Седма част от сказанието за „Войната на буквите“ грабва зрителите за гърлата още от началото си.
А началото е славно.
Баян в състояние на посттравматичен махмурлук играе ролева игра „Хвани скорпиона за опашката“ на мегдана в Солун.
Остава дълбоко неясно защо е пиян, защо играе тази игра и какво би спечелил, както и какво би загубил. Край него доскоро слепият, но вече прогледнал син на Черноризец Храбър, го увещава да се откаже от безсмислената игра, същото прави и едни свещеник, но Баян храбро хваща скорпиона за опашката и изрича мъдра мисъл, която има всички качества да бъде избродирана на ковьорче на нечие легло. Уви, мисълта отлита, преди някой да я запомни и приозводителите на ковьорчета остават на сухо.
Камерата прави бърз преход към Преслав, където синът на император Роман Некъпан, пардон на Роман Лакапин се опитва да въвлече в сложен заговор царицата Мириам. Тя започва тромава двойна игра, в която се опитва да натопи своя брат Сурсувул, туй де...кавхана. Нещо повече, Мириам предлага колаборация с неясни параметри и императорският син уж почва да кълве на офертата за търговия с влияние, но не е много убеден.
Баян най-после е изтрезнял и обявява пред своя екип в състав прогледнал слепец и кротък свещеник, че тръгва към Месембрия, за да хване кораб за Херсон. Зрителите с минимум тройка по география се питат, защо не хване кораб от Солун, с който да мине през Константинопол и от там да се насочи към Херсон, ами ще прекосява толкоз километри чак до Месембрия, ама...какво да се прави. Явно според сценария днешният Несебър тогава е бил нещо като интермодален транспорен хъб.
Действието отново се прехвърля в императорския дворец в Константинопол, където чудно красивата императорска внучка Мария яде големи порции месо, а край нея кръжи дядо и, Роман Некъпан, туй де Роман Лакапин, който също пощипва някоя друга хапка. И двамата не знаят, че не е възпитано да се яде и говори едновременно. Язък им за Магнаурската школа.
Докато Баян, Прогледналия и Свещеника бродят из гори Тилилейски по пътя си към Месембрия, в Преслав преговорите между императорския син и царицата Мириам влизат в задънена улица. Византиецът предлага на вдовстващата царица статут на негова държанка в Константинопол и нищо повече, а тя отказва, защото въпросната позиция е с твърде стеснени перспективи, няма осигурителен стаж, не предлага работна заплата и изобщо не струва.
По същото време синът и, цар Петър, лениво разиграва „Сицилианска защита“ върху шахматната дъска и е посетен от Сурсувул. Кавханът му предлага да отиде до Константинопол, за да се запозна на място с бъдещата си съпруга, прекрасната Мария и да осигури гаранции, че по време на бъдещата сватба ромеите няма да изколят сватбарите. Зер, героите от филма вече са чували за „Кървавата сватба“ от „Игра на тронове“ и взимат мерки това да не се повтори.
Играта на нерви в Преслав обаче се усилва. Кавханът приема в тронната зала някакви араби, които се оказва, че са продавачи на камилска вълна. Обаче ромейските пратеници не знаят това и си мислят, че виждат арабски дипломати. Затова се питат „Какви са тия пък сега“, на което Сурсувул хитро отговаря „Продавачи на камилска вълна са“ като по този начин кара ромеите да си мислят „Аха, значи ни лъже и иска да скрие, че тия араби са всъщност дипломати“
Изобщо това са едни толкова сложни двойни и тройни игри, че зрителите нервно отиват до хладилника да се подкрепят с нещо за ядене.
Като говорим за ядене и за пиене, млечната сестра на княз Баян отива до най-оборотната кръчма в Преслав, преоблечена като войник, за да се срещне с друг войник, който я ухажва в моментите, когато е мома, пък да му даде знак, че може и да му се отвори парашутът. Налага се да пие грубо вино на екс като уволнен сомелиер, но войникът с романтично сърце приема съвета и вече на всички зрители става ясно, че скоро ще се вика „Сгодихме се, сгодихме се“...Пардон, това е реплика от „Опасен чар“
Царицата междувременно отива на двора, прошепва някакви страстни думи на своя болярин поклонник, заради което той почва да свисти от мерак.
Той и предлага перспективата да започнат скитнически живот двамата или поне да отидат до Рим. Поне този път не се споменава Месембрия като мястото, от където да се хване кораб към новия им живот, изпълнен с греховни радости.
За разлика от тях Баян и групичката му вече се люшкат на кораб и пътуват за Херсон.
Млечната му сестра пребива някакъв дърт похотливец с тояга, но идва нейният любим, пък я гушва и двамата тръгват нанякъде. Тц, не е към пристанището в Месембрия, хайде моля ви се, срама имайте.
Цар Петър отива до Константинопол, води лек и незаангажиращ разговор с император Лакапин и най-после установява това, което зрителите отдавна знаят. Мария Лакапина е безмерно красива. Тя обаче не знае, че бъдещият и съпруг има навика да скита с тенекиена корона с фалшиви перми, но има време да се увери в това лично.
Мария му казва, че след венчавката ще носи името Ирина, което ще рече Мир
Петър сияе и изразява съжаление, че двамата не са имали време, за да се влюби тя в него. А зрителите сред мъжете злорадстват.
В Преслав преговорите между царицата Мириам и ромейския сановник продължават. Той вдига мизата и предлага сделка. Ако Мириам му каже с кого ще прави сговор кавханът, това ще бъде началото на едно добро приятелство...Тук приликите с култовата реплика от филма „Казабланка“ буквално къртят зъбите, ама какво да се прави...хората са едни и същи навсякъде.
В Константинопол император Некъпан, пардон Лакапин обяснява на бъдещия си зет цар Петър, че бъдещата му жена Мария е чиста, демек девствена, от което царят започва да се пита дали това е така.
Все пак деликатната тема е прескочена и Петър хитро предлага на императора да изпрати своя внук на спа процедури с минерална вода в тогавашния български курорт Девин. Продуктовото позициониране не уточнява дали внучето ще се къпе в „Девин изворна“ или „Девин минерална вода“, но на никого не му пука. Важното е корабите от Месемврия да потеглят по разписание.
За един миг камерата улавя Сурсувул и Мариам да координират своя заговор и пъклените си планове, с които да излъжат пратениците в Преслав на византийския император. Демек ако някой не е разбрал за двойната им игра, да разбере.
Някъде из горите на Херсон Баян чете древните букви над главата на болно дете, което повтаря в транс буквите. Повежда се лек и назаангажиращ лингвистичен спор това „българица“ ли е или е „кирилица“.
Това се оказва без значение, защото на сутринта детето чудодейно е излекувано, с което сценаристите внушават на зрителите, че трябва да са образовани, да познават „език свещен на моите деди“, за да са здрави. Ми, тъй де...Напред, науката е слънце.
Царската слугиня посещава някаква парцалива жена в гората, която се оказва нещо средно между коуч, психотерапевт, магьосница, селска клюкарка и телевизионен маг. Парцаливата жена с неизяснен статут дава отвара на слугинята, с която да приспи своя любим Сурсувул.
В Херсон някакви разбойници нападат Баян и хората му, раняват Баян, но от нейде се появяват моаси с мечове, които прогонват гадовете. Е, не са от манастира в Шао Лин, а от манастира в Херсон. Пренасят бълнуващия Баян и го лекуват, а той чува вълци и ги призовава, пък вълците вият край манастира, от което монасите се стряскат.
Царицата скитори по нощите, отива до най-оборотната кръчма в Преслав, дегизирана като царица с наметало и рацчита на това никой да не я разкрие. Всички разбират ,че това е царицата. Тя влиза в стая с едночасов наем, пък там се отдава без преструвки на ласки и милувки със своя болярин. По същото време Сурсувул в двореца прави същото със слугинята, която му е изсипала едно ведро от сънотворната отвара. Кавханът се хили глупашки, но когато разбира, че сестра му прави непристойни деяния в кръчма, изтрезнява, хуква към нея, където естествено вече няма никой. Само един кавхан със световъртежи и халюцинации.
Баян вече е излекуван в манастира, скита из коридори и намира стари текстове. Вглежда се в тях изумено и осъзнава, че е пред важно откритие. Не, не е открил новия списък „Магнитски“. Друго е.
Игуменът на манастира му обяснява, че цар Симеон е имал синове пет броя, а Баян прави бързо преброяване на гласовете и смята, че са четирима. Тц, петима били...Зрителите вече вдяват, че Песоглавеца, демек обезобарзеният слепец, който е прогледнал, е петитя син на цар Симеон, от което вече на всички трябва да стане ясно, че Симеон и Черноризец Храбър са един и същ човек, ама Баян де да то знае това.
После игуменът обяснява, че тук се размятат писания с букви от азбука на писменост, която предхожда латинския език и ромейския. Дори можело да се каже, че тези букви и тази писменост са преди времената на триезичната догма, демек преди създаването на латинския, старогръцкия и иврит...
Тук някъде зрителите филолози вече вият като вълци или вълците вият като зрители филолози, но това е без значение.
Това безспорно е най-ужасният и слаб текст, посветен на филма, но и в серията пропуските са твърде много. Например, няма го гребенът на царицата, заради което процентът на зрители коафьори и стилисти се срутва главоломно.
Но предстои нова серия.
И въпросите стават все повече. Ще разполага ли със свой дворец красивата Мария Ирина в Преслав. Ще има ли личен гребен? Кой ще я вчесва пък нея? Ще я ухажва ли похотливият Сурсувул, Баян как ще понесе сватбата на Мария Ирина с брат си Петър...
Въпроси, въпроси и всичко е прах и пепел..., демек „Имаме проблем“, както би казала Мириам.
Бог да даде покой на мислите ви на онези от вас, които стигнаха до края на този безумен и глупашки текст.
ВЪЗХВАЛА НА БУКВИТЕ, ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА И ПРОСЛАВА НА КУРИЕРСКИТЕ УСЛУГИ
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е доста топло за сезона. Но не беснейте никак даже, защото захлаждане задава се и радуенте сен и веселите сен, докато ви се е паднало, защото когато настъпи важният час, няма да има кораб от Месембрия за вас.
Не заради друго, ами защото Баян сигурно вече ще го е наел за кратък круиз до Хургада, където ще установи, че българицата прехожда сигурно и египетските йероглифи. Ще да видим ние таз работа.
Автор: раб Божий Красимир Калудов, вписан в манастирските регистри като Чернослипец Храбър
Коментари
