Животът е едно безкрайно очакване.
Човек стои и чака влак, автобус или самолет.
Чака българинът да мине зимата, че да дойде пролетта, пък после да дойде лятото, после да мине лятото. Чака Нова година. После чака леденото хоро за Йорданов ден. След това Великден и Гергьовден. За да се напие. После чака да му мине.
Голямо чакане се чака в чакалнята на живота.
Очакваш да се появи Той или Тя. После очакваш децата. След това очакваш те да пораснат. Очакваш първа заплата, след нея първа пенсия...
Очакваш увеличение на заплатата и индексиране на пенсията. По швейцарското правило за пенсиите. С една подробност, че швейцарските правила в България не пускат корени.
То исторически е доказано, че чуждото у нас не вирее. Защото пустите клисурци преди време опитали да станат московци, а панагюрци – донски казаци, ама...тц...опитът бил неуспешен.
Все очаква нещо...нашенецът.
Вярващите чакат Второто пришествие, естетите са в очакване на Годо, а по-хитрите очакват Илън Мъск с хляб и сол. А едни още по-хитри чакат удобния момент да платят на българската държава 700 млн. лева данъци. Ама, трябвало да си ги заслужим.
Напоследък средният българин и средната българска са се превърнали в същински Кина и Радулчо от разказа „Иде ли“.
Стоят извън селото на студа, в жегата или в дъжда и чакат.
Ама, чакат, чакането си изчакват за какво ли не.
А то, той, тя или те все не идват. F16 пък хептен никакви ги няма. Човекът взе парите за тях и каза „Добре“, пък си тръгна. И ги чакаме.
Каква е тази наша българска прокопсия, заради която все плюем върху таз пуста орисия, бе!!!
Каквото сме зачакали, все не е дошло.
Чакахме светлото бъдеще, ама то угасна, преди да светне.
Чакахме победата на комунизма, но чухме, че се е споминал, без изобщо да стигне до нас.
Чакахме да ни приемат в чакалнята на еврозоната, но се оказа, че еврозоната е продължила напред, без да ни изчака.
Пък чакането на Шенген става все по-безнадеждно.
От часовете по западноевропейска литература в кухоглавието ми е останал бегъл спомен, че ония, дето стояха „В очакване на Годо“, май бяха доста прецакани.
Защото чакаха някого, за когото никой нищо не знае, никой никога не го е виждал и съответно изобщо не е ясно дали ще дойде. Но го чакаха до края на пиесата, която в един момент стигна до своя финал и ...това беше. Още са там.
А ние уж винаги очакваме нещо конкретно или някой определен човек, пък...абсурдната ни драма все не свършва. И още сме тук.
Ето, на. Аз сега чакам да заврят спагетите, че да направя „карбонара“. 11 минути ще ги чакам.
После ги мятам в уок тигана, ще пусна на бавен огън парченцата филе / ами, нямам панчета, кво да правя/ и ще ги залея с разбитите яйца.
Сега ви оставям. Чакайте си вие, какво там чакате.
Ха, време за прогноза станало...
Днес ще е хладно, но слънчево. Без валежи над Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
