Войната на таралежите ...пред очите на мама

[caption id="attachment_3927" align="alignleft" width="300" caption="Майката трябва да е като "синя каска" от мироопазващи сили"][/caption] Тя е обикновена българска майка, която всяка седмица разказва за необикновено огромните усилия, които трябва да полагат жените като нея, за да отглеждат нормално децата си. Отказва да съобщи името си, защото смята, че нейното майчинство е като на всички останали български майки. Затова и се подписва с простичкото С обич: Мама Ето и поредната и история   Гледах документален филм за живота на белите мечки. В него имаше момент, когато гладно мече, останало самичко, дойде при убежището на наблюдаващия учен, за да получи храна. Ученият обаче не го нахрани, защото ако го направи няколко пъти, мечето няма да може да се справя вече само и когато той си тръгне, ще загине от глад. Често пъти родителите се чувстват по същия начин на детската площадка, когато има конфликт-да се намеся ли и да защитя детето си или да го оставя да се оправя само? Утре, когато ситуацията се повтори и мен ме няма, кой ще му помогне? И не е ли по-добре да се научи на самостоятелност и отстояване на позицията, отколкото да търси всеки път подкрепа от родител или друг възрастен? Отговорите на тези въпроси не са еднозначни и никак не са прости, защото социализацията е един от най-трудните и дълги за малчуганите процеси. При първоначалния сблъсък с децата на площадката и в частност с майките им ви се иска въобще да не пускате детето си да играе и общува с тях. Виждате как се отнасят възрастните помежду си, с децата си, с другите наоколо и си мислите, че няма нужда детето ви да попада в тази джунгла. Иска ви се, ако може вие да му избере още от самото начало другарите по игри и децата, с които да общува по подобие на вашата среда-с добри, възпитани и свестни хора. Ако може да му спестите всичката простотия, агресия и нахалство, които са наоколо. Защото децата повтарят родителските модели и когато някой бие детето си, няма как то да направи път на вашето на пързалката. Но понеже не може да отглеждате малкия човек под стъклен похлупак, трябва да го оставите да се срещне с другите зверчета. Проблемът идва обаче когато започнат конфликтите-някои от тях преминават като лека кавга, други като скандал, трети като една малка битка, а понякога ескалират почти до война. Обикновено тогава има намеса и на възрастни. Много е трудно да се прецени докога да се провежда политика на ненамеса. Защото вашето дете винаги очаква да го защитите и да вземете неговата страна, дори да не е право. Най-бързо се решава въпросът, когато ябълката на раздора е играчка. Ако децата не се разберат помежду си, може да неутрализирате конфликта като обясните, че даването временно, да предложите друга играчка, размяна или обща игра с всички играчки. Често обаче детето ви става жертва на агресия-и вербална, и физическа. Как да го оставите да се оправя само, когато едно или повече деца го обиждат, гонят или дори посягат да го ударят? И още по-често майките или по-вероятно бабите на тези "терористи" последни разбират за случката. Те обикновено обсъждат на някоя сенчеста пейка размера на пенсиите и текущите намаления в магазините. Не ви остава нищо друго освен да раздадете правосъдие. Разбира се, правите го по собствено усмотрение и не е задължително преценката ви да е най-вярната. Обикновено отсрещната страна реагира по един от двата начина-или вяло прави забележка на агресора, което само затвърждава чувството за безнаказаност, или идва и го ошамарва. Което го озлобява и за пореден път му показва начинът, по който той трябва да решава конфликтите. Има и трети начин на действие, който обикновено е комбиниран и звучи горе-долу така: "Аз на детото ще му ударя два шамара, защото е палаво, но коя си ти да ми казваш, че е невъзпитано?" И тогава започват едни майко-бабински конфликти, в които всички изразни средства са позволени. Накрая децата са разделени, всяко е хванато за ръка и заведено вкъщи, а по възможност тази площадка вече се избягва. Разбира се, че не бива да допускате агресия спрямо вашето дете, но често детските конфликти изглеждат по-сериозни в очите на възрастните, отколкото всъщност са. Да не забравяме, че това е войната на таралежите, а те се раждат без бодли. С обич: Мама   Коментари