Някога баба ми ме посрещаше на вратата на жилището си в Айтос и винаги ми задаваше този въпрос
„Какво се пееше в нашата песничка“
И аз, тъй както стоя на прага, отвръщах винаги едно и също
„От пантофчето в обувчето, от обувчето в пантофчето“
То, лошо няма, ама странното беше това, че вече бях направо дърт пергишинин, а баба ми неуморно ме питаше винаги едно и също. / Баба ми се спомина, когато вече бях навършил 41 год./
Нали си представяте странната картина. Аз вече на попрището жизнено в средата, с прошарена коса и говоря инфантилно за някакви пантофчета и обувчета.
Иначе казано, нямаше значение колко съм голям. Аз просто бях най-големият внук на баба и толкоз. Това тук значи някаква си личност.
И при правилен отговор на въпроса „Какво се пееше в нашата песничка“ баба ми връчваше пантофи, аз си събувах обувките и вече с опантофени нозе пристъпвах в нейната стая.
По време на гостуване в Айтос беше невъзможно да пия студена вода, защото съм можел, ооо, ужас, да си простудя гърлото. По време на гостуване в Айтос беше невъзможно да ям сладолед, защото съм имал разширени сливици и можело да настина. По време на гостуване в Айтос баба ми не разрешаваше да бягам, защото съм щял да се изпотя и ...ооо, ужас...да настина. Айтос беше онази мощна крепост, която ме пазеше от настинки. Поне накрая баба спря да ми слага сухи носни кърпи на гърба, когато се изпотявах. Така че вместо всякакви волности и активности, можеше да водим безкрайни разговори за литература и изкуство...с пантофи на краката естествено.
Мда, пантофчета и обувчета значи. И кърпи на гърба. Тц, тц, тц.
Ред и дисциплина цареше при баба ми. Без да и мигне окото, дори и цар би накарала да се събуе, за да го допусне у дома си. Иначе щеше да го кара да виси отвън пред вратата като прани гащи…
Вчера сутринта изгладих един панталон, изгладих риза, сложих елек, направих се на разсеян и не сложих вратовръзка.
После седнах в хола и се включих в онлайн заседанието на общинския съвет. Зер докато гласувахме важни точки за хората от Бургас, почти с официален дрескод бях…
Казвам почти, защото пропуснах обувките…Пропуснах ги, защото не бях с обувки, е …ами бях по пантофи.
Е, как да по друг начин да бъда в нашия хол. Жена ми не иска и да чуе, че това е официално заседание, че трябва да съм официален. Не можело да се влезе с обувки у дома и толкоз.
Какви са тия правила, бе!!! Бетер Конституция!!!
Та, участвах в общинската сесия почти официален и… по пантофи.
Някъде на небето баба ми се усмихва доволно. Научила ме е на онази наша песен.
Всъщност тя почина преди години точно на 24 декември…Сигурно затова се сещам за нея в този момент.
Научи ме на много неща. Не само да нося пантофи.
Но понякога се усещам, че да шляпам бос из апартамента, не е лошо усещането…Сигурно това е мой малък бунт срещу строгите правила на домашното възпитание.
Бунт значи? Аха…ама и в момента, докато пиша тези неща, съм отново с пантофи. В нашия хол…съвсем сам…Дори жена ми я няма, защото е на работа, но аз пак съм с пантофи…
Нещо като кучето на Павлов, нали…
Всъщност Павлов може да е бил учен, но никога не се сетил да сложи пантофи на своето опитно куче, но на своето внуче баба ми го направи от раз. И сега само да се изправя пред някоя врата и несъзнателно посягам да сложа пантофи.
Сигурно затова и станах защитник във футбола. Когато пред мен се изправи нападател, поритвам го, че чак му свалям обувките…ако се опита да влезе във вратата ни с топката. Още малко и ще му кажа "Ей, ти къде така. Я да си свалиш обувките"
По филмите хората влизат в домовете си направо от улицата. Туй ще рече, че или улиците им са супер чисти или просто баба им не ги е научила на домашните закони.
На края на изпита по морфология в Шуменския университет ми казаха, че получавам петица. И аз възторжено казах "БлагодарЯ", а асистентката /строга мома/ кисело ми направи забележка, че трябва да кажа "БлагодаряЪ"...на което аз отвърнах "баба ми така казва", а тя още по-кисело..."Тогава кажете на баба си, че е в грешка...По произношението ви съдя, че сигурно сте от Югоизточна България, нали". Да, бе да...Да се изправя пред баба ми и да кажа, че греши??? Как пък да, не.
Бабите, бабите. Те да са живи. Че да научат внуците.
Това е то. У дома всеки ходи с пантофи. Имаме дори цяло чекмедже с пантофи за гости. Е, сега нямаме гости, но имаме пантофи за тях. За всеки случай.
Май само на инкасаторката, която отчита водомера, позволяваме да влиза с обувки. После чистим пода след нея. Нали ви казвам...По-строго е от Конституция.
А вие замисляте ли се колко много от навиците ви са били формирани от една строга и дисциплинирана баба?
Ха, че то станало време за прогноза, докато ви дърдоря овехтелите си спомени…
Днес ще е облачно, студено и …едно такова декемврийско.
Максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат до 7 градуса.
Нека е хубав денят ви
Автор: Красимир Калудов
Коментари
