Тази сутрин, на брега на морето си мислех, че от старата година със себе си съм взел в новата...различни неща.
Няколко стари мечти...няколко нови.
Скъпи спомени. И не много скъпи, но важни. Не толкова спомени, колкото уроци.
Взел съм и надежди..., защото накъде без тях.
Докато дишаме, се надяваме...нали.
Взел съм и малко сиви коси...или бели...в зависимост от фокуса и силата нса слънчевата светлина.
И какво още...ъъъммммхххммм...май три или четири излишни килограма??? Това пък по кои критерии е? Или по-скоро по коя дупка на колана е. Какво толкоз. Винаги може да се пробие нова дупка в колана, който опасва като екватор тялото ми.
Е, можех да кажа, че на брега на морето насред първи януари човек се чувства тъй, сякаш е на границата между старата и новата година, на границата между стореното и нестореното, на границата между морето и небето...
Можех да кажа и ред други мъдри неща, но...ми протече носът и с измъчен, скърцащ, костенурски галоп се втурнах към топлината на дома, където ме чакаше баницата с късметите / падна ми се нова къща/, децата, жената и онзи тлъст тиквеник, скандално поръсен с шам фъстък.
Честита Нова година на всички вас.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е слънчево, тихо и хладно, затова напълнете масите, напълнете чашите и вдигнете наздравици за хубавите дни пред нас. Нека е хубав денят ви.
P. S И още нещо взех със себе си от отминалата година. Един пример.
Спомняте ли си онази страховита септемврийска буря, която връхлетя и нарани Бургас?
Е, буквално минути след нейния край, докато някои политици вече спореха и се обиждаха из социалните мрежи кой колко сантиметров клон е пренесъл, бургазлии от различни пол, възраст и занятие рамо до рамо, заедно излязоха по улиците и се захванаха да отстранят следите от опустошението. Примерът за този вдъхновяващ Бургас с тези прекрасни бургазлии взех със себе си в Новата година.
автор: Красимир Калудов
Коментари
