време за прогноза 18 юли 2020 2020-07-18 2020-07-18 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBZ0ZwIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--f94a5f51b1e886be1f6d21799330fb06e9f1c670/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/IMG_0317.JPG

Burgas Reporter Ltd.

Суетата е като мерака…умира последна

Тия дни стояхме с майка ми и още двадесетина клетници като нас пред урологичния кабинет, докато чакаме аудиенция от лекаря . Скъпата ми родителка имаше проблем с едни гаден камък, че за това опряхме до родното здравеопазване, да не дава Господ да ви се случва това. Разбира се, такива буржоазни глезотии като поредност на пациентите, т.е някакви номерца, които да разпределят чакащите, нямаше.

Пациентите сами си създаваха организация по древния способ „Кой е последен, ей, там онази жена…“

И нали знаете, като чакаш повече от два часа, логично е в един момент да станеш направо близък с чакащите около теб.  Тогава неусетно започва заличаването на дистанцията…

„Оооххх“ вземе, че изпъшка някой страдалчески…пък съседът го пита „Кво, бъбрекът ли?“ и пъшкащият отвръща „Да, върти ме от снощи, не се трае“

И в следващия момент избухва истински хор от диагнози и епикризи с поне двадесетгодишна давност, демек всички наоколо взаимно си разправят през какви урологични и нефрологични перипетии са минали, а уретери, бъбреци, пикочни канали и мехури, нощно напикаване и възпалена простата, камъни и пясъци и прочие такива красоти се прескачат из въздуха.

С майка ми стояхме на границата между две групи пациенти. Тези пред урологичния и онези пред кардиологичния кабинет.

Зададе се една достолепна госпожа, която пъшкаше като стар локомотив.  Голямо страдание му страдаше горката. Лееше се пот от нея и пъшкането и издуваше предпазната маска в горещия болничен коридор. Свлече се на пейката пред кабинета на кардиолога и зачака.

Изпусна пак залп от тежки и мъчителни въздишки, поогледа се, видя мен, май не и вдъхнах никакво доверие и тогаз установи зрителен контакт с друга госпожа.

„Ооооох…“ вкара в ход паролата за начало на разговор и другата жена я попита мило „Какво ти е, ма“

„Оооох, вдигам кръвно до 220, ама го свалих до 200, ама нищо не усещам…ша умирам“

Ааа, недей, тъй…къде ша умираш“ И потънаха в дружески разговор, посветен на  перспективите на бързото умиране.

След малко вратата се отвори и оттам излезе доктор със стилен син ленен панталон и синя ленена риза. Конте, направо. Хубавец.

И пъшкащата госпожа, тъй както беше грохнала и пред умиране, викна…

„Здравей, еее, най-сетне да се видим с тебе. Аз съм на майка ти приятелката, дето ти са обади, kа нося ти документите, ей ги, вземи ги“ и му ги подаде…

Докторът пое тестето епикризи и лабораторни изследвания, поразгледа ги и рече благо „Добре, след малко ще те прегледам“

А пъшкащата мадона му рече бая шумно „Мъ, ти що не ми прие поканата за приятелство, бе??? Аз ти пращам, пращам, пък ти нищо?

И цялата тълпа пациенти в коридора погледна с укор лекаря, който отказва покана на своя пациентка.

Докторът малко притеснено отвърна „Покана ли, каква покана…сигурно не съм те познал“ и си влезе в кабинета.

Пациентката, приятелка на докторската майка, отпочна нов монолог, ама не съвсем монолог, защото тъй някак споделяше хем с другата мадам до себе си, пък и с всички пациенти пред двата кабинета.

„Ма, моля ти са, аз му пращам покана за приятелство, пък той не ми я приема…гледай го ти него“

И събеседничката и съседка по пейка попита

„Мъ, по фейсбука ли, ма??? Не ти приема поканата за приятелство…еее, ама как може тъй“

На което пъшкащата мадона отвърна

„Да, ма…по Фейсбука…ма, то момчето не е виновно. Аз там съм турнала една млада снимка и той не може ма познай“ и се разкиска.

Заради което питащата събеседничка пак пита

„Че ти на колко години си, а?

И пъшкащата мадона с високо кръвно  и евентуално скорошно умиране отвърна..

„Чакай, чакай“ пък свали маската, приглади косата и зададе уточняващ въпрос

„На, виж ма…колко ми даваш“

На което събеседничката и рече „А, тъй, направи са красива…ха, ха,ха…“

Тук някъде избухна някаква крамолическа пропаганда между пациентите пред кабинета на уролога, защото един получи групово обвинение, че е прередил друг и заради шумотевицата не чух предполагаемата възраст на пъшкащата мадона.

Но какво значение има.

Важното е това, че истинската жена дори да е с тежки болести и сломена от живота, си остава жена…

Суетна и търсеща добра дума от всеки мъж. И положителен отговор на поканата и за приятелство в социалните мрежи. Или поне едни лайк за "младата" си снимка.

Ха, то станало време за прогноза.

Днес ще е горещо и слънчево. С максимални температури в Бургас и региона около 28 градуса. Нека е хубав денят ви.

автор: Красимир Калудов

Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...