Радостин Кишишев дълго време беше човек-оркестър в третодивизионния „Черноморец“. Тинката, както го наричат футболните запалянковци , премина през всички възможни нива в отбора и във всеки един отбор поемаше отговорност с името си. На последното заседание на ръководството Радостин Кишишев подаде оставка. Потърсихме го за кратък коментар.
Вярно ли е, че сте подал оставката си и сте вече извън „Черноморец“?
Годините, които прекарах в „Черноморец“, като треньор, като член на Управителния съвет, като председател, са около четири. Мисля, че нещата не се получиха в този вариант, в който всички искахме да бъде. Затова е редно да си подам оставката и да предам щафетата на някой друг с по-голяма енергия, на някой, който има план за бъдещето на „Черноморец“.
Какво ви подтикна да направите тази стъпка и да подадете оставката си? Неуспешната пролетна кампания и неизпълнената задача да се класирате във Втора лига ли?
Да, това е най-важното. Не успяхме. Целите, които си поставих като ръководител, като треньор, като председател не се изпълниха.Това е един цикъл от четири пет години в клуба и нещата не се случиха. Нормално е да поема по друг път.
В какво състояние остава клубът след вас? В какво състояние е най-големият капитал, т.е ДЮШ?
Най-големият капитал е името „Черноморец“. Що се отнася до школата, имаме отбори, които се борят да останат в елитните групи. Но това е трудно. Всяка година между десет и дванадесет деца отиват в други отбори, за да си търсят щастието. Там условията в тези отбори са много по-добри. Давам за пример „Ботев“ Пловдив, „Лудогорец“ Разград, „Берое“ Стара Загора. Това са клубове, чиито мъжки състави са във Висшата лига. Децата не виждат стимул да стоят до края и да се развиват в „Черноморец“
Имате ли обяснение за себе си защо загубихте тази голяма преднина през пролетта пред „Марица“ и „Загорец“?
Аз имам една приказка. Щом нещо не се е случило, значи не сме го заслужили. Явно не го заслужаваме.Всеки може да има свои тълкувания по свой начин. Но щом не сме се класирали, значи не ни е там мястото. Засега.
Оставате ли в близо до футбола?
Засега оставям така нещата. Не мога да кажа голяма дума, но с футбол в следващите месеци, година няма да се занимавам. Може и повече въобще да не се занимавам с футбол. Животът е толкова кратък, че има неща, които не са за цял живот. Трябва да се опитват и други неща. Има и други шансове. Една врата се затваря, надявам се да се отвори друга врата
автор: Красимир Калудов
заглавието е на редакцията
Коментари
.jpeg)
