[/caption]
Председателят на Българо-арабската бизнес асоциация Зияд Ел Масри отново се съгласи да направи анализ на събитията в Сирия. Този път г-н Масри разгледа една не много коментирана у нас хипотеза, според която кървавият конфликт между управлението на Башар Ал Асад и въстаналите срещу властта му сирийци може да въвлече в кървава война съседен Ливан и да предизвика конфликт с непредвидим изход и последици за целия Близък изток.
Г-н Масри, с вас продължаваме поредицата от разговори, свързани с дестабилизиращите фактори в Близкия изток. В момента такъв фактор е случващото се в Сирия. Как тези събития се отразяват на съседен Ливан и изобщо какво е било влиянието на Сирия през годините в нейната южна съседка?
Съдбите на ливан и на Сирия винаги са били преплетени и взаимносвързани. Така е било от създаването на двете държави през 1946 год, когато френският протекторат е бил свален и на мястото на бившите френски колонии се появяват нови страни. За съжаление обаче Сирия никога не призна Ливан като самостоятелна държава. Даже доскоро нямаше свой посланик там. Дори Хафез Асад, бащата на Башал Ал Асад, беше казал, че това е един народ в две държави, т.е че това е част от Сирия.
Затова сирийската армия от 1974 год. до 2006 год. имаше 50 000 военни в Ливан. Няма и граница до момента между двете страни, няма визов режим и както ви казах едва преди две години за първи път в историята беше назначен сирийски посланик в Ливан и съответно ливански дипломат в Дамаск.
Това явно е било отношението от Сирия към Ливан, а обратното какво е било?
Структурата на държавното управление в Ливан е малко странна.Може да се каже, че в света няма подобна. В Ливан живеят общо 15 религиозни общности. Част от тях чувстват и подкрепят обединението на арабския народ, интеграцията с арабския свят било то със Сирия или с Йордания. Християните винаги са били против намесата на Сирия във вътрешните работи на Ливан. Мюсюлманите сунити също са били против сирийското влияние. Това са двете групи, които са държали много на ливанския суверинитет, защото по същото време един висш офицер от сирийския военен корпус е можел да командва политици, министри, да се намесва при избора на президент...изобщо влияеха върху политиката, върху икономиката, върху всичко в Ливан. За убийството на Рафик Харири през 2006 год. много хора смятат, че то свързано със специалните служби на Сирия.
Бил е убит заради политика на раздалечаване от Сирия ли?
Да, той водеше антисирийска политика. Той искаше самостоятелен и независим Ливан. Това е малка държава, но има много образовани кадри. Хорат искат да живеят и работят и учат свободно. Целият арабски свят приема Ливан като пример и модел за демократичност. Там има свобода, свобода на словото, а сирийците не харесваха това. Аз лично смятам, че арабската пролет не започна миналата година, а започна на 14 март 2006 год. Един месец преди това, на 14 февруари беше убит Рафик Харири. Тогава на 14 март 1 милион души излязоха на протестна демонстрация на улицата и по мирен начин изгониха сирийската армия от Ливан. Всички общности се обединиха за този портест, е малка част от шиитите бяха против, защото и тогава и сега те взимат решение под командите на Хизбула, а Хизбула е най-силният съюзник на Сирия и на Иран.
А може ли още малко детайли относно политическата структура на управление в Ливан. Наистина ли в нея са представени всички общности?
В ливан принципът на управление е особена система. Президентът е християнин маронит, министър - председателят е мюсюлманин сунит, председателят на Парламента е мюсюлманини шиит, а в Министерския съвет, т.е в правителството трябва да са представени всички общности по квотен принцип. При това положение премиерът не винаги може да взима решения и затова много неща буксуват и се бавят. Ливан е с много странна система на управление, но хората си живеят така толкова много години на принципа „Пази ме ти, за да те пазя аз”
Какво е положението в момента. Отслабва ли сирийското влияние в Ливан или се увеличава?
Не, сега в момента става още по-опасно, защото влиянието на сирийците в Ливан вече е пуснало корени. Защото техните хора, които са подкрепяли този режим, са добре финансово, а от другата срана са хората, които мразят много сирийците, не...сгреших. Те не мразят сирийците, а режима на Асад. Между народите на Сирия и Ливан няма омраза, между хората няма проблеми. Хората, които са мразели режима, сега помагат на опозицията в Сирия. И представете си, сега с техните камъни по техните глави на Асад. Те не даваха да има граница, за да влизат и излизат, когато си искат в Ливан, а сега няма граница и за първи път ливанците могат да се възползват от това и вкравта оръжие, храни и помагат на опозицията и това може да доведе до нова гражданска война в Ливан, защото има конфликт между двете групи. Тези, които подкрепят режима на Башар Ал Асад в Сирия и другите, които са против него и подкрепят опозицията.
Каква е вашата прогноза? Така или иначе ще има някаква развръзка. Ще има интеграция между Ливан и Сирия или ще се отдалечават?
Според моя анализ колкото по-бързо си отиде този режим, толкова повече ще се нормализират нещата в двете държави. Колкото повече се задълбочава кризата и се увеличава агресията на режима в Сирия, толкова по-голяма става опасността тази война да се прехвърли на юг в Ливан.Всъщност това вече започва да се случва. Ето преди две седмици имаше въоръжени сблъсъци между просирийски и антисирийски групи в ливанския град Триполи, където имаше и жертви. Става много опасно, защото ако това продължи да ескалира, ако започнат сблъсъци в други градове, тогава ставаме част от конфликта в Сирия. В момента освен всичко има и 30 000 сирийски бежанци, които са избягали от режима на Асад.
А вие лично от кой край на Ливан сте?
От Бейрут съм, семейството ми е от Бейрут, но лично не съм ходил в Ливан от 1984 год. Цялото ми семейство е тук. Имам само спомени от детството, защото пристигнах в България, когато нямах още 16 години. За съжаление спомените ми са пак свързани с война. В Ливан войната не е спирала от 1974 год. С малки прекъсвания вече 40 години продължава. Или гражданска война или война срещу Израел или срещу сирийската армия. Ливан не е видял спокойствие и мир вече 40 години. Непрекъснато някой му пречи, непрекъснато има някакъв конфликт или със съседите или вътре в държавата. Това си спомням, лоши неща. Постоянно стрелби, оръжия...Хубавите неща съм ги чувал от моите родители. По тяхно време Ливан е бил определян като Швейцария на арабскя свят. Това е страна, в която има четири сезона едновременно. Можеш сутринта да караш ски на планина, следобед да си на плажа и да се къпеш в морето. Има много зеленина, много гори. Земята ражда всички плодове, всички зеленчуци. Има море, планини, а Ливан е много малка държава, но има всичко на площ от 10 000 кв. километра. Можете да обиколите цялата държава за три дни.
Красива държава е, но от 40 години в нея има война, има зони, в които ти казват „Тук не може да влизате”, „Тук е забранено”...но ливанците обичат живота. Има страшно много образовани хора, силно развита банкова система и много добри възможности за туризъм. Имаме много хубава кухня. Няма ливанец, който да не владее чужди езици, ливанците са образовани, приспособяват се бързо към всякакви условия, изобщо ако като държава Ливан бъде оставен на спокойствие, ще постигне много, но това не се случва и винаги е част от или жертва на някакъв конфликт.
Коментари
17 юни 2012
2012-06-17
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Зияд Ел Масри: Войната в Сирия може да обхване и Ливан
[caption id="attachment_5199" align="alignleft" width="300" caption="Зияд Ел Масри е притеснен, че конфликтът в Сирия може да обхване и Ливан"]
[/caption]
Председателят на Българо-арабската бизнес асоциация Зияд Ел Масри отново се съгласи да направи анализ на събитията в Сирия. Този път г-н Масри разгледа една не много коментирана у нас хипотеза, според която кървавият конфликт между управлението на Башар Ал Асад и въстаналите срещу властта му сирийци може да въвлече в кървава война съседен Ливан и да предизвика конфликт с непредвидим изход и последици за целия Близък изток.
Г-н Масри, с вас продължаваме поредицата от разговори, свързани с дестабилизиращите фактори в Близкия изток. В момента такъв фактор е случващото се в Сирия. Как тези събития се отразяват на съседен Ливан и изобщо какво е било влиянието на Сирия през годините в нейната южна съседка?
Съдбите на ливан и на Сирия винаги са били преплетени и взаимносвързани. Така е било от създаването на двете държави през 1946 год, когато френският протекторат е бил свален и на мястото на бившите френски колонии се появяват нови страни. За съжаление обаче Сирия никога не призна Ливан като самостоятелна държава. Даже доскоро нямаше свой посланик там. Дори Хафез Асад, бащата на Башал Ал Асад, беше казал, че това е един народ в две държави, т.е че това е част от Сирия.
Затова сирийската армия от 1974 год. до 2006 год. имаше 50 000 военни в Ливан. Няма и граница до момента между двете страни, няма визов режим и както ви казах едва преди две години за първи път в историята беше назначен сирийски посланик в Ливан и съответно ливански дипломат в Дамаск.
Това явно е било отношението от Сирия към Ливан, а обратното какво е било?
Структурата на държавното управление в Ливан е малко странна.Може да се каже, че в света няма подобна. В Ливан живеят общо 15 религиозни общности. Част от тях чувстват и подкрепят обединението на арабския народ, интеграцията с арабския свят било то със Сирия или с Йордания. Християните винаги са били против намесата на Сирия във вътрешните работи на Ливан. Мюсюлманите сунити също са били против сирийското влияние. Това са двете групи, които са държали много на ливанския суверинитет, защото по същото време един висш офицер от сирийския военен корпус е можел да командва политици, министри, да се намесва при избора на президент...изобщо влияеха върху политиката, върху икономиката, върху всичко в Ливан. За убийството на Рафик Харири през 2006 год. много хора смятат, че то свързано със специалните служби на Сирия.
Бил е убит заради политика на раздалечаване от Сирия ли?
Да, той водеше антисирийска политика. Той искаше самостоятелен и независим Ливан. Това е малка държава, но има много образовани кадри. Хорат искат да живеят и работят и учат свободно. Целият арабски свят приема Ливан като пример и модел за демократичност. Там има свобода, свобода на словото, а сирийците не харесваха това. Аз лично смятам, че арабската пролет не започна миналата година, а започна на 14 март 2006 год. Един месец преди това, на 14 февруари беше убит Рафик Харири. Тогава на 14 март 1 милион души излязоха на протестна демонстрация на улицата и по мирен начин изгониха сирийската армия от Ливан. Всички общности се обединиха за този портест, е малка част от шиитите бяха против, защото и тогава и сега те взимат решение под командите на Хизбула, а Хизбула е най-силният съюзник на Сирия и на Иран.
А може ли още малко детайли относно политическата структура на управление в Ливан. Наистина ли в нея са представени всички общности?
В ливан принципът на управление е особена система. Президентът е християнин маронит, министър - председателят е мюсюлманин сунит, председателят на Парламента е мюсюлманини шиит, а в Министерския съвет, т.е в правителството трябва да са представени всички общности по квотен принцип. При това положение премиерът не винаги може да взима решения и затова много неща буксуват и се бавят. Ливан е с много странна система на управление, но хората си живеят така толкова много години на принципа „Пази ме ти, за да те пазя аз”
Какво е положението в момента. Отслабва ли сирийското влияние в Ливан или се увеличава?
Не, сега в момента става още по-опасно, защото влиянието на сирийците в Ливан вече е пуснало корени. Защото техните хора, които са подкрепяли този режим, са добре финансово, а от другата срана са хората, които мразят много сирийците, не...сгреших. Те не мразят сирийците, а режима на Асад. Между народите на Сирия и Ливан няма омраза, между хората няма проблеми. Хората, които са мразели режима, сега помагат на опозицията в Сирия. И представете си, сега с техните камъни по техните глави на Асад. Те не даваха да има граница, за да влизат и излизат, когато си искат в Ливан, а сега няма граница и за първи път ливанците могат да се възползват от това и вкравта оръжие, храни и помагат на опозицията и това може да доведе до нова гражданска война в Ливан, защото има конфликт между двете групи. Тези, които подкрепят режима на Башар Ал Асад в Сирия и другите, които са против него и подкрепят опозицията.
Каква е вашата прогноза? Така или иначе ще има някаква развръзка. Ще има интеграция между Ливан и Сирия или ще се отдалечават?
Според моя анализ колкото по-бързо си отиде този режим, толкова повече ще се нормализират нещата в двете държави. Колкото повече се задълбочава кризата и се увеличава агресията на режима в Сирия, толкова по-голяма става опасността тази война да се прехвърли на юг в Ливан.Всъщност това вече започва да се случва. Ето преди две седмици имаше въоръжени сблъсъци между просирийски и антисирийски групи в ливанския град Триполи, където имаше и жертви. Става много опасно, защото ако това продължи да ескалира, ако започнат сблъсъци в други градове, тогава ставаме част от конфликта в Сирия. В момента освен всичко има и 30 000 сирийски бежанци, които са избягали от режима на Асад.
А вие лично от кой край на Ливан сте?
От Бейрут съм, семейството ми е от Бейрут, но лично не съм ходил в Ливан от 1984 год. Цялото ми семейство е тук. Имам само спомени от детството, защото пристигнах в България, когато нямах още 16 години. За съжаление спомените ми са пак свързани с война. В Ливан войната не е спирала от 1974 год. С малки прекъсвания вече 40 години продължава. Или гражданска война или война срещу Израел или срещу сирийската армия. Ливан не е видял спокойствие и мир вече 40 години. Непрекъснато някой му пречи, непрекъснато има някакъв конфликт или със съседите или вътре в държавата. Това си спомням, лоши неща. Постоянно стрелби, оръжия...Хубавите неща съм ги чувал от моите родители. По тяхно време Ливан е бил определян като Швейцария на арабскя свят. Това е страна, в която има четири сезона едновременно. Можеш сутринта да караш ски на планина, следобед да си на плажа и да се къпеш в морето. Има много зеленина, много гори. Земята ражда всички плодове, всички зеленчуци. Има море, планини, а Ливан е много малка държава, но има всичко на площ от 10 000 кв. километра. Можете да обиколите цялата държава за три дни.
Красива държава е, но от 40 години в нея има война, има зони, в които ти казват „Тук не може да влизате”, „Тук е забранено”...но ливанците обичат живота. Има страшно много образовани хора, силно развита банкова система и много добри възможности за туризъм. Имаме много хубава кухня. Няма ливанец, който да не владее чужди езици, ливанците са образовани, приспособяват се бързо към всякакви условия, изобщо ако като държава Ливан бъде оставен на спокойствие, ще постигне много, но това не се случва и винаги е част от или жертва на някакъв конфликт.
Коментари
[/caption]
Председателят на Българо-арабската бизнес асоциация Зияд Ел Масри отново се съгласи да направи анализ на събитията в Сирия. Този път г-н Масри разгледа една не много коментирана у нас хипотеза, според която кървавият конфликт между управлението на Башар Ал Асад и въстаналите срещу властта му сирийци може да въвлече в кървава война съседен Ливан и да предизвика конфликт с непредвидим изход и последици за целия Близък изток.
Г-н Масри, с вас продължаваме поредицата от разговори, свързани с дестабилизиращите фактори в Близкия изток. В момента такъв фактор е случващото се в Сирия. Как тези събития се отразяват на съседен Ливан и изобщо какво е било влиянието на Сирия през годините в нейната южна съседка?
Съдбите на ливан и на Сирия винаги са били преплетени и взаимносвързани. Така е било от създаването на двете държави през 1946 год, когато френският протекторат е бил свален и на мястото на бившите френски колонии се появяват нови страни. За съжаление обаче Сирия никога не призна Ливан като самостоятелна държава. Даже доскоро нямаше свой посланик там. Дори Хафез Асад, бащата на Башал Ал Асад, беше казал, че това е един народ в две държави, т.е че това е част от Сирия.
Затова сирийската армия от 1974 год. до 2006 год. имаше 50 000 военни в Ливан. Няма и граница до момента между двете страни, няма визов режим и както ви казах едва преди две години за първи път в историята беше назначен сирийски посланик в Ливан и съответно ливански дипломат в Дамаск.
Това явно е било отношението от Сирия към Ливан, а обратното какво е било?
Структурата на държавното управление в Ливан е малко странна.Може да се каже, че в света няма подобна. В Ливан живеят общо 15 религиозни общности. Част от тях чувстват и подкрепят обединението на арабския народ, интеграцията с арабския свят било то със Сирия или с Йордания. Християните винаги са били против намесата на Сирия във вътрешните работи на Ливан. Мюсюлманите сунити също са били против сирийското влияние. Това са двете групи, които са държали много на ливанския суверинитет, защото по същото време един висш офицер от сирийския военен корпус е можел да командва политици, министри, да се намесва при избора на президент...изобщо влияеха върху политиката, върху икономиката, върху всичко в Ливан. За убийството на Рафик Харири през 2006 год. много хора смятат, че то свързано със специалните служби на Сирия.
Бил е убит заради политика на раздалечаване от Сирия ли?
Да, той водеше антисирийска политика. Той искаше самостоятелен и независим Ливан. Това е малка държава, но има много образовани кадри. Хорат искат да живеят и работят и учат свободно. Целият арабски свят приема Ливан като пример и модел за демократичност. Там има свобода, свобода на словото, а сирийците не харесваха това. Аз лично смятам, че арабската пролет не започна миналата година, а започна на 14 март 2006 год. Един месец преди това, на 14 февруари беше убит Рафик Харири. Тогава на 14 март 1 милион души излязоха на протестна демонстрация на улицата и по мирен начин изгониха сирийската армия от Ливан. Всички общности се обединиха за този портест, е малка част от шиитите бяха против, защото и тогава и сега те взимат решение под командите на Хизбула, а Хизбула е най-силният съюзник на Сирия и на Иран.
А може ли още малко детайли относно политическата структура на управление в Ливан. Наистина ли в нея са представени всички общности?
В ливан принципът на управление е особена система. Президентът е християнин маронит, министър - председателят е мюсюлманин сунит, председателят на Парламента е мюсюлманини шиит, а в Министерския съвет, т.е в правителството трябва да са представени всички общности по квотен принцип. При това положение премиерът не винаги може да взима решения и затова много неща буксуват и се бавят. Ливан е с много странна система на управление, но хората си живеят така толкова много години на принципа „Пази ме ти, за да те пазя аз”
Какво е положението в момента. Отслабва ли сирийското влияние в Ливан или се увеличава?
Не, сега в момента става още по-опасно, защото влиянието на сирийците в Ливан вече е пуснало корени. Защото техните хора, които са подкрепяли този режим, са добре финансово, а от другата срана са хората, които мразят много сирийците, не...сгреших. Те не мразят сирийците, а режима на Асад. Между народите на Сирия и Ливан няма омраза, между хората няма проблеми. Хората, които са мразели режима, сега помагат на опозицията в Сирия. И представете си, сега с техните камъни по техните глави на Асад. Те не даваха да има граница, за да влизат и излизат, когато си искат в Ливан, а сега няма граница и за първи път ливанците могат да се възползват от това и вкравта оръжие, храни и помагат на опозицията и това може да доведе до нова гражданска война в Ливан, защото има конфликт между двете групи. Тези, които подкрепят режима на Башар Ал Асад в Сирия и другите, които са против него и подкрепят опозицията.
Каква е вашата прогноза? Така или иначе ще има някаква развръзка. Ще има интеграция между Ливан и Сирия или ще се отдалечават?
Според моя анализ колкото по-бързо си отиде този режим, толкова повече ще се нормализират нещата в двете държави. Колкото повече се задълбочава кризата и се увеличава агресията на режима в Сирия, толкова по-голяма става опасността тази война да се прехвърли на юг в Ливан.Всъщност това вече започва да се случва. Ето преди две седмици имаше въоръжени сблъсъци между просирийски и антисирийски групи в ливанския град Триполи, където имаше и жертви. Става много опасно, защото ако това продължи да ескалира, ако започнат сблъсъци в други градове, тогава ставаме част от конфликта в Сирия. В момента освен всичко има и 30 000 сирийски бежанци, които са избягали от режима на Асад.
А вие лично от кой край на Ливан сте?
От Бейрут съм, семейството ми е от Бейрут, но лично не съм ходил в Ливан от 1984 год. Цялото ми семейство е тук. Имам само спомени от детството, защото пристигнах в България, когато нямах още 16 години. За съжаление спомените ми са пак свързани с война. В Ливан войната не е спирала от 1974 год. С малки прекъсвания вече 40 години продължава. Или гражданска война или война срещу Израел или срещу сирийската армия. Ливан не е видял спокойствие и мир вече 40 години. Непрекъснато някой му пречи, непрекъснато има някакъв конфликт или със съседите или вътре в държавата. Това си спомням, лоши неща. Постоянно стрелби, оръжия...Хубавите неща съм ги чувал от моите родители. По тяхно време Ливан е бил определян като Швейцария на арабскя свят. Това е страна, в която има четири сезона едновременно. Можеш сутринта да караш ски на планина, следобед да си на плажа и да се къпеш в морето. Има много зеленина, много гори. Земята ражда всички плодове, всички зеленчуци. Има море, планини, а Ливан е много малка държава, но има всичко на площ от 10 000 кв. километра. Можете да обиколите цялата държава за три дни.
Красива държава е, но от 40 години в нея има война, има зони, в които ти казват „Тук не може да влизате”, „Тук е забранено”...но ливанците обичат живота. Има страшно много образовани хора, силно развита банкова система и много добри възможности за туризъм. Имаме много хубава кухня. Няма ливанец, който да не владее чужди езици, ливанците са образовани, приспособяват се бързо към всякакви условия, изобщо ако като държава Ливан бъде оставен на спокойствие, ще постигне много, но това не се случва и винаги е част от или жертва на някакъв конфликт.
Коментари