Двамина възрастни господа в бургаско кафене.
Нещо средно между сърдитите старчета критици от „Мъпет шоу“ и Великите влъхви. Демек, мъдреци на пълен работен ден.
Сърбат чашите чай и бистрят политиката.
„Значи, туй да чуеш германец да говори лошо за друг германец, никога няма да се случи. Поддържат се един с друг“ – казва изтежко Влъхва Номер Едно и демонстрира обширни познания върху народопсихологията на наследниците на тевтонците.
Тъй, тъй...държат се – между две сърбания отвръща Влъхва Номер Две. Личи си, че е човеколюбив и по-така благ.
Не че ги подслушвам, ами просто съм на съседната маса, пък мъдреците на пълен работен ден не само сърбат оглушително, ами туй децибелите в разговора си за нищо ги нямат.Затуй ща, не ща...чувам всичко. Всяка дума тяхна ме докосва с вибрациите си.
И точно се изпълвам с благодат и смирение заради примера за братска обич и човешка подкрепа между германците и се почва...
А, наш’те в парламента, ах...гадове...мръсни...само се карат и нищо не вършат, пък Народът изнемогва!!!...сменя рязко фокуса Влъхва Номер Едно и чак се закашля от онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев.
Ма, така е, за нищо не стават, само се карат – между нови две сръбвания добавя контекст в съдържанието Влъхва Номер Две.
И всичко поскъпва – гневно изревава Влъхва Номер Едно.
Скъпотия, сиренето, кашкавалът, народът...- вика Влъхва Номер Две.
И в следващите няколко минути двамата отпочват в името на народа една истинска артилерийска канонада връз политическата класа у нас. Направо сеч. Народен съд.
Сръбване на чай, ругателство, сръбване на чай, люта клетва до девето коляно, сръбване на чай, нови ругателства и кашлица, плюс описание на статуса на Народа...
Влъхва Номер Едно и Влъхва Номер Две. Всеки един от тях напрегнат като болен зъб и недоволен от живота. Сърдит и изпълнен с гняв.
Оставих си моя чай недоизпит. Замислих се върху това, че щом дори надарените с житейска мъдрост хора у нас са толкова ожесточени и вбесени, значи за нас, простите, нещата са обречени.
Знаете ли, напоследък все повече си мисля, че България и българите имат отчаяна нужда от вдъхновение, от цел и от посока, от нови водачи, които да поведат всички към по-добри дни.
Ама, де ги...
Със свещ да ги търсим. И Диоген не може да ги намери. Пък той всъщност човека е търсил. И коя е тази посока?
Хвърлих един поглед върху препирните в Народното събрание. За около минута от монитора на компютъра ми се изля едни тон омраза, злоба и агресия. Разкарах този линк. Нямаше смисъл да си причинявам повече това.
Стига, бе!!! Нима си причинихте това да прочетете тези брътвежи дотук?
И таз добра.
Пък и то станало време за прогноза.
Днес ще е хладно, но не студено като вчера. Влажно, кално и с почти всички екстри на бургаската зима.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
