21 авг. 2012 2012-08-21 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Интегралното възпитание в нашия глобален свят

Интегралното възпитание в нашия съвременен живот ще ни помогне да сме максимално близо до Природата, тъй като с развитието си сме се откъснали от нея. В семейството, в бита ни, трябва да се придържаме към същото това естествено състояние, което виждаме в Природата. Нямаме този инстинкт, но трябва да го постигнем чрез изследвания за това, какво е било в предишните векове, вместо да смятаме онова време за архаично и далечно от нашето съществуване. Детето, кърмено до две годишна възраст, както е обичайно за човешката Природа от древни времена, получава необходимите хранителни съставки и микро елементи, които ще помогнат да се преодолеят всички проблеми в тази възраст. Сполетяват ни болести, не защото са толкова опасни и трябва да изградим имунитет срещу тях, а защото не получаваме достатъчно кърма в детството си. Днес бебето, седмица-две или месец след раждането, се отделя, а може и да не е кърмено. Затова всички проблеми започват от това, че децата не са закърмени добре. Много родители и ученици са недоволни от остарелия тип образование, от съществуващите проблеми в училищата, типа класни стаи и училищното общество. Децата с радост не биха ходили на училище и вместо това биха приели напълно различен метод за възпитание и образование. Необходимо е да се обсъжда с тях за това, как е устроен светът и какви закони управляват нас и обществото. Защото в продължение на 10-12 учебни години се подготвяме за живота, в който ще навлезем. Какво трябва да знаем? Как трябва да се научим да си взаимодействаме с другите? Трябва да можем да помагаме на другите и да знаем, как да получаваме помощ, за това, че всичко е базирано на обединението, на правилната връзка и взаимодействие между хората. Но, това не се изучава в училище. Подготвят се обикновени работници, завършващи някакво професионално училище, придобиват професия или специализация и си осигуряват прехраната, като дори не се мисли много и за възнаграждението, защото не се подготвя човекът морално за това. Той се опитва да избегне всякакви отговорности, свързани с обществото, родителите и семейството. Много от младите хора не искат да създадат свое семейство. Необходимо е да се преустрои училището, като целта не е да подчиняваме детето на една деспотична система, при която, както преди много години хората от селата са идвали в градовете за прехрана, придобиват знания, за да станат работници във фабриките и това е било достатъчно. Преди всичко да мислим за Човека, а не за това, как да го напълним със знания, които бързо се забравят. Има родители, които са склонни да не изпращат децата си в училище, а да се обучават чрез интернет, дистанционно и домашно обучение. Необходимо е майката да е у дома с децата, а не да бъде далече от тях, на работа. На бащите трябва да се осигурява възможността да работят за препитаването на семейството, а майката да се грижи за дома, за децата и ще се възстанови силното, традиционно семейство. Налага ни се да осъзнаем “злото“, което сме постигнали и да се върнем към нормална и балансирана система на взаимна връзка. Родителите, след дълго чакане за място, записват децата в детската градина, след това в училище, а малките се връщат наранени от “битката” за лидерство, вместо да се сливат, обединяват в колектива. Това не е общност, а безкрайна борба за оцеляване. Трябва да преобразуваме училищата в нещо съвсем различно, нещо хуманно. Състоянието, в което съществуват днес е отживелица и е с непредсказуеми ефекти. Вече ги виждаме. Промяната трябва да започне от учителите с организирането на задължителни интегрални курсове за възпитатели, с идеята да се променя отношението им към обкръжението. Да има психолози и специалисти по интегрално възпитание в училищата, които да провеждат дискусии с учениците. Също така да се въведат курсове  за инструктори, които са с няколко години по-големи от бъдещите си ученици и така лесно ще установяват контакта с тях. Знаем, че децата се учат от малко по-големите от тях и им подражават. Всичко това трябва да се подготвя, иначе ще постигнем едно “изгубено” бъдещо поколение. Когато едно малко дете дойде в училище, то може да бъде бито и ограбено; може да бъде накарано да направи всичко посредством сила, натиск, влияние. Принудено е да бъде като всички. Може да се пристрасти към пушене, пиене и т. н. Всички пороци на съвременното общество могат да се видят в училището в най-неприятен вид. А това са нашите деца! Тъй като сме се превърнали в  “нечувствителни егоисти”, се отнасяме с децата си по същия начин, отблъсквайки ги, като че ли им казваме: „Върви на училище! Там трябва да се занимават с теб!“. Не можем да възпитаме детето, както бихме желали и всеки от нас да дава своя принос в изграждането на общество с добра основа и стигаме до невъзможност за изграждане на човек и съответно на общество. Затова и не искаме деца. Просто съществуваме и се носим по течението, което ни води към голям “падащ водопад”. Трябва хората да се образоват с идеята за взаимно подпомагане, добро отношение един към друг, защото така ще живеят по-спокойно, по-разумно и по-достойно. Ползата за обществото да стои винаги по-високо от тази за индивида и цялото общество да върви към още по-голяма интеграция, тъй като това изисква Природата. Когато болшинството хора постепенно започнат да се променят, ще се стигне до добри взаимодействия между тях, промяна в състоянието на обществото, неговата структура и живот, изпълнен с радост и добро бъдеще. автор: Емилия Наумова         Коментари