12 юни 2012 2012-06-12 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Валерия Иларева: Трябва българското законодателство да стане по-либерално спрямо имигрантите

[caption id="attachment_5088" align="alignleft" width="300" caption="Адвокат Иларева защитава бежанците у нас"][/caption] Адвокат Валерия Иларева защитава правата на бежанци и имигранти в България. Тя е най-номинираната личност за наградата „Човек на годината" 2010 - номинират я 20 души. Валерия е правозащитна адвокатка, която работи про боно, тя не защитава своя идентичност или общност, а Другия. Валерия има огромен успех по дела за извеждане на хора от центъра за задържане на чужденци в Бусманци. Тя е основен двигател в кампанията за промяна на Закона за чужденците - за узаконяване статута на чужденци без документи, които не могат да бъдат върнати в родината си, за правото им на образование и работа. -Г-жо Иларева, Вие сте един от малкото специалисти по миграционно и бежанско право в България. Кои са основните проблеми стоящи пред все по-разрастващата се група имигранти в страната? -Зависи за кои имигранти говорим. Ако говорим за имигранти, които са по Закона за чужденците в България, при тях основните проблеми са свързани осмисляне на тяхното ежедневие и достъпа до пазара на труда. Да могат да работят, да се чувстват полезни. Това бих казала, че е основен проблем. Ако говорим за тези, които търсят закрила в нашата страна, защото в тяхната страна има размирици, поради това, че се разследвани там основен проблем е достъпът до самата процедура, до молбата за закрила. -А при имигрантите, които идват у нас от Русия и бившите страни-членки на СССР, имигрантите с виза „Д” и тези със статут на продължително пребиваване кои са основните проблеми, за какво най-често се обръщат към Вас? -Най-често се обръщат за това, че се налага да сменят основанието на своето пребиваване. Да кажем децата на тези имигранти, които са в България първоначално като членове на семейството, или ако са смесени бракове първоначално, ако детето е дете само на чужденеца, но не и на българския гражданин  много често с случва така, че съпруга на български гражданин, който е чужденец има дете от предишен брак, т.е. детето не е български гражданин и се налага след като детето навърши 18 години, да смени основанието на своето пребиваване, тъй като то се разглежда като член на семейството само да 18-годишна възраст. И след като навършат 18 години, тези деца трябва да сменят основанието на своето пребиваване в България. Трябва да намерят друго основание, примерно образование или работа. И за тази цел се налага да излязат от страната, да се връщат в страната на произход т.е. родната им страна, за да кандидатстват за виза, за виза „Д”. Това е много трудоемко, защото е свързано с финанси, много често тези хора са изгубили връзката със своята страна на произход. Този няколкомесечен престой докато чакат да стане визата е страшна загуба на време е средства. Затова казвам, че тези ситуации са много трудни за имигрантите. Много хора от смесени бракове, в които единият член на семейството е български гражданин, се обръщат към нас с подобни проблеми. В много случаи българските граждани и членовете на техните семейства, които са имигранти са в по-тежки ситуации от семействата, в които всички са имигранти. -До скоро действаше закона за малки инвестиции, който даваше възможност на хора от трети страни да живеят в България на основание на факта, че са станали собственици на имоти в нашата страна. Този закон вече не действа, каква е алтернативата за тези собственици в момента? -Да през януари 2011 г. беше усложнена тази процедура с оставане на основание инвестиция. Това направи невъзможно оставането на имигранти в България на основание факта, че са направили инвестиция в недвижим имот в страната.  Възникна доста голямо напрежение и стрес  сред тези хора, появи се една несигурност, защото когато имат разрешение за продължително пребиваване, то е до една година и те трябва да го подновят след това, а изчезна основанието. Хората търсиха различни начини и това, което намериха е /най-често срещаното/ да открият търговско представителство в България, това е една точка 6-та от чл.24 разрешението за продължително пребиваване. При други процедурата бе решена, ако имат членове на семейството, които са граждани на страни членове на ЕС или български граждани. При друга група, които вече са били в страната 5 години и могат да кандидатстват за дългосрочно пребиваване. Наистина отпадането на това основание създаде голяма несигурност у имигрантите. -Нашето законодателство се стреми да се синхронизира с европейското по отношение на имигрантите. Какво обаче се очаква от нашите законотворци, за да бъдат улеснени гражданите на трети страни, които искат легално да дойдат и да се установят да живеят в България? -Ако погледнем политиките на интеграция на имигранти в държавите членки на ЕС ще видим, че най-развитите страни като скандинавските държави имат най-либерални и отворени политики, т.е. те не се страхуват от имигрантите. Те нямат изискване за така наречения пазарен тест, което при нас означава да няма български граждани или граждани на ЕС, който да е подходящ за определена позиция и тогава да бъде нает имигрант за тази работа. Тази ограничителна политика вече почти не съществува в обединена Европа. Според мен отвореният пазар на труда е нещо към, което трябва да се стремим, другото е достъп до образование сред децата на имигрантите. Това са две основни линии, защото именно по този начин хората се включват  в обществото, иначе остават извън него, остават маргинализирани. -Г-жо Иларева, в сферите на миграционното и бежанско право Вие сте един от много малкото специалисти в България. Защо избрахте точно това да специализирате? -Първото ми висше образование е международни отношения, второто е право и записах да следвам право точно заради тази тематика. Когато се записах да уча международни отношения, идеята ми беше, че ще бъда дипломат, политик, спокоен живот, коктейли, разговори за политика...Бях в трети курс студентка, когато нашият професор по международно право ни съобщи, че има прием в правната клиника, а той ръководи правната клиника за бежанци и имигранти, която е структура в юридическия факултет, където студентите още докато учат, предоставят безплатна правна помощ и по този начин придобиват практически опит. Аз се записах там и това тотално промени мирогледа ми за същностните неща в този живот, за смислените неща. Това лично да усетиш гледната точка на човек, неговия проблем, лично да почустваш как работи системата, защото ние когато се опитваме да им помогнем, всъщност лично се сблъскваме с това какви препятствия е сложила тази система. -А имате ли много работа като специалист по миграционна и бежанско право? -Да, имам много работа, защото специалистите, които разбират от тази правна материя са страшно малко. В българските университети изобщо няма такава дисциплина. Завършват юристи, които никога не са учили миграционно и бежанско право, нямат никаква представа за материята. Когато ми се налага да препоръчам някой юрист, за да се явява в качеството си на адвокат на имигранти или бежанци, винаги предупреждавам да е специалист и да има подготовка по миграционно и бежанско право, защото нещата са много специфични и не може всеки завършил право да борави с материята. Това е все едно аз да правя някаква хирургическа интервенция, дори и най-елементарната. автор: Йоана Гюрова Коментари