Излизам на терасата да си простра чорапите и ...що да видя.
Рут Колева...
Онази Рут Колева.
Стои приклекнала на перваза на терасата. Ама, той, первазът ни е голям колкото бар плот в ирландски бар.
Върху него могат да танцуват ония потропващите от „Лорд ъф дъ денс“ и край тях да пеят всички от „Мистерията на българските гласове“. Едновременно.
Всички върху перваза. И евентуално Рут Колева с тях. Дето стои пред мен. На терасата. Върху перваза.
И заради етикета като домакин и казвам „Добър ден, мога ли да помогна с нещо?“
А тя, отвръща някак така ...нервно...и наострено.
„Не, чиче, не можеш“
И пак стои предизвикателно на перваза на терасата.
Ще паднеш, бре момиче---казвам и аз притеснено, а тя...
„Накъде повече да падам“
Щото Рут Колева я погнаха патриоти от вси страни, та чак прокуратурата заради снимките на някакъв клип връз един паметник. Ругаят го момичето и го попържат.
Що щеш тука? – питам аз тъй издалече, пък мятам наръч чорапи на теловете...и хвърлям поглед, че ако падне Рут, да не се изтърси върху някоя сватба. Щото аз живея над ритуалната зала.
Ами, снимам клип...- отвръща Рут и се клати на перваза...
Но защо на нашата тераса – питам аз втрещено?
Защото е пълна с гъсеници, с два гущера, с комари, с миризливки и с прокъсани футболни обувки. И гълъби са я осрали, виждам. Прекрасно място за снимки на клип. Аз само по такива места ходя. – казва ми Рут и се клати на перваза, а на мен сърцето ми прескача..., защото да не вземе падне, нали...Или пък да ми вземе футболните обувки. Прокъсани са, ама си ги нося.
Иначе терасата жена ми я мие постоянно, но двата гущера, гъсениците, миризливките и гълъбите нехаят. Правят я на дармадан. На натюрморт. А футболните ми обувки стоят със страшна сила. Под всички кашпи с мушкато.
Сепвам се.
Рут я няма.
Но си мисля за нея. За Рут Колева.
Онази Рут, дето отишла с екипа си да прави снимки над поРУТен паметник. Мръсен и изоставен.
Но вместо да се засрамим от това, че сме позволили разрухата да оскверни паметника, скачаме на Рут, че била правела неприлични снимки там.
Пък може да и се сърдим заради това, че е показала колко ни струва уважението към паметта и към паметниците.
Покрай изявата на Рут Колева си припомних за патриотичното хоро на мъже и жени с народни носии в едно от Седемте рилски езера. Тогава патриотарите български мощно защитиха хороводците. Хубово било хорото, патриотично и какво толкоз означавало някаква защитена местност, ако те е обзел патриотичен напън да изразиш българщината баш на това място.
Пфу, трябваше и аз да обвиня Рут за състоянието на нашата тераса. Тя е виновна, а не аз, че чакам жена ми да я измие вместо сам да грабна кофата с вода. Дори прокуратурата бих могъл да сезирам.
Ей, пак се сетих за старото шуменско гробище, върху което днес има някакъв магазин хипермаркет. Някога в началото на 90-те години на миналия век практичните шуменци бяха наредили пътека от надгробни паметници, за да стъпват върху тях, че да не си калят обувките. И така всеки божи ден десетки и стотици хора тъпчеха останките от надгробните паметници.
Но никой нищо не им казваше.
Виж, на Рут и казваме какво ли не.
А иначе на Рут и давам да снима колкото иска клипове на нашия перваз на нашата южна тераса.
Голям е первазът. Може на него едновременно Рут Колева, „Лорд ъф дъ Денс“ и „Мистерията българските гласове“ клип да снимат.
Само да не паднат долу връз някоя сватба. Щото над ритуалната зала живея.
Ей, тия чорапи нямат край. Пък след тях ще простирам гащи. Мъжки. Големи такива...кюлоти.
Само жена ми да не разбере, че съм ви казал за двата гущера, гъсениците, миризливките и гълъбите. Ще ме подгони с черпака. Защото тя, милата мие терасата постоянно, но...на двата гущера, гъсениците, миризливките и гълъбите не им пука. На кашпите с мушкато също. Хеле, пък на прокъсаните ми футболни обувки пък хептен. Цапат си. Песюри таквиз.
Ей, че то време за прогноза станало. Днес ще е слънчево, но студено...Е, ноември е. Какво друго да е. Скоро от североизток ще нахлуе студ. Че какво друго да нахлуе от североизток. Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
