време за прогноза 12 авг. 2021 2021-08-12 2021-08-13 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbFY0IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--24c0393b4917c17d563c4cf65452002922302257/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20210509_083355.jpg

Burgas Reporter Ltd.

"Титаник" по български ...с безброй капитани и котви

Това не беше кораб като кораб. А български.

Не беше "Летящият холандец", защото по стар български обичай като всяко българско творение нямаше криле, а и да имаше, все някой щеше да му ги счупи. Но за сметка на това имаше стотици и хиляди котви, които му пречеха да се движи. 

Просто никой от българите не обичаше някой или нещо да лети над главите им. Неслучайно казваха "По-добре врабче на рамото, отколкото орел в небето". Ще ми лети, ама ха.

Ето защо българският кораб не беше "Летящият холандец", а по-скоро "Титаник".

Логично, българският „Титаник“ потъваше…То, аслъ след такъв страшен удар в такъв голям айсберг какво друго му оставаше. Потъваше.

Сега, дали потъваше бавно или бързо, това беше въпрос на гледна точка и анализи, но със сигурност потъваше и пушек се вдигаше.

На една от палубите авторитетни дами и господа провеждаха капитански съвет, но повече приличаше на нещко средно между мазни борби и уличен кютек.

Всички бяха капитани с претенции за адмирали. Всеки от тях заявяваше, че е най-достоен да води кораба към спасението му. Дистанционно, от своята каюта участие взимаше друг кандидат за капитан, който пращаше видео послания, изпълнени с обвинения за предателство към некадърното капитанско войнство. 

По време на този капитански съвет трябваше да се вземе най-сетне някакво решение, но всъщност капитаните решително се псуваха и обвиняваха взаимно в некомпетентност. И мине се не мине, някой от тях казваше, че всъщност корабът се управлява от боцмана, скрит в сенките някъде из трюма. "Вие сте слуги на боцмана" викаше някой към другите. После всички отново се хващаха за гушите.

Пък боцманът отдавна никой не беше го виждал. Чу се, че си е отделил една палуба от кораба за себе си и толкова. 

Капитаните крещяха, викаха, обиждаха се. Влагаха цялото си сърце и душа, за да направят най-важното според тях…Да открият кой е виновен за катастрофата с айсберга. Засега се бяха обединили около идеята да създадат капитанска комисия, която да разследва случилото се, но не можеха да решат какъв да е съставът и какво да правят, ако установят вина в някого. Капитаните спореха, псуваха и взаимно се обвиняваха, а времето минаваше. 

 „Титаник“ се пълнеше с вода. Бързо и сигурно. Плавателният съд вече имаше не само изобилие от капитани, но и вода в трюма си. По този повод един от капитаните със самочувствие извика "Ето, бе...осигурих изобилно вода за всеки, а при останалите беше пълна суша". Същият капитан дори имаше вода в коляното. 

На друга палуба всички от екипажа, общо 240 на брой,  се бяха хванали гуша за гуша. Биеха се, ритаха се подло и си връзваха ръцете взаимно. Всеки гледаше да блокира подло другия с процедурни хватки. И им се получаваше. В резултат на тяхната неуморна работа „Титаник“ беше вече взел дал. Потъваше и нямаше спиране.

На трета палуба първата и втората цигулка , първият тъпан и втората флейта, изобщо всички изпълнители от оркестъра се биеха помежду си, като от време на време вкупом свиреха фалшиво, докато се обвиняваха взаимно в тотална некадърност.

Пасажерите из целия кораб пък водеха война помежду си. Обвиняваха се взаимно, че са избрали такива капитани, такъв екипаж , такъв оркестър и проклинаха кораба, който им се е паднал. И искаха да го напуснат. Някои от тях направо скачаха във вълните. 

Ледените води на океана вече поглъщаха „Титаник“.

И както сами можете да се досетите, нямаше спасителни лодки, нямаше спасителен план, нямаше радиостанция, нямаше никакъв шанс хилядите хора по палубите да си подадат ръка и да се опитат да се спасят. Говореше се за някаква обществена поръчка, за някакви странни търгове и авансово отпуснати и съответно усвоени средства, но така или иначе насреща нямаше нищо. Освен хора, които се мразеха и ненавиждаха взаимно.

Когато българският„Титаник“ потъна, на повърхността останаха само няколко десетки хиляди лозунги и декларации…

И един учуден айсберг, който за пръв път през своя живот на айсберг се блъскаше в такъв напълно неуправляем кораб.

Ха, че то време за прогноза станало, бре.

Днес ще е горещо и слънчево. Като за август. Плажовете ще са претъпкани, ще има слънце, вятър, море и неувяхваща вяра, че в нашия "Титаник" вода има за всеки.

Автор: Красимир Калудов

Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...