24 юни 2012 2012-06-24 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Как Бургас можеше да стане българския Детройт

[caption id="attachment_5446" align="alignleft" width="300" caption="Хората от Бургас са разделени от морето с бетон и ръждиви огради"][/caption] Може би не знаете това, че българският град Бургас и американският  Детройт почти по едно и също време достигат до авангардната идея да вдъхнат нов смисъл и значение на градски територии, които по една или друга причина са били недостъпни за гражданите. През не много далечната 2003 год. група напредничави жители на Детройт се събрали на едно място, историята мълчи къде точно, за да обсъдят възможностите да приобщят към активния живот на града една зона покрай брега на реката. [caption id="attachment_5448" align="alignleft" width="300" caption="Речният бряг бил превърнат в индустриална пустош"][/caption] До този момент въпросната част от брега била запустяла, пълна със сгради призраци, затворени или едва кретащи производства, заводи и фабрики. Саморасляците постепенно увивалис клоните си останките от човешка дейност и Детройт бил напът да се сдобие с истинска джунгла едва ли не в сърцето на града. Прекрасната река минавала всеки ден от там, но малцина се осмелявали да преминат през индустриалната пустош, за да се насладят на гледката. Авангардно мислещите си казали, че в края на краищата реката не е само средство за транспорт, риболов или спорт, а възможност за свързване на хората по бреговете и. Малко по-късно, ако трябва да бъдем точни, през 2005 год. , в Бургас няколко ентусиасти се събрали на едно място, историята мълчи къде точно, за да обсъдят възможностите да отворят покритите със скрап, строителни отпадъци и полуразрушени сгради части на пристанище Бургас и да приобщят тези обширни терени към града, за да могат градът и морето да се свържат в едно. [caption id="attachment_5449" align="alignleft" width="300" caption="Няколко човека искали да отворят Бургас към морето"][/caption] Морските вълни всеки ден идвали до пристанището и се блъскали в ръждивите кейови места, но никой не можел да се радва на стихията през нито един сезон, защото достъпът на гражданите до пристанището бил забранен, т.е между хората и морето имало ръждива ограда и строга охрана. Градът уж бил морски, а нямал връзка с морето. Затова авангардно мислещите ентусиасти си казали, че морето не е само средство за транспорт, риболов или спорт, а прекрасна възможност за свързване на хората по бреговете му. През 2003 год. в Детройт ентусиастите основали DETROIT RIVERFRONT CONSERVANCY  и поставили началото на авангардния проект THE DETROIT RIVERFRONT, което може да бъде преведено по много начини, но смисълът е все един и същ. Там хората искали да покажат на света новото и хубаво лице на своя град. И започнали да работят за своята кауза и да привличат съмишленици сред жителите на Детройт и сред предприемачите от Детройт. Ще попитате , ами сред политиците и управниците? Не, благодаря –отвърнали местните хора, защото знаели, че ще се справят без тях. Проектът заложил изцяло на доброволците.  През 2005 год. в Бургас авангардно мислещите хора били не много. Идеята им да създадат зона за обществен достъп върху изоставените части на пристанището, т.е ръждивите огради между града и морето да се свалят и градът да придобие нова територия в полза на своите жители и гости, все още трудно привличала подкрепа. Едни млад съветник в тогавашното правителство решил да търси подкрепа не от хората, защото в Бургас и в страната хората не решавали все още нищо, а от политиците и от управляващите, защото в Бургас и изобщо в страната всичко се решавало от политиците и управляващите. [caption id="attachment_5450" align="alignleft" width="300" caption="В Детройт приели реката като вена, по която тече кръв до сърцето на града"][/caption] В Детройт се обединили около идеята, че реката е като вена от кръвоносна система и само отпушването и може да позволи на сърцето на града да бие по-силно. Все повече хора вярвали в тази идея, в тази кауза. В Бургас се обединили около идеята, че морето е живот и чистият морски въздух може да прогони задушавашата и отровна миризма на спарено, която сковавала града. Повечето хора кимвали с глава, били съгласни, че това е така, но стигали дотам. Хората от града Детрой били сигурни, че проектът ще промени качеството им на живот, ще подхрани чувството им на заслужена гордост, че са създали нещо сами, а в Бургас се мръщели и чакали политиците, тези политици, които сами избирали, да свършат нещо вместо тях. Американците от града, през който минавала река, избрали лидери от всички, които се ангажирали с проекта. Натоварили ги с отговорността да популяризират идеята и да увеличават обществената подкрепа. Разбира се най-важното било да се намерят пари. Намерили си. Фондацията „Креш” на Дженеръл Моторс дарила 10 000 000 долара, фондация от югоизточен Мичиган и една корпорации дарили между пет и десет милиона долара. Корпорацията Даймлер Крайслер Форд, Тойота и още 9 фондации и корпорации дали от своите бюджети между 1 пет милиона долара. [caption id="attachment_5451" align="alignleft" width="300" caption="Могъщи корпорации и фондации, както и обикновени граждани дарявали пари, защото знаели, че те ще се върнат"][/caption] Като истински мисионери апологетите на проекта THE DETROIT RIVERFRONT обикаляли от врата на врата и събирали подкрепа и пари. Дарителите давали между 250 000 и 1 млн. долара, други подкрепяли идеята със суми между 50 000 и 250 000 долара, имало дарители, които давали между 10 000 и 50 000 долара, не били малко и хората и бизнесмените, даряващи от своите средства между 5 и 10 000 долара, а чековете на стойност между 1000 и 5000 долара също били много. Така парите в сметката на неправителствената организация се увеличавали и се увеличавали, за да стигнат почти 600 млн. долара. В Бургас проектът все още бил на ниво папка. През 2007 год. било проведено обществено обсъждане и гражданите обсъдили и подкрепили идеята. Един вид местните власти  и държавната власт застанали зад проекта „Зона за обществен достъп” и дали благословията си да се реализира. Само че нямало пари. А проектът, вече наричан „Супер Бургас” струвал много. На всичко отгоре и местната власт се сменила и Бургас вече се управлявал от хора от една друга партия, но пък държавната власт останала същата, а правителството нямало никакво намерение да инвестира в град, където управниците били представители на опозицията. Проектът минавал от папка в папка, по едно време през 2009 год дори бил обявен за приоритетен или дори направо за важен национален обект, но пари все нямало. Нито общината имала пари, нито държавата. [caption id="attachment_5452" align="alignleft" width="300" caption="Хората от Детройт променили града си със собствени сили"][/caption] В Детройт запретнали ръкави и почнали да работят. Имали обществена подкрепа, бизнесът застанал зад идеята, гражданите също, а местните власти помагали с каквото могат. В организацията DETROIT RIVERFRONT CONSERVANCY били привлечени хора с огромен бизнес, икономически, административен и мениджърски опит. Според правилата на публично-частното партньорство били осигурени множество партньори с влияние, мащаби и инвестиционни фондове. Проектът започнал да се изпълнява с бясна скорост. Ще се питате защо? Защото хората вече били дали свои пари, а се знае, че американците имат навика да дават пари за каузи, но след това се интересуват как те се харчат. Следят какво правят хората, които са били избрани да харчат тези пари, проверяват какво от обещанато е свършено и искат отчет за направеното. В България запретнали ръкави и започнали да работят, бил създаден проект, бил представен, върху него почнали едни дружески беседи, конструктивни разговори, обсъждания, станал част от секторни политики, превърнал се в част от дневния ред на обществото, дори станал част от обществения дебат, както обичали да казват политиците, било създадено и акционерно дружество да движи проекта, в дружеството влезли общината и държавата с нейната агенция по пристанищна инфраструктура, избрали онзи млад  съветник от правителството за директор на това дружество, той се втурнал да търси нова подкрепа, но пари все така нямало. На всичкото отгоре правителството паднало, а новото правителство подходило с големи резерви върху този проект на старата власт. Върнало папките за преразглеждане и дооглеждане, от тук клъцнали от там клъцнали, едно съкратили, друго отрязали, а на директора на компанията, която щяла да строи „Супер Бургас” направо му набили шута. Годините си вървяли, морето и Бургас все така си били разделени. В Детройт нямали навика да чакат държавата или общината да им свърши работата и затова поради липса на други алтернативи си я свършили сами. През 2010 год. проектът THE DETROIT RIVERFRONT бил приключен. Хиляди хора, дори милиони американци и туристи вече имали основателна причина да посетят точно този бряг на реката и там да се забавляват, да отдъхват, да спортуват, да се разхождат или да дори да работят. Защото тази възродена част на града привлякла инвеститорите, които буквално се надпреварвали да разкриват офиси на своите банки, агенции, корпорации, фондации, бюра, появили се ресторанти, нови културни и арт центрове. Реката и градът повели заедно хората напред към бъдещето и кръвоносната система на Детройт получила свежа кръв, а сърцето на града забило с пълна сила, за да му вдъхне нов живот. [caption id="attachment_5453" align="alignleft" width="300" caption="В Бургас край морето все още няма хора, а ръждиви кранове"][/caption] В Бургас и днес  ръждивите огради стоят като паметник на глупостта, за да покажат на хората, че ако чакат на политиците да им свършат работата, това никога няма да се случи сега, а някога. В Бургас, който започна своя проект „Супер Бургас” само две години след Детройт, още всичко е в няколко папки, които вече са покрити с прах и мухлясват в някое чекмедже. На всичко отгоре от столицата беше казано не един път, че няма пари и този проект е неосъществим и прекалено скъп за държавния бюджет. Е, в интерес на истината най-после и тук нещата се размърдаха. Няколко ентусиазирани и работливи човека от местната власт и от парламента запретнаха ръкави и започнаха да движат нещата. Вярно, че проектът за Морска гара на Бургас е бил замислен още през края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, но би било прекрасно поне това да се случи през този век. Да има морска гара, да слизат пасажери от огромни туристически кораби, да има транспортен терминал за автобуси, кораби и влакове, да може най-сетне Бургас и морето да станат едно цяло. Простете ми за обърканата хронология или за липсата на такава. Ако ми позволите, ще опиша цялата история в няколко изречения Проект THE DETROIT RIVERFRONT. Начало на идеята 2003 год. Финал 2010 год Инвестирани 600 000 000 долара. В момента активите на неправителствената организация DETROIT RIVERFRONT CONSERVANCY са около 100 000 000 долара. Събират още, защото ще разширяват проекта и върху нови територии. Пак сами, със собствени сили и средства. Проект „Супер Бургас”. Начало на идеята 2005 год. Няма старт. Не се знае дали ще има изобщо. Финал неясен. Няма пари. Няма подкрепа. Няма активи. Няма нищо. Само папки. Има проект заместител. Бил изпълним и реален и по-евтин. Жалко. Поне в едно отношение Бургас можеше да бъде българският Детройт.   Коментари