[caption id="attachment_5296" align="alignleft" width="300" caption="Владимир Лобутов продължава безвъзмезднно да реставрира български икони"]
[/caption]
Владимир Лобутов е уважаван руски художник. Платната му са разположени в множество галерии, а той самият освен с рисуване се занимава и с реставриране на стари икони. Владимир е създал лично иконостасите на четири църковни събора в Русия, възстановил е множество икони по цял сквят. В момента творецът реставрира икони в поморийския манастир „Св. Георги” и подготвя заедно с архимандрита бъдещата музейна експозиция на скветата обител.
В рамките на три седмици Владимир и жена му, които са приемни родители на деца с увреждания, загубиха и двете си къщи в габровското село Стойчевци. Всички доказателства сочат, че домовете са били опожарени умишлено.
Лобутов е вложил всичките си спестявания в българския имот и след опожаряването му живее в килия в манастира. Редакционната политика на „Бургаски репортер” изключва публикуването на скандали, клюки и традиционните за родната медийна среда сензации, но в този случай историята на Владимир е толкова трогателна, че решихме да и дадем гласност. Ето разказът на потресения от случилото се руски художник.
Разкажете накратко какво се случи?
Това е неприятна и странна история. При цялата любов на местните жители към нас, те имат много добро отношение към нас и не сме имали лоши отношения с никой.
След втория пожар вече стана ясно, че това е умишлено. Там бяха намерени туби от бензин и други следи.
Аз естествено имам колосално самообладание, на мен не ми влияя, материалното така или иначе е на втори план, но жена ми ...тя страда много, защото там беше създала уют, вътре в къщите беше много красиво.
А жена ви къде е сега?
Изпратих я на летището и замина за Санкт Петербург.
Разбрах, че отглеждате деца, които сте взел от социални домове и отглеждате в България...
Да, ние сме приемни родители с жена ми на осем деца. Те са от Русия, вече шест пораснаха, останаха двете Сергей и Вероника на 13-14 години.. Всички бяха взети, когато бяха малки. Дечицата са с увреждания...Останалите вече са големи, имат си собствен живот в Москва, в Петербург. Имат си професии.
С малките работим много, обучаваме ги, защото те както ви казах са с увреждания. Те пристигнаха тук в Поморие, за да си починат през ваканцията. Когато се случиха пожарите, те бяха тук.
И сега какво ще правите. Домът ви е изгорял...
...сега...живея тук. В изгорелия дом да се живее е нъвъзможно. Не успяхме да ги застраховаме къщите, но...ние не сме материални хора. Все пак не сме очаквали такова отношение от обкръжението към нас.
Бихте ли искал да кажете нещо на българските власти, на хората?
Тук да се вини българския народ, това е...това са някакви отделни типове и ми е непонятно как съществуват изобщо такива хора. Те са пример за неблагополучията в обществото. Ясно е, че сега е трудно в България, икономиката е в тежко положение, но такива хора са показател и за нравствеността...странно е това, че на третия ден, когато си взехме квартира в Бургас и ни ограбиха. Затова се научихме да държим пари и документи в нас.
Аз си продадох колата и жилището в Петербург, там вече нямам нищо. Вложихме всичко тук в недвижимост, в дом около Дряновски манастир.
Смятате ли да се върнете в своя дом в габровското село?
Жена ми ме увещава да не избързваме, защото там вече няма нищо. Трудно ще бъде да живеем пак там. Там има и трети дом, но той е в ужасно състояние. Може и да продадем имота, земята...
Ще се върнете ли в Русия или все пак ще останете в България?
[caption id="attachment_5297" align="alignleft" width="300" caption="Една от многобройните реставрирани икони от ръцете на Владимир"]
[/caption]
Засега мисля да остана да живея в манастира...тук архимандритът е благоразположен към мен, искам да продължа проекта. Можете и сам да видите иконите, които съм реставрирал. Докато не направя музея...аз правя това напълно безвъзмездно.
Потърсихте ли съдействие от полицията?
От габровската полиция ми казаха, че след два месеца ще има някакъв резултат.
А от руското консулство?
В консулството в Русе...обърнах се към тях, но за съжаление те не видяха нищо интересно в това. Те ми казаха, че това е случай на българските власти и не изявиха желание да помогнат на човек, който е отгледал и възпитал 14 деца за Русия.
Каква е причината за този пожар според вас?
Случва се за втори път. Това вече е система. Нашите отношения със съседната мандра бяха добри, но те бяха и малко недоволни от това, че в пустеещата земя до тях, от където минават всички им комуникации, в един момент се настанява собственик, с когото вече трябва да установяват някакви отношения. Ние с тях се договорихме. В началото се бяха изплаили, че ще им искаме наем, но се уговорихме да ни дават мляко. Това е всичко. Те ни дават по три литра мляко на седмица, а през нашия двор всеки ден минават тонове вода. Комуникациите там са сериозни. Мандрата обработва тонове мляко, сирене, масло, не знам още какво. Всичко беше нормално и изведнъж...това.
Трябваше да ремонтираме трите къщи, да настаним децата, започнахме да слагаме огради, защото в двора влизаха овце. И когато слагахме ограда, тогава дойде началникът на мандрата с едни такива здрави момчета и те ми казаха, че аз имам проблем. Аз им отговорих, че те имат проблем. Тръбите им минават през моя двор и трябва да се разберем. И те ми казаха, че трябва да оправим нещата дружески.
Като собственик аз помолих да прекарат вода в моя двор, защото тръбите им преминават през моя дом, и те обещаха, но не го направиха. А взимат вода от кладенец, който е на моя територия. После дойдоха, замерваха, изчисляваха и накрая казаха, че ще бъде много скъпо, защото земята не била тяхна собственост. И обещаха през юни да ни включат, но стана това
Коментари
[/caption]
Владимир Лобутов е уважаван руски художник. Платната му са разположени в множество галерии, а той самият освен с рисуване се занимава и с реставриране на стари икони. Владимир е създал лично иконостасите на четири църковни събора в Русия, възстановил е множество икони по цял сквят. В момента творецът реставрира икони в поморийския манастир „Св. Георги” и подготвя заедно с архимандрита бъдещата музейна експозиция на скветата обител.
В рамките на три седмици Владимир и жена му, които са приемни родители на деца с увреждания, загубиха и двете си къщи в габровското село Стойчевци. Всички доказателства сочат, че домовете са били опожарени умишлено.
Лобутов е вложил всичките си спестявания в българския имот и след опожаряването му живее в килия в манастира. Редакционната политика на „Бургаски репортер” изключва публикуването на скандали, клюки и традиционните за родната медийна среда сензации, но в този случай историята на Владимир е толкова трогателна, че решихме да и дадем гласност. Ето разказът на потресения от случилото се руски художник.
Разкажете накратко какво се случи?
Това е неприятна и странна история. При цялата любов на местните жители към нас, те имат много добро отношение към нас и не сме имали лоши отношения с никой.
След втория пожар вече стана ясно, че това е умишлено. Там бяха намерени туби от бензин и други следи.
Аз естествено имам колосално самообладание, на мен не ми влияя, материалното така или иначе е на втори план, но жена ми ...тя страда много, защото там беше създала уют, вътре в къщите беше много красиво.
А жена ви къде е сега?
Изпратих я на летището и замина за Санкт Петербург.
Разбрах, че отглеждате деца, които сте взел от социални домове и отглеждате в България...
Да, ние сме приемни родители с жена ми на осем деца. Те са от Русия, вече шест пораснаха, останаха двете Сергей и Вероника на 13-14 години.. Всички бяха взети, когато бяха малки. Дечицата са с увреждания...Останалите вече са големи, имат си собствен живот в Москва, в Петербург. Имат си професии.
С малките работим много, обучаваме ги, защото те както ви казах са с увреждания. Те пристигнаха тук в Поморие, за да си починат през ваканцията. Когато се случиха пожарите, те бяха тук.
И сега какво ще правите. Домът ви е изгорял...
...сега...живея тук. В изгорелия дом да се живее е нъвъзможно. Не успяхме да ги застраховаме къщите, но...ние не сме материални хора. Все пак не сме очаквали такова отношение от обкръжението към нас.
Бихте ли искал да кажете нещо на българските власти, на хората?
Тук да се вини българския народ, това е...това са някакви отделни типове и ми е непонятно как съществуват изобщо такива хора. Те са пример за неблагополучията в обществото. Ясно е, че сега е трудно в България, икономиката е в тежко положение, но такива хора са показател и за нравствеността...странно е това, че на третия ден, когато си взехме квартира в Бургас и ни ограбиха. Затова се научихме да държим пари и документи в нас.
Аз си продадох колата и жилището в Петербург, там вече нямам нищо. Вложихме всичко тук в недвижимост, в дом около Дряновски манастир.
Смятате ли да се върнете в своя дом в габровското село?
Жена ми ме увещава да не избързваме, защото там вече няма нищо. Трудно ще бъде да живеем пак там. Там има и трети дом, но той е в ужасно състояние. Може и да продадем имота, земята...
Ще се върнете ли в Русия или все пак ще останете в България?
[caption id="attachment_5297" align="alignleft" width="300" caption="Една от многобройните реставрирани икони от ръцете на Владимир"]
[/caption]
Засега мисля да остана да живея в манастира...тук архимандритът е благоразположен към мен, искам да продължа проекта. Можете и сам да видите иконите, които съм реставрирал. Докато не направя музея...аз правя това напълно безвъзмездно.
Потърсихте ли съдействие от полицията?
От габровската полиция ми казаха, че след два месеца ще има някакъв резултат.
А от руското консулство?
В консулството в Русе...обърнах се към тях, но за съжаление те не видяха нищо интересно в това. Те ми казаха, че това е случай на българските власти и не изявиха желание да помогнат на човек, който е отгледал и възпитал 14 деца за Русия.
Каква е причината за този пожар според вас?
Случва се за втори път. Това вече е система. Нашите отношения със съседната мандра бяха добри, но те бяха и малко недоволни от това, че в пустеещата земя до тях, от където минават всички им комуникации, в един момент се настанява собственик, с когото вече трябва да установяват някакви отношения. Ние с тях се договорихме. В началото се бяха изплаили, че ще им искаме наем, но се уговорихме да ни дават мляко. Това е всичко. Те ни дават по три литра мляко на седмица, а през нашия двор всеки ден минават тонове вода. Комуникациите там са сериозни. Мандрата обработва тонове мляко, сирене, масло, не знам още какво. Всичко беше нормално и изведнъж...това.
Трябваше да ремонтираме трите къщи, да настаним децата, започнахме да слагаме огради, защото в двора влизаха овце. И когато слагахме ограда, тогава дойде началникът на мандрата с едни такива здрави момчета и те ми казаха, че аз имам проблем. Аз им отговорих, че те имат проблем. Тръбите им минават през моя двор и трябва да се разберем. И те ми казаха, че трябва да оправим нещата дружески.
Като собственик аз помолих да прекарат вода в моя двор, защото тръбите им преминават през моя дом, и те обещаха, но не го направиха. А взимат вода от кладенец, който е на моя територия. После дойдоха, замерваха, изчисляваха и накрая казаха, че ще бъде много скъпо, защото земята не била тяхна собственост. И обещаха през юни да ни включат, но стана това
Коментари