Ной изпъшка страдалчески...като всеки среден българин.
По принцип за всеки среден българин страдалческото пъшкане беше алфата и омегата, беше като естествено състояние като две и две четири...
В случая Ной изпъшка, защото резултатът беше обезкуражаващ. За пореден път.
Честно казано, идваше му направо да започне да скубе косата си или брадата си, но ...нямаше право, защото не трябваше да губи надежда и трябваше да се уповава на вярата си.
Вече сума ти време той и спътниците му се люшкаха из безбрежните води на всемирния потоп. Търсеха отчаяно земя.
Ной пускаше служебен гълъб и според инструкциите пернатото трябваше да се върне с маслинова клонка в човката, с която да обозначи наличието на спасителен бряг в близост.
Излиташе гълъбът и всички в ковчега чакаха с копнеж...
И само след два дни пернатото се връщаше.
Но вместо маслинова клонка в човката си неизменно носеше дългосрочен договор за газови доставки от „Газпром“. Плюс покана за пресконференция на някакъв извънреден енергиен щаб на служебен кабинет, който слагал ред в енергийния хаос.
Всеки път. Нищо друго. Договор и покана за брифинг.
Затуй Ной сега стоеше на палубата, гледаше към безбрежната вода и се чудеше какво да прави...
Гълъбът се изцвъка равнодушно и започна да кълве зрънца, за да събере сили за следващия полет.
Гълъбе, гълъбе и ти птицо проклето, над чий интерконектор тъй грозно гукаш – прошепна Ной и сведе глава.
Безнадеждно беше.
Съпруже, пийни една студена вода и се успокой – рече жена му, а насред безбрежните води Ной изтрака със зъби. От толкова много пиене на студена вода направо вече имаше вода в коляното.
Край него служебният гълъб припърха с крила и показа готовност за нов разузнавателен полет. Все пак не се боеше от високото.
А водите се плискаха.
Браво, бе. и таз добра. Стигнахте чак до тук??? Е, време е за прогноза.
Горещо ще бъде. И слънчево. И потно и ...един гълъб ще ви казва, че без газови доставки от един точно определен източник няма да има живот на тази земя.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
