[/caption]
16 години от приемането на своята Конституция отбелязва Украйна. По повод на важния за източноевропейската страна потърсихме за кракът коментар и.д. Генерален консул на Украйна във Варна Ирина Дмитренко.
Днес Украйна отбелязва 16-та годишнина от приемането на Конституцията, своя основен Закон на държавата. Как тя гарантира демократичните устои в страната?
Според нашите традиции, украинският президент започва да служи на хората след тържествено полагане на клетвата пред двама символични свидетели: Духовен - Пересопницкото евангелие и Правен - Конституцията на Украйна. Полагането на клетва за вярност пред украинския народ в присъствието на тези двама символични свидетели мога да сравня с пробуждането на нашата генетична памет. Историческите хроники показват, че далеч в миналото церемониалното встъпване във власт на древноруски князе се е провеждало в стария храм в град Киев - "Света София". А откога датират първите закони за устройството на украинската държава? Именно тогава, в онези времена, са се появили първи писани закони на нашата държава и сме тръгнали по новия път. Можем да проследим този път и днес, минавайки през река Днепър и княз Володимир Велики, през Михайловска катедрала и храм София Киевска, през хетман Богдан Хмелницки, прочутите „Златни порти”, Централната Рада, Михаил Грушевски, стигайки чак до световно известния украински писател, Тарас Шевченко. Това е истинският път на цялата Украйна, намиращ се в центъра на Киев, това е нашата хилядолетна история. И точно на тази основа преди 16 години новия си живот започна модерната конституция на Украйна. Днес не е юбилейна дата, но е славна дата, която насърчава украинския народ да осмисли себе си и живота си: правдиво, справедливо и разбира се , истински. Повече от хиляди години украинския народ се надига от руините, защото справедливостта съществува, и е в основата на присъщото на украинския народ уважение към човека и негови права. Историческата справедливост е невъзможна без общонационалното разбирателство, без взаимопрошката, без чувството на националното единство. Днес, както никога, Украйна се нуждае от обединяващата, концентрираната национална сила, която да движи духовния напредък, икономическото развитие, което би осигурило неин висок международен авторитет и лидерство. Гръбнакът на тази сила е националната ос, която минава през цялата Украйна - от Донецк до Лвов, от Чернигов до Севастопол, от Киев до Харков. През новото хилядолетие, истината е в разработването на нови модерни украински идеи, без които нито една държава няма бъдеще. Преди всичко трябва да има националното измерение на демокрацията и либерализма. Истината на украинския народ е в утвърждаването на либерални и национални ценности и нашата история го доказва. Човешката свобода е истинска, само когато в нея видимо личи националното ядро. В България сме наясно, че не ви е никак лесно при утвърждаването на държавността. Как се осъществява този процес през годините? Днес, отбелязвайки 16-та годишнината на Конституцията на Украйна, не мога да не отбележа историчните събития повлияли на украинската държава, която произхожда от два източника: духовния и юридическия. За апостолите на украинския народ се смятат две исторически личности - Ярослав Мъдър, който е утвърдил първото законодателство на Киивската Русь и Володимир Велики – кръстител на славянския народ по нашите земи. Важното е, че непрекъснато продължение на свободолюбие и уважение към истината, основоположници на които са бащите на нацията, се проследява в цялото украинско конституционно слово. За това свидетелстват и средновековни градски статуи, хетмански универсали, пактове и Конституцията на законите и свободите на Запорожски Войска, подписани на 5 април, 1710 година, известна още като Конституцията на Пилип Орлик. Националната осведоменост на концепцията на триединството на "Свобода, нация, държава” е въплътена в 4 универсала на УНР. А каква е връзката на тези закони с днешната Конституция на Украйна? Това има логично продължение и в наше време. На 16 юли1990 г. Върховната Рада прие Декларацията за държавен суверенитет на Украйна. На 24 август1991 г. е съставен Акт за независимостта на Украйна, който бе приет от украинския народ на 1 декември. И на 28 юни,1996 г., след акта за независимостта беше приета модерната Конституция на Украйна. Когато несъответствието на старата конституция и новородената държава стана критично, Украйна използва европейския опит и създаде свой собствен прецедент. Тогава, при липса на конституционно мнозинство в парламента, беше сключен конституционен договор, известен днес като „малка конституция”. И резултатът е следният. Първо. Приемането на Конституцията отвори възможности на всички органи на властта да действат според разпределените между тях пълномощия. Второ. Беше въведен европейски стандарт на конституционните гаранции относно човешките права и свободи, тяхната съдебна защита въз основа на върховенството на закона, включително и възможността за обжалване пред Европейския съд по правата на човека. Украйна започна да се движи в посока на присъединяването към европейското пространство на свободата и демокрацията. Трето. Беше определена териториалната цялост и ненарушимостта на украинските граници и земи. Четвърто. Активизираха се социални и икономически процеси. За повече от 10 години реалните доходи на населението са се увеличили почти в три пъти, а реалната работна заплата – в два пъти. 7 милиона селяни са станали истински собственици на украинската земя. Същата година заедно с конституцията се проведе парична реформа и беше създадена стабилна украинска гривна. Пето. Направен беше пробив в решаването на най-острите проблеми във външна политика, пред които страната ни беше изправена след обявяването на независимостта. Конституцията, като цяло, е залегнала в основата на всичките фундаментални демократични реформи на украинското общество.От думите ви става ясно, че всички усилия от страна на Украйна са насочени към интеграцията и в европейското общество. Едно от основните изисквания в страните от ЕС е правовата държава да спазва конституцията...
След внесени изменения в Основния Закон на Украйна възникнаха проблеми в изпълнението от съответните органи на властта на функциите, предвидени от Конституцията.
Решаването на тези проблеми стана невъзможно без нов поглед и нов философски подход към Конституцията на Украйна. Ето защо усъвършенстването на Конституцията е винаги на дневен ред и то трябва да се провежда в интерес на украинското общество, а не в интерес на определени политически групи или институции. С цел реализирането на конституционното право на гражданите на Украйна да участват в държавните процеси, на 17 май 2012 година Президентът на Украйна, Виктор Янукович, подписа указ за "Конституционната Асамблея", който утвърди Правилника на Конституционната Асамблея и нейния персонален състав. Съгласно Указа, Конституционната Асамблея е специален помощен орган при президента на Украйна, създаден да подготвя предложенията за измененията в Конституцията на Украйна. Обработването на предложенията относно промените в Конституцията на Украйна ще се основава върху обобщаването на практиката на реализацията на Основния Закон на Украйна, като се вземат предвид постиженията и тенденциите на развитието на съвременния конституционализъм, както и констатациите на обществените и професионалните дискусии относно предложените промени, включително и на международните експерти. Президентът на Украйна нареди да се осигури участието на експерти от Венецианската комисия и експерти от други международни агенции и организации в работата на Конституционната Асамблея във всичките етапи от дейността и. Основната цел на Конституционната Асамблея е да подготви определен законопроект, който след одобрението ще бъде представен от Президента на Украйна в Парламента само в съответствие с процедурата, предвидена в раздел XIII от Конституцията. За да се осигури прозрачността на конституционната реформа и да бъде включена обществеността в работата при подготовката на предложенията относно промените на Основния Закон, Конституционната Асамблея е съставена от 94 лица, които имат подходяща професионална подготовка и опит в законопроекти и юридическата сфера, имат авторитет в обществото и не са упълномощени в държавни или местни органи на властта. Президентът на Украйна е отворен за обществен консенсус и политически диалог в най-приоритетната тема - развитието на украинското общество и държавата - модернизация на Конституцията на Украйна. Затова е важно да се отбележи, че парламентарните фракции във Върховната Рада на Украйна и политическите партии, които не са представили своите кандидатури за членство в Конституционната Асамблея, имат възможност да ги представят по време на работата на Асамблеята. Дали тази Асамблея е хармонизирана с европейското законодателство или е практика единствено на Украйна? Стартирането на Конституционната Асамблея е изпълнението на една от резолюциите на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и препоръките на Венецианската комисия, за да се започне цялостна конституционна реформа. При изготвяне на разпоредбите на Асамблеята бяха взети в предвид рекомендациите на Венецианската комисия, които са посочени в Становището им относно Концепцията за създаването и функционирането на Конституционната Асамблея в Украйна, прието на 86-та Пленарна сесия на Венецианската комисия през март2011 г. На 20 юни2012 г. на първото заседание на Конституционната Асамблея, беше решено да се съсредоточи върху разработването на концепцията за измененията в Конституцията. Утвърждаването на Конституцията на Украйна като реален съвременен общонационален политическо-правен договор и основен закон на националното право ще създаде надежден фундамент за бъдещото развитие на украинската държава. Осигуряването на надеждната защита на правата на човека и основните и свободи, сформирането на балансираната система на представителната демокрация по европейски образец, укрепването на парламентаризма, създаване на ефективната система за ограниченията и балансите – всичко тава е крайната цел на конституционната реформа в Украйна. За да се постигне тази цел, украинската страна ще продължава открит диалог с всички заинтересовани чуждестранни партньори, особено с експертите на Съвета на Европа и Венецианската комисия. Коментари