Тъжният среден предприемач изтегли от банката в брой 53 млн. лева, за да изпълни някаква обществена поръчка за строителство на някаква инфраструктура, надипли ги в черни чували, натовари ги на камион и тъжно каза на опашката от свои колеги, наредили се пред банката също да изтеглят авансово милиони в „кеш“...“Изнасям се от България. Тук не може да се прави бизнес“
Тъжният политик се изправи пред тълпа от партийни активисти и тъжно им каза „Аз никога повече няма да бъда премиер, но никой не е по-добър от мен, нине, присно и во веки веков“.
Тъжният политик обичаше да цитира Библията, но в неговия настолен екземпляр, който държеше върху нощното си шкафче, пасажите с информация за Деня на Страшния съд бяха зачеркнати.
„Ще ги гоня до дупка“ извика тъжният политик, а съпартийците му вяло започнаха да скандират „До дупка, до дупка“
Някъде далече един смел войн срещу корупцията тъжно промълви „Няма да си го причиня това“. Отвън пред кабинета му една тълпа скандираше „Нашият войн е нашата радост“, но понеже организаторът на събитието не беше им платил участието, виковете им бяха не радостни, а по-скоро тъжни.
Тъжен държавник тъжно гледаше новините от фронта, където подкрепяните от него веселые ребята ядеха една гора бой...Тъжно беше.
Тъжна партийна лидерка тъжно пишеше стратегия за борба срещу рептил идеологията, която искаше да превърне децата в държавата в рептили и извънземни.
Тъжен патриот оганизираше референдум срещу изкуствения интелект, защото щял да унищожи естествения интелект...Последователите му пък смятаха, че интелектът е направо вреден.
Тъжна жена търсеше лев в джоба си, за да си купи хляб, но хлябът струваше повече от един лев
Над тъжната република се възцари нов ден на тъга в годината на белия сръндак.
Много, твърде много хора се съпротивляваха на мисълта, че има някакви ентусасти, които искат да променят тъгата в радост...
еее, то време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево, но ветровито и хладно. Типичен мартенски ден.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
