Богородичният пост е утвърден от църковната традиция в чест на Успение на Пресвета Богородица (15 август).
Той започва на 1 август и продължава до 14 август.
Свързан е изключително с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка. Този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се разрешава приемането на риба.
Най-строг е хранителният (телесният) пост в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и зеленчуци и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
Постът обаче не е само отказ от блажни храни. Телесният пост сам по себе си е недостатъчен, без духовния пост.
История на поста
Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли. Но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.
В началото той бил разделен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на Пресвета Богородица.
Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един.
Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.
Въпреки това законността му дълго била оспорвана и подхвърляна на съмнение. Никон Черногорец съобщава, че по негово време едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали. Други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен. Трети го отхвърляли и осъждали.
Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин.
Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави - едва през ХІV-ХV век.
Коментари
