По Великден се замислих, че всички мои странствания надлъж и нашир по различни места и държави винаги включват и църква. Така се случва, че докато обикалям някой непознат град, все в един момент прекрачвам прага на Храма Господен, присядам на пейка и се отпускам...
За няколко минути. Оглеждам се, мисля си за разни неща, моля се мълком за някакви си мои неща и после излизам.
Така, без да имам представа къде се намирам и в какъв храм пристъпвам, се оказа, че съм се озовал в "Мадалената"...катедралата, посветена на Мария Магдалена в Париж.
Вътрешността и беше впечатляваща.
Разбира се, съвсем съзнателно там посетих катедралата "Сакр Кьор" над Монмартър, издигната заради жертвите сред парижани по време на Парижката комуна.
Дори присъствах и на служба в тази църква.
Е, в Нотр Дам не бях. Не че моята липса там е била загуба за християнския свят.
Християните едва ли страдат и заради това, че не съм намерил време да пристъпя вътре в Миланската катедрала. Така се случи, че когато се изправих пред нея, беше късно и тя беше затворена.
Но за малкото време, в което бях във Флоренция, успях да намеря няколко минути, за да усетя атмосферата вътре в знакови за света на християнството места.
Където дори и най-малкият детайл носи символ, някакво послание и познание.
Уверил съм се, че навсякъде всеки храм дава едно и също усещане. Особено ако си обикалял цял ден и влезеш вътре, просто за да притихнеш и да се разтвориш в тишината вътре.
Веднъж така влязох в една голяма катедрала в Кьолн...
Не, не говоря за Кьолнската катедрала, а за една по-малка. Казаха ми, че е част от манастир и се намира близо до жп линията. Въпреки това уединението в нея беше толкова голямо, че не се чуваше нито един преминаващ влак. Е, така си беше...Беше просто много тихо, до момента в който засвири органът и църковният хор запя песен във възхвала на Господ.
В Страсбург ми разказваха, че през вековете катедралата в центъра на гтрада имала любопитна съдба. Щом немските войски превземали града в някоя война, позлатата и украсите в храма изчезвали.
Щом французите вземели града и пищната украса вътре в Божия дом се връщала. Но катедралата е изумително красива отвън и отвътре.
И понеже става дума за украса, храмът "Алмудена" в Мадрид, съвсем близо до кралския дворец, си струва отделеното време...
Тогава няма как да не споменем и катедралата "Свети Стефан" във Виена. Ако имате възможност, влезте вътре и просто поседнете за три четири минути.
Строителите и не са пестили време и талант. Личи си, че е била част от гордостта на Австро-Унгарската империя.
Но ако ще говорим за Христовата вяра, в нея място за гордостта няма, защото това е грях.
А мястото, където човек може да получи опрощение на греховете си, е навсякъде. Например ...в Рим.
Да, може да е в катедралата "Свети Петър"
Но може да е още на много други места във Вечния град.
Там на всяка крачка има храм, където си добре дошъл...
Както в църквата "Свети Димитър" в Солун.
Както и в Истанбул.
Където някои от църквите имат хилядолетна история.
А други са издигнати, за да покажат, че въпреки всичко Христовата вяра никога не е напускала Константинопол и още е там.
И където можем да намерим част от историята на българската църква.
Като говорим за свети места, едно от тях със сигурност е Света гора. Под връх Атон са разположени всякакви църкви и манастири. Пищни и скромни, малки и големи, а на много места има прости дървени и каменни кръстове, пред които човек може да се помоли.
За опрощение на своите грехове и за благословия за своите близки.
Всъщност няма значение къде сме, ако носим вярата в сърцето си, нали...
Дори и да сме в малък параклис, някъде из пустошта..
Все някога и някъде молитвите ни ще бъдат чути...
Ха, че то време за прогноза станало...Днес ще е хубаво, слънчево и топло. Като за Великден.
Нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
