Професор д.п.н. Галя Христозова е ректор на Бургаския свободен университет. Тя е един от най-ревностните пазители и ценители на българския книжовен език през последните тридесет години и като специалист в тази област прави всичко възможно, за да се противопостави на темповете на растеж на неграмотността в страната. За своя мисия е приела не само да съхранява езика ни, но и да помага на младите хора да го изучават и обичат. Помолихме я да ни отдели от времето си, за да каже дали според нея битката с невежеството и разрастването на броя на неграмотните хора на ключови позиции в страната е изгубена.
Тоталната неграмотност, която блика от всички страни и недоброто владеене на книжовния български език застрашават ли устоите на българската държава? Има ли изобщо значение дали някой бизнесмен или политик познават правилото за пълен и кратък член, ако единият печели милиони лева, а другият управлява милиони хора?
Малко ме плаши въпросът, защото съдържа в себе си „тотална неграмотност“. Да, налице е неграмотност, но не бих казала, че е тотална. Познавам много хора, които са изключително грамотни и те са от сферата на образованието, на науката, на политиката. Наистина, това, което виждам, ме плаши, защото то е много по-различно от онова, което се очаква.
Българският език има българска книжовна норма, която трябва да се спазва във всички нейни измерения и прояви. Например, разговаряйки с млади хора, разбирам от тях, че те си мислят, че в интернет има някакви други правила за писане.
В интернет правилата са същите, каквито са правилата за писане въобще. По различни причини там не се пише така, както би трябвало да се пише. Много често хората го правят за икономии и не изписват целите думи, не изписват пунктуационни знаци, пишат само с малки букви и т.н.
Когато писането е между двама души, то може да е по този начин, защото е невидимо за останалите. Но всичко видимо за хората, трябва е направено по реда, който е регламентиран.
Ако приемем, че българският книжовен език е един закон, значи ние нарушаваме един от основните закони, свързани с грамотността.
Освен, че това показва неуважение към езика и неуважение към онези, които четат, това формира представата в поколения млади хора, че така може да бъде.
Мога да дам десетки примери за нарушения на книжовните норми в социалните медии. Екип от нашия университет в момента работи по един голям проект „Българският език в социалните медии“ и ние изследваме различни социални медии и публикации във Фейсбук, в Туитър, в блогове и във форуми. И там виждаме крайности. Има публикации на високоинтелигентни хора, на журналисти, на политици, които пишат на чудесен български език, с много богат изказ, с интересни сравнения и препратки, истинско удоволствие доставя стилистиката на тези текстове.
Виждаме и другата крайност във форумите. Много често е налице езикът на омразата, в който има негативизъм, нихилизъм, несъгласие и недоволство и се забелязват всякакви нарушения на българския език. Изследвайки езика, установяваме, че освен много нови и несъществуващи думи в българския език, които се сътворяват от пишещите, има нарушения на всички видове правила, като се започне от членуване, мине се през ятовия преглас - „я“ или „е“ да бъде написано, стигне се до диалектни думи и изрази, пунктуационни нарушения, т.е. налице е цялата гама от правописни грешки.
Като преподавател и специалист в сферата на българския книжовен език Вие сигурно нямате нищо против да има развитие и обогатяване на „ковашки“, „стругарски“ или „шофьорски“ жаргон и прочие, но явно сте против това такъв жаргон или диалект да замества книжовния език, така ли е?
Когато хората говорят помежду си, те използват терминологията, която е специфична за тяхната професия или общност. Не бих го нарекла дори и жаргон, защото в социолингвистиката това е разговор между социума, т.е. между хора с една и съща професия. Лекарите си говорят, а ние не ги разбираме, нали. Използват техни термини и изрази.
Когато си говорят помежду си, това е комуникация между тях. Те приемат всички плюсове, минуси, предимства и рискове от това как са решили да говорят. Но тогава, когато това е публично достояние, когато има две - три хиляди последователи в социалните мрежи и напише нещо, тогава този човек вече формира мнение по отношение на изказа.
Вярно е, че българският език не е лесен. Правилата му са трудни и сложни, но проблемът не е в самия език, а в неговото учене и усвояване.
В предходни години, в рамките на училищното образование, до седми клас българският език се усвояваше без никаква трудност и в пълнота. Тогава се усвояваха всички правила, пунктуационни норми и т.н., а в гимназията се учеше повече литература.
А сега след дванадесетгодишно обучение по български език би трябвало учениците да са функционално грамотни, но това не се случва. За съжаление.
Каква е заплахата пред държавата, ако един от нейните фундаменти, какъвто е езикът, ерозира и губи силата си? Ако не се владее и познава книжовният език от българите, каква е заплахата за България?
Аз бих тръгнала по обратния път. Каква е причината? Защото заплахата си е заплаха, тя е наистина сериозна и за да я преодолеем, трябва да търсим причината.
Преди сто години в началните класове българският език се е изучавал по петнадесет часа седмично. Петнадесет часа за учениците от първо до четвърто отделение, тогава са били отделения, а не класове. В онези дни е имало дори часове по краснопис. Днес учениците от първи до четвърти клас имат седем часа седмично български език.
Да оставим краснописа настрана. Сега се учи български език по седем часа седмично и това не е достатъчно. Причината е в появата на много нови учебни предмети. Не ги изключвам, не ги игнорирам и не смятам, че не трябва да са в училищното образование, но броят на часовете по български език е малък.
Една много важна причина, за която пиша и говоря, е тази, че в нашата образователна система от първи до дванадесети клас е малък броят на часовете по абсолютно всички предмети.
Пояснете, защото не ми става ясно какво е това „малък брой на часовете по абсолютно всички предмети“…
Малък е общият брой на часовете в училище за една учебна година. Това е така, защото ученето като време е малко. Започваме на 15 септември и първокласниците приключват на 24 май. Една дълга лятна ваканция от три месеца и половина, още една зимна и после пролетна ваканция, празници, дървени ваканции …периодът за учене е много кратък.
Започва се много късно на 15 септември и много рано се завършва училище. В доста европейски държави се учи от началото на септември до средата на юли. Когато става въпрос за различни изследвания, свързани с най-важни умения на учениците за четене и разбиране, за природни науки, за математика, ние се класираме на последните места. Това е обща тенденция, не говоря за шепата изявени деца математици. Това е заради малкото време за учене.
Повечето държави, когато виждат, че имат проблеми в това отношение, увеличават времето за учене. И у нас се говори от няколко години за това учебната година да започва на 1 септември и това е инициатива на нашия министър. Аз ще бъда безкрайно впечатлена, ако той успее да доведе тази реформа докрай, защото реформата в средното образование не включва само увеличение на заплатите. Аз съм „за“ увеличаване на заплатите им, за да може в тази професия да погледнат хора, които са високообразовани и мотивирани от доброто възнаграждение. Но реформата трябва да се изразява и с промяна в учебното съдържание, с промяна на срока за обучение и т.н
Приемаме, че недостатъчното изучаване на българския език е проблем в средното училище, а какви други проблеми са видими и трябва да бъдат решени?
Друг проблем, свързан с цялостното ниво на грамотност, е четенето или по-скоро нечетенето. За да може човек да е грамотен, да знае правилата на езика и да има богат речник, трябва да четеш.
В българския език има 90 000 думи. Ако някой си направи труда да преброи с колко думи борави, ще установи, че знае шест хиляди думи на английски, но знае значението на две хиляди думи на български. Това не е проблем само на училището. Това е проблем и на родителите.
Да, съвременните технологии са по-интересни и занимателни от книгата, но в книгата се крие разковничето. Четящият човек е друг духовен свят. Той може да мисли, той е информиран, може да мисли логически и да разсъждава върху това, което чете. Обогатява си речника и има по-широко поле във всяко едно отношение. Има поне сто предимства, които четящият човек има пред нечетящия.
Какъв е тогава рискът за една бизнес организация или за една държава, ако начело на нея стои нечетящ човек?
Ами, много е сериозен рискът. Първо по отношение на самочувствието на този неграмотен и нечетящ лидер, ако останалите забележат това. Второ, ако няма достатъчно познания в сферата на различни области, не би могъл да се справи конкретно със своята област, колкото и добър да е в нея. Едно от най-важните неща е четенето. Интернет също може да се ползва за четене. Самата аз имам електронна книга. Чета книги във всички възможни онлайн варианти. Цялата българска литература е поместена в един сайт, така че оправдания от типа „Не си намерих книгата, няма я по книжарниците, нямам пари да я купя“ не би трябвало да съществуват, защото тези книги ги има в интернет пространството.
Социалните мрежи и не само те пораждат други рискови фактори. Могат да доведат хората до това да бъдат по-лениви по отношение на възприемането на информация. Студенти и ученици, за да си облекчат труда или по-скоро, за да не полагат труд, използват интернет, за преписване на своите задания. Хиляди пъти съм казвала на моите студенти, че УИКИПЕДИЯ не е официален източник. Всеки може да качи нещо. Няма гаранции, че там информацията е вярна, затова те не би трябвало да и се доверяват за своето образование и обучение, ако става въпрос за научни истини.
Многото сайтове, които предлагат готови курсови разработки, дипломни работи и дисертации по-скоро ограничават. Това са шаблонни неща и човекът, който ги ползва, не е положил никакъв труд. Това е мързелив начин за изпълнение на задачата. Студентът или ученикът мисли, че е заблудил някого, но всъщност заблуждава себе си.
Посочихте проблеми, но възможно ли е освен повече пари за учителите и повече модерни технологии в крлсните стаи, решение да бъде и въвеждането на много строги критерии…иначе казано, ученик, който не владее български език, да не може да премине през ситото в по-горен клас?
И това е в ръцете на училището. Пак е в критериите и нивото на учителите, на директора. Училището има много голяма функция в това. Начинът на формиране на бюджетите в училищата и в държавните университети не дава големи възможности да се направи …не че няма контрол, но няма воля да се направи това. Парите „вървят“ след ученика и след студента. Ако тях ги няма, няма ги и парите. В частния университет общо взето не е така. При нас завършват не повече от 50% от студентите, които са започнали, защото ние сме сложили това сито, за което става дума.
Ако неграмотните преминават нагоре в училище и в университета заради липсата на сито, това до какво води? Фактор ли е за увеличаване на размерите на масовото „опростачване“?
Това е омагьосан кръг. Започнахме този разговор с въпроса застрашен ли е езикът и държавата от масовата неграмотност. Много силно е да кажем, че езикът застрашава държавата, но грамотността е всичко онова, което прави един човек специалист, ръководител, компетентен и можещ. Човек, който не чете, не е свикнал да се информира в различни аспекти, дори художествена литература, той няма изградени навици да чете новости, да търси информация в интернет на други езици, за да разбере какво правят хората по света. Няма навици да мисли аналитично, да решава проблеми, да предлага решения. Неграмотността е първата стъпка към един много сериозен проблем, към некомпетентността.
Когато става въпрос за професия, за работа , срещаме се с работодатели и ги питаме какво очакват от нашите студенти. Те казват „На първо място компетентност, свързана с владеенето на съответната дисциплина, наука или програма на съответната специалност. На второ място задължителна висока комуникативна компетентност, корпоративна култура. А откъде ще се появят те, ако студентът не може да говори или не може да пише.
В рамките на една минута три четири пъти произнесохте думата „компетентност“, а отдавна вече тя е изгубила битката с „компетенция“. Каква е изобщо тази нелепа дума „компетенция“ и откъде накъде се налага така масово?
Компетентност идва от гръцки език. Думата „competare“ означава „способен съм на…“
Но аз поне не си спомням да съм чувал в миналото думата „компетенция“…как се появи?
Във всички изисквания, свързани с формирането на даден специалист, присъства думата „компетентност“. Да си компетентен, това означава да си способен на нещо.
В крайна сметка, когато говорим за подготовка за изучаване на български език, много хора смятат, че това е да вземеш изпит и някаква диплома. Всеки един предмет, всяка една дисциплина в училище, са свързани с това ученикът или студентът да придобият познания и компетентност в някакво направление.
Редът трябва да е такъв. Отивам на училище, уча български език, завършвам дванадесети клас, зная български език. Не зная английски език, уча го няколко години, зная английски език. А не - ходил съм на училище, ходил съм в университета, ходил съм на лекции, взел съм изпити, взел съм диплома. Това нищо не показва и не означава. Затова стремежът на всеки, който се образова, трябва да е именно в този аспект. Да учи.
Не ви ли обезкуражава това, че в системата на висшето образование влизат неграмотни студенти с тежки пропуски във владеенето на българския език? Не ви ли стряска тази тенденция на ръст на неграмотните?
Аз вече тридесет и две години работя в сферата на висшето образование. Тридесет и две години преподавам дисциплини, свързани с българския език. Виждам разликата. Самият факт, че в първи курс почти във всички специалности имаме курс по „езикова култура“ за студентите, значи има разлика в подготовката на учениците преди години и сега. Ако тази подготовка беше на ниво, не трябваше да имаме такъв курс. Може би само за студентите по педагогика, за да бъдат много грамотни учители. А сега я учат всякакви специалности, за да могат в началото на първи курс да попълнят някои пропуски. Ако един човек не може да пише и говори правилно, няма значение какъв специалист е …инженер, юрист или друг, той няма как да се развива професионално добре. Почти няма професия, която да не изисква устна или писмена комуникация. Хората говорят и пишат помежду си по професионални теми.
На мен не ми е необходимо да чета CV-то на даден човек. Достатъчно ми е да поговоря малко с него и да прочета нещо написано от него, за да си направя изводите за обучението му от първи до дванадесети клас, че и след това. Защото точно речта, писмената и устната, различава хората от останалите живи същества и показва много неща, които човек е трупал през годините.
Може някой да не е бил отличен ученик, но после да заобича книгите, да работи в някаква насока. Човек, ако може да се самоосъзнае, ще е в състояние да се самоконтролира и развива. Има начини да се научи онова, което не знаеш, което си пропуснал.
А случаите, в които се сблъсквате с пълна подмяна на правила и норми в българския език…как реагирате тогава? Например, какво изпитвате, когато някоя „светска изкусителка“ или инфлуенсърка напише или каже „Ти усмихна деня ми“? Изобщо що за конструкция е това…би трябвало да е „някой ме накара да се смея“, „някой ме разсмя“, но е абсурдно някой да те усмихне. Нали няма такава езикова конструкция? Как реагирате на подобни импровизации?
Това е, както се казва, доста симпатичен пример. Не е от най-драстичните и тежки примери, защото има много по-сериозни неща. В крайна сметка това разграничава четящия човек от нечетящия. Има голяма пропаст в обществото между образованите и необразованите хора. Тази пропаст между тях ще става все по-голяма. Както между богатите и бедните. По същия начин има разлика между образованите и необразованите. Има малък процент богати и голям процент бедни. Същото е с образованите и с необразованите.
Логично е да има стремеж към разграничаване. Образованият трябва да се противопостави на необразования. Логично е хората от малката група на образованите да са във високите позиции на властта, на политиката, в икономиката, в образованието, но за съжаление това още не е така при нас и оттам идват всички беди.
От 2011 год. с новия правописен речник нашият правопис се … поопрости. Наричаме го речника на дублетите. Може така, може и така. Много думи започнаха да се пишат по два начина и двата начина да са верни.
Преди няколко години възникна идеята да се приеме в Народното събрание „Закон за българския език“. Предоставиха ми този текст, за да го прочета и евентуално да кажа мнението си като специалист.
Какво бих могла да кажа, щом в проекта за закон имаше над двадесет правописни и пунктуационни грешки. Слагам точка.
Има ли млади хора, които ви радват със своя писмен и говорим български език? Защо изобщо да ги съветваме и да настояваме те да инвестират време, енергия и воля, за да учат български?
Аз не съм обнадеждена, но не съм и отчаяна. Тридесет и две години работя с млади хора и винаги между тях има такива, които знаят добре български език, стремят се да го усъвършенстват и да го учат. Питате защо да се учи български език. В края на краищата нали това е езикът, който се говори в България. Ако младите хора учат други езици с идеята да работят в чужбина, какво ще стане тогава с България? Доброто владеене на български език дава възможност да овладяваш всички останали науки. Няма как неграмотен човек да се справя с информация по химия, физика, с икономика, с информация дори за бита…
В българския език в последните години навлизат много чужди думи. В предишния речник имаше 65 000 думи, а сега в последния речник са 90 000 думи. От новите 25 000 думи почти няма български. Това са чужди думи от сферата на информационните технологии, модата, икономиката…езикът ни вече има повече чужди думи и чуждици, отколкото изконни български думи. Чисто наши думи.
Има „езиково“ замърсяване. Да има чуждици, за които нямаме български като театър, кино, щепсел, контакт, тетрадка, но хората казват апробирам, вместо опитвам, или иновация вместо новост и си мислят, че по този начин звучат по-умно. Интелигентният човек е този ,който говори разбираемо за другите хора. Езикът е да се разбираме, а не да се хвалим с него.
Значи „аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“?
Не, не, не. Аз знам български език и вие знаете български език, затова се разбираме.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
.jpg)
