Това е една история за осмомартенски подарък. Доста нелеп.Подарен от мен.
Наближаваше Осми март. Другарката / не сме смейте, в древността нямаше госпожи, а другарки/ ни обясни внимателно, че освен подготвянето тържество с песни ,танци и рецитал на стихотворения трябва да донесем подаръци за майките.
Но поради невръстната ни възраст, все пак предучилищна група бяхме, нямаше как да разполагаме с личен бюджет, демек с пари, затова Другарката ни посъветва „Кажете тайно на бащите си да купят подарък на майка ви и го донесете тук, за да го подарите на празненството“
Брей, че съзаклятници, каква осмомартенска завера, а?
Придърпах вечерта баща ми, прошепнах му, че трябва да купи подарък за майка за осми март, ама тайно, после да ми го даде и аз да го занеса в училище, за да и го подаря на тържеството. Родителят изхъмка едно „Ааа, добре, ще купя“ и толкоз.
Но дните минаваха, празникът наближаваше, а подарък ...тц. Той и баща ми и без това изчезна на някакъв курс, защото беше международен шофьор в СОМАТ. След време му припомних този голям грях, а той само сви рамене. Забравил бил. Какъв срам брах заради родителя.
И рано сутринта на Осми март след като честитих празника на майка ми, аз в ужас и казах, че в училище очакват от мен подарък, за да и го подаря по време на тържеството за Осми март, на което тя и другите майки са поканени. Ама, подарък нямам и не се очертава да имам, защото аз нямам никакви пари да купя. Пък то и какво ли можех да купя от магазинната и търговска мрежа в миньорското селище Върли бряг, където живеехме в онзи момент. Най-много сапун или обикновена вафла.
Майка ми ме прегърна, успокои ме, взе някакъв топ плат, който си беше купила, за да си шие рокля или сукман или каквото там си шиеха жените по онова време. Опакова го и ми го подаде.
И ме изпрати към автобуса, с който пътувах до тогавашното село Меден рудник в тогавашното училище „Отец Паисий“, което днес е „Петко Росен“, май.
Е, после на тържеството след всичките песни, танци и рецитиране на стихотворения, настъпи моментът да подаряваме подаръците. И аз подарих на майка ми онзи топ с плат, който тя ми опакова и уви.
Бях много малък...вероятно на шест години, но си спомням колко глупаво се чувствах от тази лъжа. Но странно...
Знаете ли...когато връчих фалшивия подарък на майка ми, някак усетих, че тя е много щастлива в този момент, докато ме прегърна и ме целуна.
Някъде там осъзнах, че най-големият подарък за една майка е нейното дете...
Ъъъ, не винаги.
След години с брат ми, вече ученици, подарихме кухненски прибор, някакъв парти грил, на майка за Осми март и тя видимо не се зарадва никак. И ние с брат ми се спогледахме тъпанарски.
После обаче си печахме сандвичи с подаръка на майка ми.
Та, това е историята за осмомартенския подарък.
От тогава до днес съм подарявал хубави подаръци, тъпи подаръци и още по-тъпи подаръци на майка ми.
Но майка ми още ме търпи. Жена ми също.
Да им се чуди на акъла човек.
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е хладно и според синоптичките температурите ще се понижават още. Демек зимата няма да си тръгва.
Ще я изтърпим, какво да правим. Да се поучим от жените, които търпят и ни прощават идиотските подаръци и всички наши идиотщини.
Нека е хубав денят ви.
И честит Осми март на по-добрата половина от човечеството...
Автор: Красимир Калудов
Коментари
