Бай Иван Ленина усети, че му причернява пред очите. А лицето му почервеня като знамето на Червената армия...
Току що беше чул по радиото, че любимата му Матушка, която той боготвореше и хвалеше деня и нощя, плащала по 4000 лв. на изтъкнати люде, лидери на мнения, за да лъскат имиджа и, да я славославят и благославят при свои публични изяви.
Пък Бай Иван от дете само това правеше. Преди лягане и след ставане в устата му беше все Могучая...
Насън да го бутнеш, щеше да запее „Вставай страна огромная, вставай на смертний бой“
Дори бай Иван понякога пееше любимата си песен със силен глас, докато се редеше на опашки в магазините и опашките някак оредяваха. Пускаха го да мине напред.
Затуй от дете му викаха Иван Ленина.
Най-добрият му приятел естествено беше бай Йосиф Джугашвилито. Той ненавиждаше перестройката, Горбачов, Америка и световния капитализъм. Беше се зарекъл, че когато настане световната победа на комунизма, ще си обръсне мустаците...Ама, уви...победата всяка година се отлагаше за радост на световните империалисти. На всичко отгоре и мустаците му бяха рехави като на периферен персонаж от „Кунг Фу Панда“, но какво да се прави. Победата на комунизма си струваше всеки измъчен косъм.
Бай Иван набра номера на своя приятел...изчака малко, щото Джугашвилито леко недочуваше, и най-после се установи връзка.
Ало, здравствуй Джугашвили , ну как дела...- изкрещя бай Иван Ленина.
Чорт побери, кой се обажда, бе бляд!!! – отвърна любезно бай Йосиф Джугашвилито..
Аз, съм, бе...Ленин ти се обажда...- изрева гороломно в телефона бай Иван Ленина...
Ааа, здравствуй голубчик, кво стана ...да не е избухнала революцията??? – осведоми се Джугашвилито...
Бай Иван с треперещ глас занарежда
Абе, избухнала, тя. Дръжки. Виж сега...научаваме се, че от там, от където трябва ...другарите са давали по 4000 лв.месец, за да се хвали Матушката...
По колко давали??? – изкрещя развълнувано Джугашвилито.
По 4000 лв., бе...всеки месец...- изрева отново Ленина.
Ама, сигурно ли е?
Да, бе!!! По радиото казаха!!!
Чорт побери!!! А ние защо нищо не сме взели, а? – извика Джугашвилито...
Ми, де...да знам, бе...Другарите са ни пропуснали. Ну, давай да тичаме към посолството, че докато не са се изнесли, да ни ги дадат със задна дата...То, аз от петдесет и три години не съм спирал да ги хваля, кой знае колко ще ми дадат...
Хайде, хайде...знаем се...колко пъти съм те чувал да псуваш национални отбор по футбол на братушките – подло заяви Джугашвилито.
Че те играят с ботуши, бе!!! Как да ги похваля...тия, дръвници. Дзюба е обида за футбола...Хайде, чакай. Идвам да те взимам.
Двамата приятели се срещнаха на любимата си явка и се отправиха към посолството на любимата си страна. Там се виеше черен дим и някакви хора викаха нещо пред портата...Големи крясъци бяха...Една рошава другарка скандираше сърдито „Кой ще ни даде пари, питааамммм“, но отговор нямаше.
Бай Иван Ленина и бай Йосиф Джугашвилито най-после се добраха до нивото, където трябваше да заявят по какъв повод имат мерак да се срещнат със служителите на посолството.
Още докато обясниха, че те двамата са Ленин и Сталин, че не са преставали през целия си живот да славославят „Широка страна мая родная“ и ако може да им платят със задна дата по 4000 лв. за прослужени години, още тогаз усетиха, че нещо не е наред.
Да, де...то като се появят медицински екипи и стане ясно, че са от Центъра за психично здраве, няма как да е наред.
Двамата минаха през доста перипетии, по време на които трябваше да отговорят на ужасни въпроси...
Е, накрая всичко приключи почти добре.
Бай Иван Ленина и бай Йосиф Джгугашвилито седяха на някаква пейка в парка и мълчаха.
За четири хиляди лева, бе...Свидят им се. А аз живота си дадох за тях. Пфу, Ленин ...световна революция, комунизъм...проклети да са...-просъска бай Иван.
Аз, такова...отивам сега и се бръсна...- рече развълнувано Джугашвилито. Няма смисъл...Точно когато имахме нужда от подкрепление и помощ, те ни ни дадоха нашите си пари. По 4000 лв. на месец . За петдесет години назад. Сволочи
Двамата помълчаха, помълчаха, докато бай Иван Ленина не се плесна по челото и не изказа една ужасно еретична мисъл на гласа
Виж, кво...Джугашвили. Викай ми вече Бай Иван Линкълна, а аз ще ти викам бай Йосиф Вашингтона...
Що, Вашингтона, бе!!!
Защото вече няма да си Джугашвили, а Джорд Вашингтон, разбра ли!!! Може и те да имат ценоразпис. Зер богата страна са. То и доларите са хубава валута...
Ама, аз Чърчил повече го харесвам...
Не може Чърчил, бе...той ни е мразил и е ингилизин.
Двамата пак млъкнаха, а по радиото някакъв запъхтян експерт обясняваше, безплатно сигурно, че без природен газ от определен източник няма как да се съмне в страната...
Над едно посолство се диплеше на талази черен дим. Някъде горяха документите от папката „Полезни идиоти“ и в тях един до друг на листа бяха записани бай Иван Ленина и бай Йосиф Джугашвилито, а срещу тях имаше отбелязано "Неспасяем случай"
Ха, че то време за прогноза станало, бе...
Днес ще е горещо, без вятър и без дъждове. Обичайте се от сърце, а не срещу пари.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
