време за прогноза 27 ноем. 2020 2020-11-27 2020-11-27 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBZzV1IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--7c002c4acb008b96f1c9e5360c6ad9076f308e99/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20191108_071657.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Как преживях локдаун в ужасно неподходящо място

Локдаун ще рече затваряне или заключване, нали тъй.

Ами, не е приятно. Дори е плашещо.
Ако позволите, ще ви разкажа за един такъв стряскащ „локдаун“, който преживях преди години.

С моята пред Бога и пред хората половинка бяхме на откриване на летния сезон в Слънчев бряг. Празничното събитие се провеждаше в едни мега, супер, ултра, петзвезден хотел.

Не че ние ходим в такива хотели, а просто събитието беше там, зер откриване на сезон е туй, а не дегустация на боза и затуй този ВИП хотел беше домакин, а гостите...ами имаше и такива като мен, които видимо не бяха ВИП.

Празненството започна, на сцената се изказваха някакви държавници, икономически величия и родни селебрита, певци песни пееха, гостите похапваха и попийваха отбрани ястия и питиета, аз предимно край масата със сладкишите стоях, беше хубаво, но в един момент се застягахме да си тръгваме. Баш в този момент аз усетих зова на природата.

Пък отидох във водния сервиз, туй де в WC-то, демек в тоалетната.

И също като Лесли Нилсен от идиотския филм „Naked Gun“  освободих  напрежението и …

Да, правилно си помислихте. Във филма всички чуха как Лесли Нилсен върши своята малка нужда, а мен също ме чуха, но по друг повод.

Когато понечих да изляза от луксозната хотелска тоалетна, се оказа, че вратата е заключена.

Ще кажете, ами нормално. Нали всеки възпитан човек заключва вратата на тоалетната, когато влезе в нея.

Да, де…и аз като възпитан човек я бях заключил, проблемът беше, че когато понечих да я отключа, за да изляза, тя си остана заключена.

Локдаун.

Бутах, дърпах, натисках, ни напред ни назад.

Локдаун.

Почнах да викам. Първоначално по-така плахо, после по-уверено, а накрая достигнах нивото „Песен да викна, запея“, демек крещях с пълно гърло.

Какво крещях ли…

Ами, разни неща, които крещи човек, останал заключен в тоалетна…луксозна в случая.

А мобилният ми телефон стоеше при жена ми. А аз стоях в тоалетната.

Мдаа…по едно време отсъствието ми явно е направило впечатление на жена ми и затова тя изпрати колегата Марин да ме издирва.

Той нахлу в тоалетната, чу отчаяните ми вопли, закиска се, пробва също да дърпа, бута и блъска отвън вратата, ама не би…

Локдаун, братче. Заключен и затворен. В пустото му WC.

И колегата и жена ми намериха техник по поддръжката от хотела. Човекът дойде, завива, развива бравата на луксозната кабинка, пък по едно време ме освободи от клетката.

Изнесох се от този хотел с 200 км. С въртене на гуми.

Никога повече не съм се върнал в него.

От тогава мразя заключванията и затварянията.  И всичко, което прилича на локдаун.

Ха, че то станало време за прогноза, бре!!!

Днес ще е слънчево и студено. Максималните температури в Бургас и в региона по обяд ще достигнат малко над 10 градуса. Ще бъде черен петък и от полунощ влиза в сила локдаун. И да викате и да не викате, правителството ще ви отключи чак на 21 декември.

Затова пускайте водата и чакайте. Пазете се. Пазете и хората около вас.

Нека е хубав денят ви.

P.S  Всъщност, технически погледнато, аз можех и до днес да стоя заключен в онази тоалетна, а жена ми да ми носи храна и вода…ужас. Иначе снимката е от ноември, ама от 2019 год.

автор: Красимир Калудов

Ако тази история ви е развеселила, помогнете ни да ви разказваме и други такива като нея

Подкрепете ни със сума от:
Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...