Да си поговорим за честта. И за достойнството.
Спомняте ли си, че по време на ключовото гласуване „за“ или „против“ председателя на Народното събрание един от представителите на „Продължаваме Промяната“ гласува с „въздържал се“.
Беше шокиращо, защото всеки един глас в залата беше от значение. Дори народни представители на патерици бяха дошли. Дори депутат, който е останал в историята на Парламента с това, че не участва в заседанията на парламента, беше дошъл и гласува.
И накрая точно народен представител от най-заинтересованата политическа сила се въздържа...
После се оказа, че при гласуването Никола Минчев практически е гласувал срещу себе си...Как така? Как е възможно това???
Чест. Достойнство. Смелост. По тези географски ширини тези морални категории се приемат за слабост. И биват осмивани.
Днес премиерът Кирил Петков, наричан презрително от легион разпенени клетници и от хиляди илитерати „Киро Харварда“ пое отговорност и постави интересите на страната пред себе си. Отказа се да бъде кандидат за премиер в правителството, което ще се опита да изпълни проучвателния мандат. Не пожела да действа на инат. Смири се и пое своя кръст. Направи крачка назад.
Отказа се и номинира друг за своя пост.
Чест, смелост, достойнство. По тези географски ширини те предизвикват злоба, гняв и отговорът към тях е жесток.
Чуйте как реагират, вижте с колко злоба, злорадо тържество и трудно прикрит гняв коментират разни клети хорица постъпките на Никола Милчев и Кирил Петков.
Чуйте и вижте реакциите на някакви сраснали се с постовете си партийни лидери.
Гневни са, защото те никога не биха направили това. Те са алфата и омегата в своите партии. Те се приемат като пъпа на света, като център на политиката и изискват от своите съпартийци, пардон, от своите слуги, да защитават този техен статут на безалтернативни фигури.
Гневни са, защото когато губят избори, обвиняват за поражението не себе си, а климатичните промени, заговор на световните сили или предсказания на Нострадамус. А сега тук някакви показват съмсем друг морал. Ами, ако хората харесат това. Ами, ако съпартийците им, недай си Боже, харесат това? Пази Боже...че то тогаз могат и на лидерството им да посегнат.
Никола Минчев и Кирил Петков показаха, че в българската политика може да има чест, смелост и достойнство. Заради, което бяха наказани по традиционния български начин. Бяха свалени от постовете си.
И още нещо за честта.
Някъде го беше написал Стивън Кинг. Цитирал съм го по други случаи, но ще го спомена и сега.
„Честта е онази кост, която държи главата на мъжа изправена“.
Е, двама български мъже могат да гледат всеки в очите. Могат да поемат отговорност за своите грешки, могат да се извинят, могат да се гордеят със своите успехи. Могат много.
Но нещата в Отечество любезно наистина се променят. За ужас на онези, "вечните и несменяеми", се оказа, че за много българи е било чест да бъдат представлявани в страната и в чужбина от Кирил Петков и Никола Минчев.
И знаете ли защо твърдя това? Защото вече трета седмица нито една социологическа агенция не е обявила отговор на любимия на социолозите въпрос "Ако изборите бяха сега, кой политическа сила би спечелила най-висок резултат..."
Просто отговорът не им харесва. И на някои политически лидери сигурно не се харесва.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е горещо, влажно и облачно. Но и достатъчно слънчево. Нека е хубав денят ви.
Коментари
