Православната църква почита днес – 2 януари, Преподобни Серафим Саровски.
Той е роден в град Курск през 1754 г. (според някои източници годината на раждане е 1759 г.), в семейството на богатия и известен търговец Исидор Мошнин и съпругата му Агапия.
Светското му име било Прохор Исидорович Мошнин. Изгубил баща си съвсем рано. На 7-годишна възраст пада от камбанарията на строящия се Сергиево-казански катедрален храм (на мястото на по-рано изгоряла църква) „Св. Сергий Радонежки“, но остава невредим.
Като юноша Прохор се разболява тежко. Докато боледува, веднъж насън му се явява Св. Богородица, която му обещава да го излекува. Сънят се сбъдва: по време на литийно шествие покрай дома му носят иконата „Знамение“ на Богородица и майка му го изнася, за да се докосне до иконата, след което Прохор оздравява.
През 1776 г. отива на поклонение в Киев в Киево-Печорската лавра, където старецът Доситей Киевски го благославя и му показва мястото, където трябва да приеме послушание и да бъде подстриган за монах - Саровския манастир. През 1778 г. става послушник на стареца Йосиф в Саровския манастир в Тамбовска губерния. През 1786 г. приема монашество и чин йеродякон, а през 1793 г. е ръкоположен за йеромонах.
През 1794 г. поради склонността си към уединение заживява в килия в гората, на 5 километра от манастира. Като аскетичен подвиг носел и през зимата, и през лятото една и съща дреха, сам си набавял храна в гората, спял малко, постел строго, четял свещените книги (Евангелието, писанията на светите отци), всеки ден дълго се молел и дълго оставал неподвижно като стълпник на речен камък. До килията си Серафим засадил овощна градина и направил пчелни кошери.
От историите, описани в житието, има две, които са най-известни: опитомяването на мечката, която преподобният храни с хляб от ръката си, и случаят с разбойника. Според житието разбойници разбрали, че при Серафим често ходят богати посетители, и решили да ограбят килията му. Намерили го в гората, докато се моли, както всеки ден. С брадва му счупили главата, но светецът не се възпротивил на насилието, въпреки че по онова време все още бил млад и силен. След този случай преподобният останал завинаги силно изгърбен. В килията му разбойниците не открили нищо ценно. По-късно те били хванати, но отец Серафим им простил и помолил съдията да не им налага наказание.
През 1807 г. преподобният приел монашески обет за мълчание, стараел се да не се среща с никого и да не разговаря. През 1810 г. той се върнал в манастира, където живеел до 1825 г. След това започнал да приема много посетители от монасите и миряните. Както се твърди в житието, той имал дар на прозорливост и изцеление от болести. Посещавали го известни хора, в това число и цар Александър I. Към всички, които идвали при него, се обръщал с думите „Радост моя!“, а по всяко време на годината поздравявал с „Христос воскресе!“. Той основава и постоянно покровителства Дивеевския девически манастир.
През 1831 г. светецът имал видение: явила му се Богородица, обградена от Йоан Кръстител, Йоан Богослов и 12 девици.
Светият старец умира през 1833 г. в Саровския манастир в килията си по време на коленопреклонна молитва.
Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител.
Канонизиран е за светец през 1903 г. На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство.
На днешната дата църквата почита още Св. Силвестър.
Той е роден в Рим и от младини се прочул като един от най-милостивите хора във Вечния град. Далвал подслон и гостоприемство на хиляди християни и езичници. За доблестното си поведение едва 30- годишен бил ръкоположен за дякон лично от папа Милтиад.
След смъртта на папата през 314 г. Св. Силвестър станал 35-я папа на Рим. По негово време било постигнато тържество на християнската вяра и спокойствие на Църквата, а неделният ден бил наречен „Ден Господен”.
Мощите на светеца днес почиват в една от най-старите гробници на Рим, която се намира в църква, построена от него върху катакомбата „Св. Прискилий”.
Св. Силвестър е свещеникът, който официално кръщава император Константин І Велики.
Коментари
