И България се напълни с войнолюбци. Млади и стари. Извират от сайтове и телевизии. Така ми иде да ги ошамаря.
Старите са държали оръжие в ръцете си някога, когато са били млади. Младите никога не са държали заредено оръжие. Но и едните и другите са готови да грабнат пушките и ...евентуално да стрелят с тях срещу лошите. Поне така казват. Войнолюбците. Но премълчават нещо.
Мисля си, че от всички страници в историята, посветени на войните, които съм чел, винаги се набива на очи една и съща прилика.
Войната неизменно започва между две страни. Понякога дори по безумен повод. После се включват техните съюзници. Ролята на съюзници е отредена на водачите на държавите, а за хората от държавите остават ролите на войниците.
И когато избухне войната, хората войници започват да се бият и кръвта им се лее. А в страните съюзници се чуват войнствени призиви и закани. И се вдигат наздравици за славните армии, за справедливата кауза, лее се вино, очите блестят...
После войната обхваща и държавите съюзници. И вече не се лее вино, а кръв човешка.
Е, пак се лее вино, но за да се прелеят с него пресните гробове.
Това е войната. Тя е директният еднопосочен билет към смъртта.
Изпитвам чисто човешки страх от това, че у нас започват все повече да се чуват войнствени призиви от хора, за които съм сигурен, че първи ще се скрият в укритията, от хора, които няма никога да излязат на бойната линия, а ще стоят в тила.
На всичко отгоре имам усещането, че в България не се готвим да се бием срещу външни врагове, а сме готови да се бием българи срещу българи. Ужасяваща е тази взаимна омраза, закани и клетви, които се леят като пълноводна българска река на самоунищожението. Пак сме всички всеки срещу всеки.
Докато слушате българските войнолюбци, които призовават да грабнем пушките...застанете в средата на дома си и си задайте въпроса...“Кое от всичко това е най-необходимо за мен. Какво да взема в раницата или в куфара“ . Запитайте се какво можете да съберете за няколко минути и накъде ще хукнете с него. И докъде ще стигнете.
За да ви обясня какво означава заредено оръжие срещу вас, ще ви дам един пример. Или с ваше позволение...два.
Бяхме новобранци и давахме караул в Дисципа /в Дисциплинарния батальон/ в Плевен. Казаха ни на инструктажа, че ако някой от затворниците, които охраняваме, избяга, онзи, който е допуснал да стане това в дежурството му, ще влезе в дисципа на мястото на избягалия.
Е, отивахме да сменим караулните по постовете и един лют врачанец, школник Димитров, явно беше позаспал на пост и изглежда се стресна в тъмното , като усети, че вървим към него и от вишката се разкрещя, „Стой, кой е там“. Нашият взводен старшина школник му извика, както си е по устав, че идва смяната, но школник Димитров явно дезориентиран ни изкрещя „Стой, ще стрелям“ и ...мамка му...зареди автомата.
Когато чухме изщракването, нялягахме на земята, а старшина-школникът започна да крещи и да го псува съвсем не по устав „Вдигни предпазителя, бе идиот, ще ни избиеш малоумник“. Не си спомням кой точно, но един от нас май също дръпна предпазителя...Май беше един школник от Разград.
Щом пиша това, значи школник Димитров не ни е избил. След няколко идиотски минути, изпълнени с крясъци, той вдигна предпазителя. И аз заех мястото му на вишката.
После вече в поделението в Плевен той ни разказа, че наистина малко бил позадрямал на поста и като видял някакви сенки да се движат в тъмното към него, помислил, че са избягали дисципаджии и затова заредил автомата си...От страх и паника. Щеше да ни избие, както се казва.
Пък приятелят ми от старата махала Янчо, докато охранявал военен склад за горива край Стара Загора, една вечер усетил, че някакви кретени източват гориво, извикал им да спрат, те се разбягали, а той в страха си беше изстрелял два пълнителя по тях...Значи изстрелял първия пълнител и заредил втория и изстрелял и него. В тъмното, за всеки случай.
Крадците избягали, а той вдигнал цялото поделение на крак...Добре, че беше некадърен стрелец. Не го наградиха, не го наказаха, защото намериха само изоставени туби с нафта, захвърлени от крадците, но го накараха да заплати патроните, които беше изстрелял. За назидание, че е бил такъв некадърен стрелец, сигурно.
Защо ви разказвам мухлясалите си спомени от казармата ли? Не в прослава на некадърността, а за да ви кажа, че когато човек с оръжие в ръка е изправен пред заплаха, тогава в повечето случаи разумът изчезва. Появяват се паника, страх, гняв, ярост и тогава политат куршуми, снаряди, ракети и ...започва да се лее кръв.
Затова...много ми се иска лудите войнолюбци да отстъпят мястото си на дипломацията.
Иска ми се да имам поводи в следващите дни да вдигна чаша вино с наздравица за мира, а не за войната.
Но...не знам защо, чувствам се така, сякаш чувам изщракването на зареден автомат някъде пред мен...А дулото му е насочено срещу мен.
Иначе някога, много отдавна, съм стрелял с автомат, с пистолет и съм хвърлял гранати..., но никога срещу човек, а само срещу мишени. Неподвижни и подвижни, но мишени.
Уверявам ви, странно е усещането. И ако днес някой стреля срещу мен, срещу града ми, срещу държавата ви, няма как аз ще трябва също да стрелям, но няма да съм щастлив от това. Защото съм чел много истории за войни. Знам как почват, знам как свършват и какво носят след себе си. Не харесвам войната. Просто е.
Не харесвам и Путин. Изобщо не го харесвам. Всъщност никога не съм го харесвал. Не мога да харесвам човек, който иска да въвлече света във война. Вярвам не на него, а на Анна Политковская и на Гари Каспаров. На Немцов и на Навални също. Не харесвам българите, които са готови да си сложат значка на Путин на реверите. Защото за тях като Русия няма втора, тъй могъща на света, тя е тяхната опора..., а ако ги слушаш тях, България кучетата са я яли.
Не харесвам хора, които се хвалят с оръжие, което може да унищожи света, а не могат да се похвалят с нищо, което може да изгради света.
Не харесвам обаче и родните площадни, клавиатурни и кабинетни войнолюбци. Доказано е, че те първи се скриват, когато загърмят оръжията.
Иначе се възхищавам не само на украинските войници, а най-вече на украинските граждани, които намериха сили да останат срещу заредените дула на руските оръжия. И дори да отговорят на огъня. Мнозина от тях загубиха живота си. Възхищавам се на онези руски граждани, които протестират срещу войната в руски градове и заради своята смелост биват пребивани и арестувани.
Но все пак...бих искал тази война да свърши, преди в нейния водовъртеж да бъде завлечен целият свят. Затова се моля на Бог за упокой на душите на жертвите и за разум в главите на живите.
Не знам дали тук е времето и мястото, но...честита ви Баба Марта. Една много тъжна Баба Марта.
Съжалявам, ако съм ви разстроил или ядосал с мрънкането си.
Дано доброто и хубавото вземат превес над лошото.
Да си пожелаем мир, а не война.
Днес ще е облачно, студено и ветровито. На места ще вали сняг, дъжд, ще духа вятър. Но нека не се оплакваме от лошото време, защото за разлика от хората в Украйна, ние живеем в мир, а те, горките са насред ужасна война.
Нека бъде хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
