[caption id="attachment_5238" align="alignleft" width="300" caption="за този залив си струва да прекосиш България"]
[/caption]
Проверка-почни!!! Чантата със сандвичите? Тук. Чантата с водата? Тук. Вестникът? Тук. Хавлиите ? Тук. Новата книга на Стивън Кинг е тук до вестника. Плажният чадър? Тук. Надуваемият дюшек? Тук. Синът? Тук. Дъщерята? Тук. Жената? За къде без нея? И тя е тук. Аз?
Къде съм аз??? Къде съм, бе? Уфф, тук съм и аз.
Всички сме в колата. Тръгваме по традиция на плаж в Аркутино. Всяко лято правим така. Натоварваме се в семейната лимузина и в събота и в неделя сме на плажа в Аркутино. Дори през тази година толкова бяхме нетърпеливи, че открихме сезона още на 30 април. Пак там, в Аркутино.
Пътят си е съвсем нормален. Край знаците, които посочват максимално допустимата скорост до 80 км. в час профучават коли с поне 100 км. в час. Направо прелитат край мен и шофьорите им ме гледат с презрение. Аз си пъпля и усещам как синът ми на задната седалка постепенно се разочарова от костенурското поведение на баща си. Малкият ме пита защо мощните коли така ни издухват и аз смънквам нещо неубедително за мъжките комплекси и стремежа към доминиране над по-слабите и прочие. Щерката и тя нещо недоволства. За всеки случай стягам пилешките си мускули, които изпълват впития ми черен потник, но не постигам никакъв елемент на възхита отзад. Ни уау, ни мяу. Поне една мексиканска вълна да беше спретнало домочадието в моя чест. Язък, а уж е денят на бащата.
[caption id="attachment_5239" align="alignleft" width="300" caption="Съчетанието между дюни, планина и море е уникално"]
[/caption]
И след едно продължително тътрузене, стигаме до крайната цел на пътешествието ни. Аркутино.
Надявам се, че лично сте имали възможност да се насладите на това приказно красиво местенце. За онези от вас, които са пропуснали да бъдат там, ще кажа накратко, че става въпрос за великолепен залив, разделен от вълнолом на голяма част и на малка част. Наоколо дюни, хубава плажна ивица, гори и много топла и спокойна вода. Мечтаното място за всяко семейство с малки деца.
Но още в библията е казано, по точно писано, че в рая не се влиза току така. Един вид има си райски порти и прочие такива елементи на пропускателен режим.
И пред рая в Аркутино е така. Голяма метална врата, с малка пластамасова табела, която ви уведомява, че срещу пет лева портата ще се разтвори за вас и автомобила ви.
Плащате пет лева, благодарят ви и ви пожелават приятно прекарване. Амхммм, такова , билет или касова бележка?
[caption id="attachment_5240" align="alignleft" width="300" caption="Настилката тук там е такава, а на други места няма и такава"]
[/caption]
Айде, стига сте издребнявали. В информацията от библията за рая никъде не пише нищо за билети и касови бележки. Тук също е така. Ангелът пазител по къси гащи и по впита тениска ви взима петолевката и толкоз. Няма никакви доказателства за разходите на данъкоплатците. Влизате анонимно и това е. Все едно ви няма. Какво получавате срещу тези пари ли? Ами хубава гледка. Това е май всичко.
Асфалтът свършва рязко и започва едно топуркане и клатушкане по нещо изровено и неравно, което може би по топографските карти се води път, ама на всъщност е нещо като полигон за изпитание на верижни машини. Пъплите едва едва и паркирате насред треволяците или чакъла, т.е където намерите място.
Започвате да се чудите за какво сте платили пет лева. Добре, че предприемчивият концесионер на плажа не е разпънала и една синя зона като допълнителен бонус. Ами да. Цапваш една синя лента с блажна боя върху чакъла и прашната землена маса и това е. После си прибираш парите и си щракаш с пръсти.
[caption id="attachment_5241" align="alignleft" width="300" caption="Раят на плажовете се вижда на стотина метра от пътя"]
[/caption]
А раят, т.е заливът се вижда на около стотина метра от пътя. Разделят ви обрасли с треви и храсти дюни. Никакъв бетон, никакви хотели на първа линия. Тук строителният идиотизъм не се е развихрил и природата е съхранена. Красиво е, няма спор. Сигурно за да запазят красотата, не са асфалтирали пътя. Май затова ще да е.
Днес не ни провървя. Малкото заливче между скалите и вълнолома е пусто. Морето е погълнало плажа през февруари и е върнало малка част от него. Е, ще отидем на по-големия плаж. Там има платена зона за летовниците от хотелския комплекс, зона за водни атракции и свободна зона ,където всеки може да си разпъне чадъра и да опъне хавлията. Истински рай на плажовете.
Натоварен като камила с цялата покъщина тръгвам пред семейството към тази плажна благословия.
[caption id="attachment_5242" align="alignleft" width="300" caption="Тези неща не би трябвало да са тук, но са"]
[/caption]
След десетина метра усещаме, че нещо не е наред. Появяват се „артефакти”, които изобщо нямат работа там. С всеки изминат метър пластмасовите, гумени, стъклени, хартиени, дървени и метални предмети стават все повече, докато накрая с изумление виждаме, че не се движим по дюни и по пясък, а по-скоро по бунище.
Ще кажете, айде сега. Нали уж рай и плажна благословия, пък сега бунище.
Ами и на мен не ми се вярва, но е така. Боклуците са легион. Буквално извират на всеки метър. Гледката е потресаваща.
Бутилки, туби, опаковки, греди, хартии, метални тръби и кутии, гуми и какво ли още не е засипало като килим на ужасите пясъчната ивица и плажните растения. Опасно е да се стъпва, защото не знаеш какво може да изскочи под крака ти.
[caption id="attachment_5243" align="alignleft" width="300" caption="Какво прави тази табела тук, никой не знае"]
[/caption]
Най-стъписващо изглежда захвърлена табела, която указва, че това е древния остров край Созопол Свети Иван. Как е доплувала тук? Един господ знае.
Преминаваме по този кошмар и най-сетне стигаме до плажа. А там е прекрасно като в рай. Заливът е тих и спокоен, вълните не се виждат никакви, а дълбочината на водата е около 50 см. Прекрасно е отпред, ама отзад...не е за разправяне.
Прекарваме си чудесно. Децата играят, ние плуваме, печем се на слънце, лежим си и слушаме какви ги говори морето. И по някое време си тръгваме. Изпращам семейството по обиколен път по една дървена пътека, която отвежда жена ми, синът ми и дъщеря ми към по нормална територия, а аз преминавам отново през адските земи.
[caption id="attachment_5245" align="alignleft" width="300" caption="Това е адът преди рая"]
[/caption]
И пак същото. Кошмарното бунище оживява с цялата си отвратителна естетика на двайсетина метра от морето. Гледам мръсотията с ококорени очи и си мисля, че задъханите от радост и самодоволен възторг участници в еднодневното почистване на България, са пропуснали да дойдат тук. Всъщност те може би идват тук, но понеже липсва пи ар елемент, просто подминават камарата отпадъци с пренебрежение.
Вървя през този ад и се питам. За какво по дяволите ми взимат пет лева на входа? Къде отиват тези пари? При концесионера на плажа в Аркутино ли или при някой друг тарикат?
Питам се също дали експертите на община Приморско и на областна управа Бургас са имали възможността лично да видят ужасяващата мръсотия на метри от плажа в Аркутино. И понеже наистина не знам параметрите на концесионния договор, се чудя дали в графата със задължения е написано черно на бяло кой трябва да поддържа зоната, където никой не плажува, но все пак е част от плажа. Пък знам ли. Може плажът по договор да включва само десетина метра от ивицата, а останалите метри кучета го яли.
[caption id="attachment_5246" align="alignleft" width="300" caption="Аркутино е прекрасно място от нашето Черноморие"]
[/caption]
При това положение Аркутино съчетава по уникален начин рай и ад в едно. Отидете и вижте.
Нека уточня. Не искам по никакъв начин да дискредитирам родното Черноморие, което много харесвам. Приемете този разказ или пътепис като едно споделено преживяване, а не като липса на туристически патриотизъм.
Аз много харесвам Аркутино и смятам, че там трябва да се почисти не за един ден, а да се чисти всеки ден.
А иначе следващата седмица ще съм пак там. Пак ще платя пет лева, защото ако човек стисне очи, докато стигне до плажа, удоволствието там е прекалено хубаво, за да се измерва с банкноти.
Но дано дойде ден, когато край плажа в Аркутино боклуците ще изчезнат заради внезапни усилия на концесионер, община или областна управа. Дотогава раят и адът ще са съседи.
Коментари
[/caption]
Проверка-почни!!! Чантата със сандвичите? Тук. Чантата с водата? Тук. Вестникът? Тук. Хавлиите ? Тук. Новата книга на Стивън Кинг е тук до вестника. Плажният чадър? Тук. Надуваемият дюшек? Тук. Синът? Тук. Дъщерята? Тук. Жената? За къде без нея? И тя е тук. Аз?
Къде съм аз??? Къде съм, бе? Уфф, тук съм и аз.
Всички сме в колата. Тръгваме по традиция на плаж в Аркутино. Всяко лято правим така. Натоварваме се в семейната лимузина и в събота и в неделя сме на плажа в Аркутино. Дори през тази година толкова бяхме нетърпеливи, че открихме сезона още на 30 април. Пак там, в Аркутино.
Пътят си е съвсем нормален. Край знаците, които посочват максимално допустимата скорост до 80 км. в час профучават коли с поне 100 км. в час. Направо прелитат край мен и шофьорите им ме гледат с презрение. Аз си пъпля и усещам как синът ми на задната седалка постепенно се разочарова от костенурското поведение на баща си. Малкият ме пита защо мощните коли така ни издухват и аз смънквам нещо неубедително за мъжките комплекси и стремежа към доминиране над по-слабите и прочие. Щерката и тя нещо недоволства. За всеки случай стягам пилешките си мускули, които изпълват впития ми черен потник, но не постигам никакъв елемент на възхита отзад. Ни уау, ни мяу. Поне една мексиканска вълна да беше спретнало домочадието в моя чест. Язък, а уж е денят на бащата.
[caption id="attachment_5239" align="alignleft" width="300" caption="Съчетанието между дюни, планина и море е уникално"]
[/caption]
И след едно продължително тътрузене, стигаме до крайната цел на пътешествието ни. Аркутино.
Надявам се, че лично сте имали възможност да се насладите на това приказно красиво местенце. За онези от вас, които са пропуснали да бъдат там, ще кажа накратко, че става въпрос за великолепен залив, разделен от вълнолом на голяма част и на малка част. Наоколо дюни, хубава плажна ивица, гори и много топла и спокойна вода. Мечтаното място за всяко семейство с малки деца.
Но още в библията е казано, по точно писано, че в рая не се влиза току така. Един вид има си райски порти и прочие такива елементи на пропускателен режим.
И пред рая в Аркутино е така. Голяма метална врата, с малка пластамасова табела, която ви уведомява, че срещу пет лева портата ще се разтвори за вас и автомобила ви.
Плащате пет лева, благодарят ви и ви пожелават приятно прекарване. Амхммм, такова , билет или касова бележка?
[caption id="attachment_5240" align="alignleft" width="300" caption="Настилката тук там е такава, а на други места няма и такава"]
[/caption]
Айде, стига сте издребнявали. В информацията от библията за рая никъде не пише нищо за билети и касови бележки. Тук също е така. Ангелът пазител по къси гащи и по впита тениска ви взима петолевката и толкоз. Няма никакви доказателства за разходите на данъкоплатците. Влизате анонимно и това е. Все едно ви няма. Какво получавате срещу тези пари ли? Ами хубава гледка. Това е май всичко.
Асфалтът свършва рязко и започва едно топуркане и клатушкане по нещо изровено и неравно, което може би по топографските карти се води път, ама на всъщност е нещо като полигон за изпитание на верижни машини. Пъплите едва едва и паркирате насред треволяците или чакъла, т.е където намерите място.
Започвате да се чудите за какво сте платили пет лева. Добре, че предприемчивият концесионер на плажа не е разпънала и една синя зона като допълнителен бонус. Ами да. Цапваш една синя лента с блажна боя върху чакъла и прашната землена маса и това е. После си прибираш парите и си щракаш с пръсти.
[caption id="attachment_5241" align="alignleft" width="300" caption="Раят на плажовете се вижда на стотина метра от пътя"]
[/caption]
А раят, т.е заливът се вижда на около стотина метра от пътя. Разделят ви обрасли с треви и храсти дюни. Никакъв бетон, никакви хотели на първа линия. Тук строителният идиотизъм не се е развихрил и природата е съхранена. Красиво е, няма спор. Сигурно за да запазят красотата, не са асфалтирали пътя. Май затова ще да е.
Днес не ни провървя. Малкото заливче между скалите и вълнолома е пусто. Морето е погълнало плажа през февруари и е върнало малка част от него. Е, ще отидем на по-големия плаж. Там има платена зона за летовниците от хотелския комплекс, зона за водни атракции и свободна зона ,където всеки може да си разпъне чадъра и да опъне хавлията. Истински рай на плажовете.
Натоварен като камила с цялата покъщина тръгвам пред семейството към тази плажна благословия.
[caption id="attachment_5242" align="alignleft" width="300" caption="Тези неща не би трябвало да са тук, но са"]
[/caption]
След десетина метра усещаме, че нещо не е наред. Появяват се „артефакти”, които изобщо нямат работа там. С всеки изминат метър пластмасовите, гумени, стъклени, хартиени, дървени и метални предмети стават все повече, докато накрая с изумление виждаме, че не се движим по дюни и по пясък, а по-скоро по бунище.
Ще кажете, айде сега. Нали уж рай и плажна благословия, пък сега бунище.
Ами и на мен не ми се вярва, но е така. Боклуците са легион. Буквално извират на всеки метър. Гледката е потресаваща.
Бутилки, туби, опаковки, греди, хартии, метални тръби и кутии, гуми и какво ли още не е засипало като килим на ужасите пясъчната ивица и плажните растения. Опасно е да се стъпва, защото не знаеш какво може да изскочи под крака ти.
[caption id="attachment_5243" align="alignleft" width="300" caption="Какво прави тази табела тук, никой не знае"]
[/caption]
Най-стъписващо изглежда захвърлена табела, която указва, че това е древния остров край Созопол Свети Иван. Как е доплувала тук? Един господ знае.
Преминаваме по този кошмар и най-сетне стигаме до плажа. А там е прекрасно като в рай. Заливът е тих и спокоен, вълните не се виждат никакви, а дълбочината на водата е около 50 см. Прекрасно е отпред, ама отзад...не е за разправяне.
Прекарваме си чудесно. Децата играят, ние плуваме, печем се на слънце, лежим си и слушаме какви ги говори морето. И по някое време си тръгваме. Изпращам семейството по обиколен път по една дървена пътека, която отвежда жена ми, синът ми и дъщеря ми към по нормална територия, а аз преминавам отново през адските земи.
[caption id="attachment_5245" align="alignleft" width="300" caption="Това е адът преди рая"]
[/caption]
И пак същото. Кошмарното бунище оживява с цялата си отвратителна естетика на двайсетина метра от морето. Гледам мръсотията с ококорени очи и си мисля, че задъханите от радост и самодоволен възторг участници в еднодневното почистване на България, са пропуснали да дойдат тук. Всъщност те може би идват тук, но понеже липсва пи ар елемент, просто подминават камарата отпадъци с пренебрежение.
Вървя през този ад и се питам. За какво по дяволите ми взимат пет лева на входа? Къде отиват тези пари? При концесионера на плажа в Аркутино ли или при някой друг тарикат?
Питам се също дали експертите на община Приморско и на областна управа Бургас са имали възможността лично да видят ужасяващата мръсотия на метри от плажа в Аркутино. И понеже наистина не знам параметрите на концесионния договор, се чудя дали в графата със задължения е написано черно на бяло кой трябва да поддържа зоната, където никой не плажува, но все пак е част от плажа. Пък знам ли. Може плажът по договор да включва само десетина метра от ивицата, а останалите метри кучета го яли.
[caption id="attachment_5246" align="alignleft" width="300" caption="Аркутино е прекрасно място от нашето Черноморие"]
[/caption]
При това положение Аркутино съчетава по уникален начин рай и ад в едно. Отидете и вижте.
Нека уточня. Не искам по никакъв начин да дискредитирам родното Черноморие, което много харесвам. Приемете този разказ или пътепис като едно споделено преживяване, а не като липса на туристически патриотизъм.
Аз много харесвам Аркутино и смятам, че там трябва да се почисти не за един ден, а да се чисти всеки ден.
А иначе следващата седмица ще съм пак там. Пак ще платя пет лева, защото ако човек стисне очи, докато стигне до плажа, удоволствието там е прекалено хубаво, за да се измерва с банкноти.
Но дано дойде ден, когато край плажа в Аркутино боклуците ще изчезнат заради внезапни усилия на концесионер, община или областна управа. Дотогава раят и адът ще са съседи.
Коментари