…Принцът се хвана за главата. Повече от час изтече от онази целувка, с която събуди Спящата красавица, а тя от онзи момент до сега му крещеше в лицето.
Силни дробове има тази принцеса, много енергия е събрала – помисли си принцът, докато чорлавата принцеса в истерия нареждаше…
Че кой си ти, да ме будиш, бе!! Да съм те викала?
Знаеш ли какъв сън сънувах. И какво да правя сега аз, а? Ето, дори модата е друга, а моите дрехи са на сто години!!! Ти знаеш ли как се пълни гардероб, как се намира козметика, колко шопинг трябва да правя, а?
Принцесата чак се закашля. Сигурно заради прашните завеси в спалнята си.
…Принцът търпя, търпя, пък си тръгна…Беше му писнало да събужда…“
Кажи ми кои са будителите ти, за да ти кажа какъв човек си.
Спиш ли? Или си буден?
Имаме ли днес будители?
Добре, де. Как ще признаеш, че някой е будител? Нали тогава трябва да признаеш, че си дълбоко заспал.
Влезли сме без съпротива в ролята на спяща красавица, която сънува дни велики, славно време и сегиз тогиз в съня се появява принц на бял кон, инвеститор клас „А“, който събужда красавицата, туй де…българина, нас демек.
В една паралелна вселена сигурно сме будни, но в нашата вселена сме оцеляващи.
Това е причината да сме все още с отворени очи и наострени уши. Обаче сме в ситуацията „Погледът мрачен, умът не види, добро или зло насреща иде“ .
Щом се наядем и напием, заспиваме. Дори ще похъркваме. И няма да сме будни повече.
Най-щастливият българин е онзи, който се е наплюскал / по възможност друг да плаща сметката/ до откат, напил се е и е заспал щастливо.
И сънува…, че продължава да яде и пие и да пощипва фолк певица, която му пее на ухо.
Но да се върнем към събуждането и будителите…Ние изначално мразим онзи, който ни буди. То си ни е заложено да вярваме, че който ни освободи, той ще ни пороби. Не вярваме на онзи, който ни събужда. Хич даже. Затова предпочитаме да спим. И така цял живот.
Съмнителен ни е онзи, който не е заспал.
И винаги търсим начин да му го върнем тъпкано, че ни е изкарал от съня. С камъни сме готови да го пребием.
И все пак има будители. Напук на нас, спящите. Малко са, но ги има.
Но, хайде са си признаем…изобщо не ги харесваме, най-вече онези, които ни будят със слово, а не с ритници.
Защото когато някой ни рита, ние му целуваме краката, но ако някой ни буди, за да ни каже истината в очите, тогава сме готови да го заритаме заради думите му.
Най-омразните ни будители днес са онези с думите. Защото си позволяват да използват думи, които са безценни, т.е нямат цена, т.е нищо не струват за нас.
Говорят ни за свобода, за независимост, за гордост, за нетърпимост към безобразията, за погнуса срещу корупцията…, за свободен дух, за…айде, холан…знаем се…Тия думи са евтини и нищо не значат за нас.
У нас ценните думи са стабилност, устойчиво развитие, повишаване на конкурентноспособността, привличане и усвояване на еврофондове, кохезионна политика, магистрали, обществени поръчки, държавна администрация, намаление на ДДС, мерки в подкрепа на бизнеса, минимална работна заплата…
А пък престъпник, кражба, извращение, гад, пожар, отмъщение, убийство, смърт…е, такива думи са високоплатени. Всички ги слушат във захлас.
Днешните будители са в по-лошо положение от това на Паисий Хилендарски. Защото хората около тях не само спят мъртвешки сън, но бълнуванията на спящите се разпространяват из социалните мрежи. И едни на други си четат безумията, споделят ги и им вярват.
Будните, будителите вече умират от изтощение. Отчаяни са да се опитват да събуждат един заспал народ.
Спящите българи могат да се събудят за кратко само тогава, щом чуят „Хабиби спиш ли добре, хранят ли те, завиват ли те“
Ще пощракат с пръсти, ще хапнат, ще пийнат, ще се сбият, ще изиграят едно ледено хоро, пак ще пийнат и ще заспят.
И докато Иван Вазов им крещи
Стреснѝ се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
…те ще се завият през глава и най-много да се изпърдят.
На първи ноември всички говорят за будители. Заспалите най-много.
На втори ноември вече си говорим какво става с ония братя от онзи филм за бутафорни престъпници с безмозъчни послания към човечеството.
Будители за един ден. Най-нещастните будители в света.
Аз съм от поколението, което беше задължено да се блещи с телешки възторг срещу портретитете на Маркс, Енгелс, Ленин и Георги Димитров. На Тодор Живков също.
Е, какво стана с тях. Портретите им бяха изядени от мишките.
Та, мисля си, че преклонението и възхищението към будителите на българите не се постига с кампании, с манифестации и с промиване на мозъците. Или с европроект.
А с поемането на риска да будиш хората и да не им позволяваш да заспят.
Дори с риск събудилият се да те зарита гневно. Защото нали си спомняте какво правехме с будилниците сутрин? Удряхме ги, за да спрат да звънят. Така е с българсикте будители. Удряме ги, за да млъкнат.
От дете в главата ми се е забил онзи отчаян вик на радиста от българския базов лагер под Еверест към бедстващия алпинист Христо Проданов. И всеки път ми се плаче, докато слушам тези думи
„Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!“.
Христо Проданов заспа в леден сън, победен от ледената смърт...под върха на света. Слава Богу. Христо Проданов беше буден българин. И се бори до сетния си дъх срещу съня.
Българските будители и днес крещят. В отчаяние, но не спират. Те ни викат, молят ни, увещават ни, заклеват ни...
Не заспивайте българи, не заспивайте. Вие можете да бъдете големи, но проспивате възможностите си. Моля ви, не заспивайте. Има още надежда...
Ха, че то време за прогноза станало.
Днес ще е облачно, ще вали, но пък максималните температури ще са около 14 градуса в Бургас и в региона.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
