицери обаче гледат изблещени.
И всичко свършва. Следват финалните надписи, а опустошените зрители се молят Богу горещо да няма втори сезон на тази филмова епопея.
Сурсувул обаче все още е в гората, а през цялата серия не е показан нито веднъж император Роман Лакапин, което озчава, че се задава втори сезон.
Пази Боже.
автор: Чернослипец Храбър
Коментари
