време за прогноза 04 ян. 2021 2021-01-04 2021-01-04 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbnh2IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--55e07ce79e14b9a1ca5f7c311e9a54342f1a4e98/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/IMG_4539.JPG

Burgas Reporter Ltd.

Когато си опрян до стената, имаш шанс за победа или за масаж на гърба

В началото на Новата година моят собствен наследник е в поредната си тежка изпитна сесия.

Горкият, главата му пуши, защото изпитите му в нидерландския му университет са както винаги много трудни, а за съжаление семестърът му е изцяло онлайн и някои чисто практически тънкости са се изгубили в Облака.

За да успокоя оклюмалия се Първороден и да го надъхам, се изтъпанвам величествено пред него и му казвам.

„Никога не се предавай, защото животът е като битка“

Но тъй като това звучи прекалено общо и като партиен лозунг, добавям малко конкретика.

„Виж сега, представи си, че аз се бия с меч срещу много по-силен от мен съперник и той ме изтласква към крепостната стена, гърба ми опира до нея ...и всичко изглежда безнадежно, нали, но всъщност точно в този момент шансът ми за победа се е увеличил“

Не знам за него, ама аз направо си се представям. В очите на Джуниър започна да се заражда някакво любопитство. Зер тази клонка Красимирова, туй де клонка от рода Красимиров, играе професионално стотици и хиляди часове видеоигри и описаната от мен ситуация с опрян гръб в стената е интересна…

„Врагът ме е притиснал, аз съм вече опрян в стената, но точно в този момент имам шанс за победа, защото моят гръб е вече напълно защитен от стената и никой не може повече да ме нападне отзад, докато мощният тип пред мен вече трябва да внимава и за своя гръб, понеже някой може да го мушне, както се казва, изотзадзе"

Тук някъде в ушите ми гръмват мощни аплодисменти, десетки хиляди хора правят „мексиканска вълна“, а второто ми Аз възторжено крещи "Браво, бе...ей, че си умен, браво", но Джуниър изобщо не реагира на демонстрацията на грамадна бащина мъдрост.

Пък в погледа му се чете унищожителното "Тате, ти изобщо не можеш да въртиш меч, не можеш хич даже да се биеш с меч"

Знаех си аз, че трябва да дам по-приемлив и мотивиращ пример, но аз и нож за пържола не държа особено добре.

И ето, на. Синът вместо да се ентусиазира, пак си е един такъв оклюман насред изпитната сесия.

Язък, примерът ми с меча и аз като изпълнител на етюда „Смел войн върти меч, докато си масажира гърба върху крепостна стена“ , всичко това увисна в нищото.

Ама, тя майка му е виновна. Понеже знае колко съм обсебен от Рим, всеки път, когато сме били във Вечния град, с усмивка казва „В някой минал живот си живял тук, но не си бил велик пълководец или храбър войн, а наметнат с тога философ или сенатор, който е бърборел безспирно из Форума“

И ето, на. Клонката Красимирова  сега не може да си ме представи с меч, опрян до стената от по-силен от мен съперник…сигурно по-скоро си представя как унищожавам врага като му надувам главата с моето говорене.

Честно казано, прав е. Аз и мечовете сме неочаквано недобра комбинация.

В древността брат ми и аз имахме пластмасови мечове. И в един ден, докато скиторехме из дебрите на миньорското селище, мина „Върли бряг“, към нас се спусна гневен петел с видимо намерение да ни накълве. Тогава аз смело, бързо и мощно развъртях меча и направих  решителен и светкавичен  маньовър…ъъъ…демек тактическо отстъпление към едно дърво, сигурно, за да си защитя гърба, а?

Ами, не знам какво съм целял, защото брат ми остана на място, размаха меча си и изгони тъпоумния петел от бойното поле.

Абе, какви крепостни стени, какви мечове. Отиваме с Джуниър да покараме малко дъртия семеен лимузин / да, да …знам, че се пише лимузина, но аз така си наричам нашия автомобил/, че да му се проветри главата от тия изпити.

Едно време се сещам, че букмейкърите даваха нищожен шанс аз да взема книжка за професионален шофьор, демек бях опрян до стената. С камиона бяхме два свята, единият беше излишен и това бях аз.

И знаете ли какво стана? От цялата наша група аз трябваше първи да се явя на изпита по кормуване в града и…ами взех го от раз. Защото …защото…защото винаги е така. Когато на човек не му остане нищо друго, той просто прави единственото възможно. Грабва единственият си шанс и побеждава.

Аналогичен случай с Първородния. И той си взима така победоносно изпитите до момента. 

Уф, пак ми писнаха ушите. Второто ми „Аз“ пак закрещя, че съм много умен.  Че да не е лъжа, я.

Ха, че то станало време за прогноза

Днес ще е мъглив, хладно и облачно. Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 11 градуса.  Задава се застудяване, което е хубава новина за складовете с ваксини.

Нека е хубав денят ви.

Автор: Красимир Калудов

Ако незнайно защо тази история ви е харесала или ви е накарала да се замислите, помогнете ни в усилията ни да ви разказваме и други като нея...

Подкрепете ни със сума от:
Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...