време за прогноза 04 май 2020 2020-05-04 2020-05-04 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcFpsIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--2611ccb9632f39019c98faea671b419b2ed3eb7c/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/20180427_144238.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Дневниците на тулупа

Ден първи

Станах в 8.20 часа. Жена ми обяви, че съм тулуп и понеже се излежавам до обяд, нямам право да и задавам въпроси. А имах да я питам толкова неща. Къде са ми чорапите, къде ми е памучната синя риза, къде са ми онези слипове с щампирани футболни топки, къде ми е светлокафявият панталон, къде ми е светлото ленено сако. И понеже не можах да питам и тъй като не получих отговори на въпросите си, останах по нощница. Цял ден.

Ден втори

Пак се успах. Станах в 8.17 часа. Беше ясно, че съм тулуп и не мога да задавам въпроси, затова поне ги написах относително четливо на едно листче и залепих листчето на хладилника. След малко отидох в кухнята, с трепет съзрях, че има друго листче върху вратата на хладилника и видях, че върху него жена ми е написала

„Спите ми като тулупи до обяд, пишете ми постове и ще ми задавете въпроси, на мен???“ и нищо друго. Пак останах по пижама и без отговори.

Кой постави край на Приказки от 1001 НОЩ

Ден трети

Събудих се усмивка на уста…но тя помръкна, когато видях, че е 7.55 часа. Нито зададох въпрос на жена ми, нито и писах въпрос. Останах по нощница. Все същата нощница. Защото и без това не знам къде са ми другите. Бельото ми  и то е ланшно, но …като няма кой да ми каже къде има чисти слипове

Написах върху огледалото в банята с паста за зъби „Же суи тулуп“

Ден четвърти

Ура!!! Да живей!!! Събудих се в 5.30 часа. Също като премиера. Побутнах милата ми половинка, разроших и нежно косата и аха, аха да я обсипя с…

Тя изкрещя

За пътя от мярката 60/40 към мярката 00

„Остави ме на мира, караконджул!!! Снощи до полунощ съм чистила след вас този хаос вкъщи. Остави ме да се наспя. Черен аман от тази карантина, на слугиня ме превърнахте…“ и се обърна на другата страна, но преди да потъне в сън, ми нареди „И смени я най-после тази нощница, че се е вмирисала върху теб“

Останах по нощница. Същата. Защото нямам отговор на въпросите къде са ми всичките неща. То, аслъ кой ли мъж знае къде са му нещата у дома.

Ден пети

Не е ден. Нощ е. По-точно полунощ. Чакам жена ми в спалнята. Тя готви, чисти, пра и подрежда апартамента до преди минути. Сега е в банята. Всеки момент ще се появи и тогава ще види тя. Ще я посрещна с чаровна усмивка, зад която ще се опитам да скрия това, че съм все с една и съща нощница от дни. И направо ще я обсипя с…Не, бе…няма да я обсипвам с целувки. Ще я обсипя с въпроси.

Къде ми е другата нощница, къде ми е ризата, къде са ми гащите, къде са ми чорапите, къде ми е лененото сако, колко градуса ще е утре температурата, Реал Мадрид през 2006 год с 1:0 ли победиха Барселона като гости или с 2:0, къде са ми …

Заспал съм. Като тулуп.

Ден шести

Събудих се в 8.20 часа. Осъзнах го. Примирих се. Аз съм тулуп. Нямам право да пиша въпроси и да задавам въпроси. Момент, жена ми влиза в стаята…и започва да ме пръска с дезинфектант. И ми носи панталон, бельо, чорапи, риза и сако. Дори не смея да я питам къде ги е намерила.

Ей, страшна е жена ми. Чете ми мислите.

Хубаво, ама след ден два как ще намеря други дрехи? Къде са поставени всички тези неща, да му се не види?

Eee, ама то от много питане, станало време за прогноза.

Днес в Бургас и региона ще е дъждовно, хладно и облачно. Максималните температури ще достигнат до 14 градуса.

Нека е хубав денят ви.

автор: Красимир Калудов

 

Коментари

време за прогноза ...


ориентири ...


пред олтара ...