Минута за размисъл 02 апр. 2021 2021-04-02 2021-04-02 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdTV5IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--388d1534e3718db7098badc8ae0c26ecdad71796/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20210331_083508.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Сизиф и неговата работа, работа, работа

Едрият човек пътуваше със своя джип из страната, говореше мъдро, а около него по седалките на автомобила три плюшени кученца клатеха одобрително с глави.

Те бяха създадени точно затова. Да одобряват одобрително. Затова животът им беше плюшен, а не кучешки. 

Каквото и да кажеше мъжът, плюшените кученца клатеха одобрително глави на казаното. Беше трудна и тежка работа, защото вратовете им се схващаха, но пък имаше много бонуси. Затова я вършеха неуморно.

Понякога в автомобилът се качваше и някое ехо. Каквото и да кажеше мъжът, ехото го повтаряше. Ехото беше часто от групата на ехохолиците. Но те бяха скучни.

Плюшените кученца бяха по-така възторжени. С тях имаше и една жена, която нищо не казваше, а само увековечаваше с камера случващото се. Летописец, иначе казано.

И както пътуваха, шофьорът мярна през прозореца Сизиф.

Спря. Дръпна ръчната спирачка и излезе от автомобила. Плюшените кученца го последваха и енергично замахаха с глави.

Едрият мъж доближи до Сизиф и се загледа как той бута грамаден камък  нагоре по склона, пък после бавно върви след камъка, докато грамадата се търкаля надолу. И така без спиране.

- Ето, хората работят. А преди не работеха – важно рече човекът с джипа, а плюшените кученца кимнаха възторжено с глава, докато някаква жена увековечаваше с камера размислите за идните поколения.

Едрият мъжага се доближи съвсем близо до Сизиф и го запита

- Здраве желаем, какво правиш тука?

Сизиф точно си поемаше дъх на пресекулки и отвърна.

- Зает съм с работа, работа, работа.

Шофьорът на джипа възторжено каза:

- Браво, бе…Ето, на…ти си живото доказателство за това колко много работа се върши. Има устойчиво развитие тука. Затова беше важно да я има кохезионната политика. Ето, вижте го как бута камъка нагоре, той пада надолу, пък после пак го бута нагоре. Ден след ден, месец след месец, години наред. Всички се учат от нас. Гледат и записват. Навсякъде така се прави. буташ камъка нагоре, после той пада надолу и пак го буташ. Чиста работа. А преди какво беше. Камъкът стоеше на едно място. Днес се работи здраво. А не някакви с шкембета само да злобеят и комунисти да заплашват, че ще вземат камъка на човека. Браво на теб. Чакай, спри се малко, че да ти разкажа за моя „ластик“

И почна изтънко да разказва на Сизиф за прочутия управленски модел „ластик“ на управление на здравната и икономическата криза. По същото време плюшените кученца с високи постове клатеха одобрително глави.

Сизиф слуша, слуша, междувременно пусна една фактура с основание "бутане на камък", подписа един сноп документи, за да се отчете пред наблюдаващите органи и подхвърли през рамо:

- Извинявай, ама твоят „ластик“ е по-идиотски и глупав дори от моя камък.

И пак почна да бута грамадния камък нагоре по-склона.

Човекът с джипа нещо се намръщи и ядосано заяви:

- Ти пък си много хубав, умен и красив, ха!

После тръгна към джипа, влезе вътре, изчака да влязат жената с камерата и плюшените кученца, които клатеха одобрително глави, пък с въртене на гуми тръгна нанякъде.

Някъде зад тях остана Сизиф, който буташе камъка си като част от трансформацията на икономиката, която пък беше част от електронното управление и дигитализацията на страната.

Буташе камъка и се питаше що за странни типове идваха на върволица в последно време при него. Някаква жена му каза, че системата го убивала, друга жена му обеща да му намали плоския данък, словоохотлив мъж му гарантира, че ще му осигури правосъдна реформа, втори пък му обеща евтино гориво, един му обеща да му изгради ограда, за да го пази от бежанци и от джендъри, други му обещаха зелена енергия и рестарт, трети го нахъсваха с административна реформа, обещаваха му, че ще му санират камъка, други пък го призоваваха да се ваксинира, а след тях някакви го увещаваха да не се ваксинира, получаваше и обещания, че ще го приемат в чакалнята на еврозоната и прочие и прочие...Чуваше се и нещо за незабавно преизчисляване на пенсията на Сизиф, а той дори не беше пенсионер, а самонает и самоосигуряващ се. Най-странни му се сториха онези, които му обясниха, че няма такъв камък.

Мислеше си за тези хора и се чудеше как пък един от всичките не застана до него, че заедно да избутат камъка до върха и да го закрепят там, за да може да се отърве веднъж завинаги от проклятието си да има тази работа.

Малко се поразсея. Камъкът само това сякаш чакаше и се затъркаля пак надолу.

Еее, докато съм ви разказвал тази безсмислена история, станало време за прогноза.

Днес ще е направо топло. Слънчево също. Кажи речи 17-18 градуса в Бургас и в региона. 

Нека е хубав денят ви

автор: Красимир Калудов

Ако този материал ви е накарал да се замислите, ако искате да четете и други като него, подкрепете екипа ни

Подкрепете ни със сума от:
Коментари

Минута за размисъл ...


пред олтара ...


dev.says |> hello(:world) ...