Беше странна година.
Дори с това, че България влезе в нея без ...бюджет и без Вечната Амбър на българската политика начело на държавното кормило. И без магистрала „Хемус“. И без платените самолети F16.
Беше много различна година.
Например, с това, че за пръв път от много години насам в Европа избухна война. Не някъде далече, далече накрай света, а почти до нас. В Украйна.
С разрушения, с жертви, с бежанци...със смърт. С унищожение. И със закани това да се случи и на други места в Европа. Чак до Лисабон се заканиха да стигнат едни „освободители“
Част от бежанците от Украйна пристигнаха и в България. Едни от българите приеха тези хора с отворени сърца, други ги посрещнаха със свити юмруци.
Защото сърцата и юмруците са с еднаква големина и пулсират по един и същи начин. Но се оказа, че хората със сърца са по-малко от онези с юмруците.
Защото беше стъписващо и стряскащо да се види, че бягащите украинци от войната са по-богати от нас...живеещите в ЕС.
Беше година на разделение.
Разделихме са заради всичко и всеки срещу всеки. В един безкраен български период на полуразпад.
Разделихме се окончателно на българи, според които „Кат Русия няма втора тъй могъща на света, тя е нашата опора...“ и на българи, според които „По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава“
През 2022 година с изумление видяхме как всички неуспехи и всичко ненаправено през изминалите 13 години беше обяснено със седем осем месеца след тези 13 години.
И за пръв път в тази странна година българско правителство беше свалено с вот на недоверие. „Спирам тази агония“ - рече един народен трибун и изтече в канала, агонизирайки след обявяването на изборните резултати.
Това беше година на избори. На предсрочните и на безсрочните.
Предсрочно избрахме парламент. Безсрочно се разочаровахме от някои народни трибуни и водачи. Защото мнозинството в Парламента беше заето да обяснява колко е калпаво малцинството, а малцинството беше ангажирано с това да доказва колко скапано е мнозинството.
В тази странна година обявихме машинното гласуване за нещо архаично и избрахме отново модерния хартиен вот.
2022 година ни донесе и инфлация. Поскъпване на всичко. И поевтиняване на политическите послания, които вече се свеждаха само до „Адът, това са другите“
В края на годината цените на природния газ в Европа се гмурнаха надолу. Само в България хвъркнаха нагоре. Защо ли? Защото сме страната на чудесата и защото Господ е българин. Или защото има премного идиоти, които взимат решения.
Уви, докато по света приемат гълъба като символ на мира и като символ на надеждите, у нас гълъбът е вече символ на свободното и безнадеждното падане. А държавата получи диагноза „служебен гълъбитет“.
През 2022 год. почина английската кралица. Принц Чарлз стана крал. А вече никой не вярваше, че това ще се случи.
То и НДСВ възкръсна. А никой не вярваше, че това ще се случи. Кралски му работи. Живите мъртви.
След кончината на Елизабет по всички телевизионни студия започнаха да извират български роялисти, монархисти и аристократи, за да споделят своите спомени за английската кралица.
Българската аристокрация ли? Тя май се измерва само с цар Симеон II и с лорд Евгени Минчев. Българската аристокрация е нещо като нищо на света. С доказано работническо -селски произход.
Почина и кралят на футбола. Пеле. На онзи футбол. В който еврото и доларите, рекамните договори и зимните световни първенства бяха подредени като приоритет далече, далече след футболната топка и играчите.
А българският футбол отдавна почина. Това го казват специалистите по задгробен живот. А в некролога му пише:
Жив е той, жив е, там във Бояна,
Боби Михайлов, лежи и пъшка,
а Бербатов пее нейде в полето...за нов конгрес"
Това беше българската 2022 год. Как пък никой не се сети да я брандира с надпис „Надежда тука всяка оставете“
Но идва 2023 год. Надеждите са, че ще бъде по-интересна от предходната. И вече няма какво да има повече да делим и какво да ни разделя.
И българският гълъб ще е отлетял.
Ей, го на. Българският Меси е винаги готов.
Весело посрещане на Новата година.
Аз отивам да правя тиквеник.
Брей, че то време за прогноза станало, бре. Днес ще е слънчево, хладно, без валежи, но с гърмежи в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.„
автор: Красимир Калудов
Коментари
