време за прогноза 11 дек. 2020 2020-12-11 2020-12-11 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcE51IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--09a0eaaa95e5288ab4c3b1a5b095b0d6c71d5887/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20201006_075919.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Страшни спомени за кисело зеле и други ужаси с бидони

Не знам как е било по време на вашето детство, но едно от най-противните неща, които съм правил като дете, беше да претаквам зелето.

Бидонът с миризливите зелки беше позициониран на източната ни тераса в старото ни жилище в бургаския комплекс „Братя Миладинови“

Тогава остъкляването на тераси още не беше позволено, демек тези жилищни части не бяха приобщени към жилището и през зимата там беше арктически студ.

И представете си ме мен като момче, забило поглед в някоя интересна книга близо до нафтовата печка и изведнъж получа нареждане да отида да претакам зелето.

Излизам, на терасата, вятърът ми разрошва веждите, отварям капака на зеления бидон, надувам някакъв маркуч и предизвиквам бълбукане на десетки литри зелев сок. И на терасата се разнася смрад като от ексхумация.

Е, за някой алхимик да роми из смрадливите зелки сигурно би представлявало супер удоволствие, но за мен си беше абсолютна погнуса.

А когато трябваше да бъркам в ледения сок, за да изкарам зелка за обяд или вечеря…

Уффф, бе!!! Още помня тази смрад на кисело зеле и ледено студените зелки. 

Но знаете ли…това е някакъв парадокс. Както изобщо не обичах да ровя из бидона или да претакам зелето, така много обичах сърмите, които правеше майка ми.

Странна работа. Киселото зеле мирише по един начин в бидона и по съвсем друг начин от някоя вкусна гозба.  Затова обикновено съм последен край бидона и първи край чинията с ястието с кисело зеле.

И днес преяждам чудовищно, когато имам сърми с кисело зеле пред себе си. Жена ми ги прави страхотни, на тъща ми сърмите с килесо зеле са много вкусни, /извън зимните месеци тя ги прави и с крехки липови листа, което си е висш пилотаж/,  а на кума ми пък сърмите са невероятни…, но той обикновено си ги изяжда сам, гадината му с гадина. Веднъж беше изял 20 сърми с кисело зеле с големината на юмрук...като юмрука на Кубрат Пулев. Аз също имам подобни рекорди.

Но заради онзи миризлив ужас от детството ми, който изпитвах на мразовитата източна тераса на фамилното ни жилище, днес у дома не произвеждаме кисело зеле. Нямаме бидон и туй то.

И понеже знам, че ще ми се смеете презрително, ще ви споделя за още един ужас с кисело зеле от съвсем близкото минало.

Това смрадливо проклятие не спира да ме преследва през годините. Когато преди десетина години си купихме настоящото ни жилище, при проведените археологически проучвания в мазата открихме бидон...с останки от кисело зеле и десетки литри зелев сок. Отворихме капака на съда и видяхме вътре литри от нещо черно, нещо с плесен, мухъл и всичко останало, което се получава в един изоставен бидон с кисело зеле. Смрадта беше неописуема и решихме да изхвърлим тези останки, които на пръв поглед бяха поне на четири пет години. Изобщо, може да се каже, че открихме мумифицирано кисело зеле в мазето.

Аз гнусливо отказах да се занимавам с тази находка. 

Баща ми затъркаля бидона самостоятелно, но на стълбите в мазата загуби равновесие, изтърва пластмасовия съд, течността и гнилите останки от зелето се разплискаха във входа. Миризмата беше зловеща. Наизлязоха съседи, после бързо се скриха. Баща ми излезе с гадния бидон на улицата и скандално изсипа съдържанието му на улицата и "овоня орталъка". С думи прости извърши нещо като локална химическа атака. Паникьосани съседи започнаха да прибират децата си, шофьори на автомобили губеха контрол над колите си, стана страшно. Как не ме арестуваха и не ми повдигнаха обвинение за обгазяване на бургаския комплекс "Братя Миладинови", не знам. В радиус от километър на всички им сълзяха очите, а птиците, котки и кучета изчезнаха от района. Баща ми, този анархист дотъркаля бидона до казаните за отпадъци и го запокити там. Десет минути по-късно някой съкварталец го беше взел, за да го използва. Е, това не го проумях. Какъв е бил този човек, не знам. Бидонът миришеше като кошмар, а съдържанието му беше отвратително.

Както и да е.

В момента на северната ни тераса мирише на канела, ванилия и тиква от тавата с тиквеник, който направих онзи ден.

Виж този мирис ме изпълва с радост от живота.

Ха, че то, докато ви разказвам мухлясалите си спомени, станало време за прогноза, а…

Днес ще бъде облачно, ветровито и дъждовно. Максималните температури ще достигнат 15 градуса в Бургас и в региона.

Нека е хубав денят ви.

Автор: Красимир Калудов

Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...