Православната църква почита днес – 26 юни, св. преподобни Давид Солунски.
Той се родил в Мала Азия по времето на император Юстиниан I (5 век). От най-ранна възраст Давид живял съгласно волята Христова, упражнявайки делото на просветителството и благотворителността. Още като младеж се преместил в Македония.
По-късно, след като раздал всичко, което имал, на бедните, той заживял като отшелник, преминавайки живота си в подвиг и молитва. Първоначално се приютил в клоните на едно дърво, което било негов дом в продължение на три години, а после се нанесъл в скромна келия, в безлюден район на страната.
Но слухът за него и добродетелта му привлекли наоколо му много ученици, а с Божията помощ получил и дарбата да изцелява болните, които потърсят помощта му. Доверието и обичта на солунските управници и народ го подтикнали да отпътува за Константинопол, за да разреши техен проблем, свързан с управлението на града.
Преподобният починал по време на своето завръщане, като сам уведомил по чудесен начин за това. Неговото тяло било пренесено на мястото на покаянието му (в гр. Солун), за общонародно поклонение.
Днес нетленните му мощи се намират в мъжкия манастир "Света Теодора", който се намира недалеч от раннохристиянската базилика "Св. София" в центъра на града.
Църквата почита днес също св. Давид Български.
Той е последният български патриарх преди падането на Първото българско царство през 1018 година. Той не е включен в Дюканжовия списък, но се споменава в няколко други източника във връзка със завладяването на България от император Василий II.
Коментари
