Тъй, де.
По стар обичай, наложен още от филмовата компания Метро Голдуин Майер, поредната серия на гражданското позорище „Войната на буквите“ започва с лъвски рев.
Е, в случая не реве лъв, а княз Баян.
Ама, направо се дере насред поляната с бръшляна, където в края на миналата серия с красивата Мария Ирина вкусиха от насладите на греха.
Докато князът реве, камерата показва в близък план красивата Мария Ирина, която вече е облечена.
Двамата се качват на кон и тръгват към Преслав, за да може младата царица да бъде доставена като препоръчано писмо на мъжа си, цар Петър.
Там, в столицата кавхан Сурсувул води философски разговор, посветен на благородната лъжа. Обяснява на боила Крум, че е по-добре да се погуби една душа, но да се спасят хиляди.
По-късно тежкият философски разговор продължава в нов формат. Този път кавханът беседва с вдовстващата царица Мириам, която се държи неадекватно и аха, аха да рухне под тежестта на огромните угризения на съвестта. Царицата изпада в транс и започва да мята покъщнината си във всички посоки. Накрая става ясно, че търси своя любим гребен, защото бил изчезнал.
За разлика от Мириам паметливите зрители се сещат, че този гребен не се е мяркал поне от две серии.
Слепият, но прогледнал Вениамин размахва нож из тъмнината в пещерата, която се води негов постоянен адрес. Дали за да разучи бойна техника, дали за да напълни ефирно време, не става ясно защо го прави, но сценаристите са му казали да прави това и човекът маха с ножа като улав.
После осъзнава абсурдността на тази сцена и се насочва към местната кръчма, където пита салонната управителка дали в заведението се предлага супа. Супа, бе!!! В Средновековието по заведенията за обществено хранене в България са сервирали явно супа.
Да, обаче ресторантьорката му отвръща презрително, че за него има само чорба от коприва.
Тук с нарастващо притеснение някои от зрителите очакат Венеамин да изрече едно към едно думите „Аз обичам супа, чорбата е турско ядене“, но това не се случва и репликата на Бай Ганьо засега остава непокътната.
В царския дворец нещата стават страшни и излизат извън контрол.
Вдостващата царица Мириам е в пълна истерия и търси своя гребен. Сурсувул също се впуска в издирването, макар че статутът му на плешивец повдига доста въпросителни защо му е нужен гребен. Пък може би му трябва за да разреше брадата си, която проблясва сегиз тогиз в лилави отенъци. Да, обаче Мириам е все тъй невчесана и не може да отиде на вечеря, което я изнервя. Гребенът не само го няма, а направо е изчезнал.
В този момент Венеамин пие пиво като смок. Не вино, а пиво и по този начин изпреварва с доста векове производството на бира по тези земи. Натрясква се и издава всички си тайни на някакви средновековни батки. За княз Баян, за книгата, написана на свещения език „българица“. Батките може да са тъпи батки, ама тези думи им изглеждат глупави дори на тях, затова искрено се хилят.
Баян и Мария още пътуват към Преслав. Гребенът на Мириам го няма.
Синът на императора, който е и баща на Мария Ирина, обвинява Сурсувул за изчезването на дъщеря си. На фона на всичко това вдовстващата царица продължава да търси своя гребен. Мария Ирина я няма.
Кавханът се опитва да излъчва арогантна мощ, но лилавите нюанси по зле боядисаната му брада леко ерозират тоя напън.
Баян идва и доставя на домашния и адрес Мария Ирина. Поне тя е намерена вече.
Цар Петър, разкъсван от подозрения и съмнения, разпитва брат си откъде накъде е с Мария Ирина, а той му отвръща, че я бил спасил, пък тя потвърждава теорията.
Стражата арестува Баян, без да му предяви никакви обвинения за каквото и да е било нарушение на обществения ред. Гребенът го няма.
В Константинопол император Роман Лакапин стои в някаква мизерна стаичка, яде с ръце и мляска. После с пълна уста обяснява, че някакъв инфлуенсър, демек клюкар от Месембрия разправял, че княз Баян бил донесъл от Херсон книга със свещени букви.
Заради което императорът провожда екип от доверени хора да търсят книгата.
Вече окончателно е ясно, че всички пътища водят към Месембрия. Мине се не мине серия и някой хуква натам.
В килията си княз Баян говори през зъби, а срещу него стои цар Петър и му говори също през зъби. Нищо не им се разбира и в този момент зрителите пред телевизорите осъзнават, че вероятно Баян и Петър общуват на разговорния вариант на свещения и непознат език „българица“, затуй вероятно нищо не им се разбира.
Царицата Мириам обаче мълчи и търси своя гребен. Само изрича признанието, че са убили невинен човек.
Цар Петър вечеря с красивата си съпруга и продължава да я разпитва какво точно са правили с Баян из гората цял ден. Тя му разказва някаква съшита с бели конци история.
Царицата Мириам все още търси своя ценен гребен и на предложението на Сурсувул да и купи нов отвръща с политнекоректно презрение, че не иска гребен, произведен от африканци.
Нервни зрители я съветват да отиде до Етнографския комплекс „Етъра“ или поне до някой магазин „Всичко за един грош“, но тъй като тя не ги чува...,ами стои рошава и без гребен. Но го търси.
Все пак отделя малко време, за да посъветва сина си Петър да пусне брат си Баян от килията.
Войната на буквите като безкрайно скитане из гората
По същото време Теофилакт увещава Баян да приеме сделка „Дай ни евангелието със свещените букви, пък ние ще развалим брака на Петър и Мария“. Баян отказва, защото в края на краищата той има и евангелието и Мария, макар че никой не знае за този джакпот.
Христофор пък съветва дъщеря си Мария да разучава сватбения танц по-усърдно.
А пък Венеамин усърдно кръстосва из Преслав със скъпоценното евангелие в джоба си.
Всички търсят тази книга, а царицата Мириам търси своя гребен.
Да обаче предателят във филма грабва евангелието, но докато това се случва, Венеамин го ранява с нож през лицето. А, видяхте ли защо слепецът, който е прогледнал, размахваше нож из пещерата си. Имало е смисъл. Тренирал е, демек.
Насред разгара на издирвателната операция „Търси се гребен, жив или мъртъв“ Мириам изрича фундаментално определение за този филм
„Истината тук няма никакво значение“.
И това е вярно, защото камерата показва българския патриарх в покоите му, които са мебелирани зле, а дървената ламперия прилича на интериор от барака на рибар, ама на много беден рибар.
Двамата с Баян водят там разговор за заветите на цар Симеон и за евангелието, написано със свещените букви от непознатата азбука „българица“. Патриархът с лек и игрив смях пита "Къде е Евангелието", а князът с лек и игрив смях отвръща "А, на сигурно място е"
Следва втората царска сватба между цар Цетър и красивата ромейска принцеса Мария Ирина. Те вече веднъж са се оженили в Константинопол, но сега се женят втори път и в Преслав и се готвят за втора първа брачна нощ.
Мария и Петър танцуват. Гледката е покъртителна.
Мария се върти като дервиш, а хореографията на Петър е едно към едно с танца на Николай Бареков в „Денсинг старс“
Младата царица припада и втората първа брачна нощ се проваля.
Някъде из покоите си Сурсувул вчесва с пръсти косите на царицата Мириам. Тя му припомня страшни дни от детството им. Тогава вече всички зрители разбират колко важен е гребенът за нея, но гребенът го няма.
Царицата под вънкашност чужда отива в единствената кръчма в Преслав, където обикновено се срещат всички жители на царството и там казва на сина на Тарах, че баща му е бил невинен. Сцената направо си плаче да бъде озвучена от „Плачи дете, баща ти е невинен“ на Тодор Колев, но въпросът с авторските права е сложен.
Млечната сестра на княз Баян уточнява евентуална сватба със своя избраник, но тъй като е предрешена като войник, отива на бойна акция по издирване на Баян. Там, за да спаси своя млечен брат, убива със стрела своето либе.
Една любов приключва, а гребенът на царицата го няма.
Камерата ни показва кавхана Сурсувул, който се самонаранява с някакви остри шипове, все едно че са взети от гребен и стои в локва кръв.
Поради изчерпване на сценарния ред и на всякакъв смисъл серията свършва внезапно.
Ха, че вие дотук ли стигнахте, бре?
И таз хубава. То време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево, но хладно...като за март.
Не губете гребените си и не говорете през зъби.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
