За много години...
Точно това изпръхтях страдалчески на самотния бегач на супер дълги разстояния в тази първа януарска сутрин. И човекът ми кимна и ми отговори със същото.
Така посрещнах утрото...и годината. С бягане. С пот. С дишане на пресекулки. И с малко технологично чудо.
Мигове преди настъпването на новата година най-после успях да прескоча технологичната бездна, в която бях попаднал и някак активирах новия ми смарт часовник. Заработи, ей. Незнайно как генерирах някакъв нов акаунт и смартфонът и смартчасовникът ми влязоха във връзка.
Забелязвате ли, че колкото повече смарт устройства имаме край нас в дните си, толкова по-глупави и безпомощни изглеждаме и се чувстваме. Е, хайде да не генерализирам. Поне аз се чувствам така.
Затова през тази година едно от пожеланията ми е да се чувстваме на мястото си и да плуваме в свои води. Да, обаче от радиото някаква руска изпълнителка пее "Зона комфорта ето тюрма", демек зоната на комфорта е затвор.
Да, бе...да я питам аз тази мома как се свързват смартфон и смарт часовник. Но дали да не ви пожелая и това през годината да ви се случват изненади като малки чудеса..., а?
Иначе докато бягах край морето, сегиз тогиз щраквах по някоя снимка. На морето, на небето, на плажа, на облаците...Тук някъде ще ви пожелая и на вас същото. Да срещате по пътя си през тази година красоти. Най-различни и вдъхновяващи. Изобщо всичко онова, което би ви накарало да изпитате радост, възхищение, щастие и наслада...
Бягах и по пясъка...Трудничко си беше...след омитането на новогодишната трапеза...Но пък...така имам повод и на вас да пожелая същото...Не, не ви желая да преяждате, а да имате изобилие от всичко, което ви харесва...Но да го цените, ей...Да не го приемате за даденост.
И пак се спрях край един от плажните календари..., за които неизвестни благородни извършители се грижат. Те са като жреци на времето. Идващото и отиващото се.
Затова ще ви пожелая и на вас да имате достатъчно време за всичко през годината. И да не пропилявате времето си за нищо и за никого.
Достигнах до паркирания автомобил. И се строполих на седалката. Сетих се, че малко след полунощ изтеглих от баницата с късмети "нов автомобил"...Е, стопаните на бургаската "синя зона" със сигурност харесват това. Вероятно те си казват "Дай Боже всекиму по два нови автомобила"...Е, още едно пожелание да ви отправя тогаз. Вашият късмет и изобщо вашите успехи и постижения да радват не само вас, но и хората около вас.
Е, това беше моето първо бягане за 2022 година.
В края му ще ви кажа "За много години. Бъдете щастливи, обичани, сигурни в пътя, който сте избрали, подкрепяни, ценени, здрави, смирени и в мир със себе си...
Това последното да не го бъркаме с мързел, с примирение и със "зона комфорта ето тюрма", нали...
Да бъдем в мир със себе си и да прощаваме...И да споделяме хубавите моменти с повече хора.
Честита Нова година...
Ама и аз съм един абсурден орисник...
P.S Ъхммм...то, не е една беля...Сега ми предстои да се опитам да свържа със смартфона новите безжични слушалки, които ми подари скъпата родителка, тъща ми. Не знам изобщо как ще стане..., но съм на прага на ново научно откритие. Я, да ви пожелая още нещо...Да бъдете откриватели...и откритията ви да ви правят щастливи от вас самите, за да можете да си казвате "Ооо, и ний сме дали нещо на света"
автор: Красимир Калудов
Коментари
