време за прогноза 24 май 2021 2021-05-24 2021-05-24 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBZ04xIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--833dc2fb2b1912ffd9e15d337b32bc176a0d4c4e/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20170914_130658.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Истории с букви в моя живот

В древността на моята младост, демек във времената на предучилищната ми възраст и началните класове съм участвал в не един училищен спектакъл, посветен на буквите.

Раздаваха ни някакви куплети от стихотворения, всички те навързани в някакъв сценарий и на 24 май в класните стаи изнасяхме представление. Родителите, бабите и дядовците пък ръкопляскаха и викаха „Браво“.

Понякога, докато прелиствам албума си с кадри от онези дни, виждам странна снимка. Аз съм с тъмен панталон, с бяла ризка, с вратовръзка на пионерче или чавдарче / снимката е черно-бяла и не става ясно дали вратовръзката е синя или червена/, а връз главата ми стои някаква странна конструкция от картон.

Пуля се в снимката и виждам, че конструкцията прилича на криво отрязан кюнец за печка на дърва или въглища. И върху картона, инсталиран на главата ми,  е изписана буквата „Й“

Добре, де. Ясно е, че фотографът ме е уловил, докато рецитирам някакво стихотворение от празничната програма или малко след като съм изрекъл научените наизуст думи.

То, това хубаво. Ама защо са ми дали буквата Й.

Аз, коскоджами ти Красимир, че и Калудов, пък и Тодоров, а на челото ми грее буквата Й.

Къде е отишла моята буква К?

Явно тогава класната ми ръководителка, другарката Куртева/във втори клас/  или другарката Райкова в трети клас/ или ъъъ…честно казано, забравих името на класната ми от първи клас, е решила да ме ориса с тази буква.

Й…все едно съм някой Йордан, а?

Това съм ви го разправял в някакъв вариант, но пак ще го припомня.

Знаете ли…когато съм се родил, баща ми настоял да се казвам Антон, като баба ми Донка, която всъщност била Антония. Първо поискал да ме кръстят Еузебио, на името на португалския футболист с произход от Мозамбик. Властите не му разрешили. Откъде накъде Еузебио. Какви са тия несоциалистически имена. Разминал съм така с буквата Е.

После обмислил като вариант името Юри, на дядо ми Юргаки /на гръцки ще рече Георги или по-скоро Гошенцето/, но се отказал и пак се върнали на първия вариант.

Айде…минал съм и покрай буквата Ю.

Общо взето два дни съм живял без име, а само с номер. Баща ми мислил, мислил и пушек се вдигал. А майка ми вдигала температура. На мен не ми пукало особено много.

Мъките бащини продължавали. Ровил в несвяст в именника на българските ханове. Брей, добре че не ме е кръстил Авитохол или Гостун. Ама, можеше и да съм Курт, демек вълк.

Но устата му сама промълвила …Антон. Въртял съм се край буквата А сериозно. И край останалите букви от азбуката съм прелитал като топче в игра на флипер.

И понеже нямало как да живея без име, първоначално ме записали Антон, ама после баща ми размислил и взел ново решение. Турнали ми името Красимир. Кръстили ме на…никого. На мен самия.

Но понеже още като бебе съм имал сблъсък с толкова много букви, Бог, Съдбата или Провидението, а може би и някакви орисници решили живота ми да бъде свързан с буквите.

Така и стана.

Странно или не, аз си вадя хляба с буквите. Говоря, пиша и чета, после пак говоря, пиша и чета и понякога за това ми плащат.

Преди години жената на брат ми каза „Добре ,де…ти говориш някакви глупости по радиото и за това ти плащат. Как е възможно?“

Ами, възможно е. Лошото е когато някои говорят глупости в Парламента и затова ние всичките им пращаме, нали.

Но да не издребняваме.

На този ден бих искал да кажа „Честит празник“ на всеки един от вас, в чийто живот има място за буквите от нашата азбука.

Честит да е празникът за тези от вас, който четат, пишат, говорят и по този начин съхраняват и развиват българския език.

Честит празник на учителите и на учениците им. Защото без едните няма да ги има другите. Защото делата на едните осмислят делата на другите.

Днес всеки един български учител е в ролята на Св. Св. Кирил и Методий. А всеки ученик, стига да поиска, може да е в ролята на Климент, Наум, Сава, Ангеларий, Горазд и другите ученици на светите братя.

Докато има такива хора, които живеят с буквите от нашата азбука, ще го има и езикът ни. И нас самите.

Моля? Питате ме в качеството си на какъв имам нахалството да поздравявам пазителите на българското слово?

Ами, в качеството си на човек, който някога е носил на челото си буквата Й, но въпреки това е намерил начин да вплете в живота си и другите букви от азбуката. Така се случи, че завърших българска филология, но имам още толкова много да уча за българския език. Сблъсъкът ми с науката за нашия език беше мъчителна, а заради дисциплините "Старобългарски език" и "Сравнителна граматика на славянските езици" ми побеляха косите. Да, де...неслучайно вчера на едно място написах "теоритично", вместо да напиша "теоретично"...Би трябвало да си изям дипломата, нали. Още правя грешки.

Така се случи, че буквите от нашата азбука са част от живота ми, но ако се замислите, ще установите, че са част и от вашия живот.

Кой знае колко истории с букви имате и вие, а?

А въртенето ми около буквата А е било знак от съдбата. Жена ми се казва Антоанета, а дъщеря ми Александра. Кръстихме малката на…нея самата. А синът ми е Виктор и е кръстен също на себе си…

Но това Й продължава да ме озадачава и аз продължавам да търся скритата символика на тази буква в моя живот.

Ха, че то станало време за прогноза.

Днес ще е празнично, слънчево, топло и леко ветровито. Максималните температури в Бургас и в региона ще са около 23 градуса. Морската вода…ами, става за къпане, защо не.

Нека е хубав денят ви.

Автор: Красимир Калудов

 

Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...