05 май 2012 2012-05-05 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

В търсене на Бегликташ

[caption id="attachment_3624" align="alignleft" width="300" caption="Пътешествието към Беглик Таш е вълнуващо"][/caption] При толкова много почивни дни, милостиво отпуснати ни от самодържеца наш, да се свети и вескомарини името Му, би било грехота да се отдадем на леност и бездействие бездуховно. Затуй реших със семейството да вземем хляб и вода и като пилигрими старовремски да се отправим на поклонение към древното светилище Бегликташ. Щото срамота е такава забележителност да отстои от Бургас на около петдесетина километра, пък да не я види човек. И тъй настъпи утро, слънцето изгря и загря земната твърд, птичките запяха и денят беше толкова прекрасен, че дори и шахтата на малката тоалетна в нашата семейна обител спря да изпуща миризмите си тъй преароматни. До Приморско стигнахме неусетно по добре поддържан път и без досадните автомобилни колони, така характерни за лятото. За пътешественика след мен да кажа, че още при отклонението от главния път се вижда табела в кафяв цвят с надпис Бегликташ 6 км. До нея друга табела с надпис Писменово 6 км. И двете табели сочат в една и съща посока. И логично имплантираният във възпразната ми глава джипиес регистрира това съвпадение на посоките. Затова, когато стигнахме до първия светофар в Приморско,  поех надясно, тъй като там има нова табела с надпис Писменово, а някакси краткосрочната ми памет вече беше регистрирала този „съвпадък” на дестинациите. И продължихме смело в новата посока. Минахме през ММЦ „Приморско” , а аз  заразказвах на децата, че ни предстои да видим нещо наистина мистично и загадъчно и усещах как се издигам в очите им с познанията си. Минути по-късно видяхме поредната нова табела с надпис Писменово. После всякакви табели изчезнаха, пътят стана страшен, но славен, дупка до дупка и нищо или никой, който да ти подскаже накъде отиваш. По едно време след поредното подскачане и раздрусване на колата синът ми изказа плахото предположение, че сме объркали пътя. Дотук с издигането в очите. Хм, ще се съмнява в авторитета на баща си. Айде, ако не вярва на мен, то поне на указателните табели да вярва малкият революционер – помислих си аз, но обуздах онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев. [caption id="attachment_3625" align="alignleft" width="300" caption="Много лутане ви трябва, за да стигнете дотук"][/caption] Мярнах един старец с каруца и любезно го попитах накъде е Бегликташ, а той ми отвърна, че Чифлика бил наблизо. Какъв чифлик, бе!!! Аз търся древно светилище, а не поредното безумно проявление на българското животновъдство. Не се разбрахме с дядото, който си продължи по пътя с каруцата, а аз и омълчалата се фамилия отпрашихме напред или нагоре или дявол знае накъде. След километър два надупчен и изронен асфалт мярнахме някакъв туристически комплекс с име „Чифлика”...ааа, това ли било. Покрай пътя препускаше някакъв аристократ с кобила, но чифтокопитното  пък и ездачът му явно предпочитаха да препускат по поляните, а не по разбишкания и буквално изровен пътен участък. Ами тъй де, то дори и най-старата кранта да яздиш, пак ще ти е жал да я подложиш на разходка по такова друмище, където може да си изрони копитата. Точно потънах в съмнения дали агенция „Пътна инфраструктура” знаят за този път, когато... Храссс..картерът заора по някаква асфалтова издутина, а аз се припотих от мисълта, че мога да разбия старата семейна лимузина. След още няколко километра стигнахме до Писменово. Оказа се китно и красиво село и малко след като навлязохме в покрайнините му, срещнахме една възрастна двойка. Търсим Бегликташ, може ли да ни кажете накъде е ? – попитах аз, а те ме изгледаха така слисано сякаш съм им казал, че издирвам Светия граал или бебешки снимки на Цецка Цачева. Объркали сте пътя, господине. Съвсем в обратна посока е – обясниха ми любезно двамата – пък после добавиха – Поне разгледайте селото. Хм, интересна оферта наистина, но целта на пътуването ми беше древно светилище, а не разглеждане на съвременно българско село. Направих обратен завой, но с деликатна скорост, за да не оставя някой калник след себе си и се върнах по познатия вече път. Пак видяхме препускащата кобила с ездач, минахме покрай Чифлика, подрусахме се 7 км. и отново се добрахме до светофара в Приморско. Виж ти, наистина историята е колело. Върнахме се на изходна позиция. Позвъних на една приятелка от града и тя ме упъти. Ще ви нахвърлям и на вас една импровизирана пътна карта. От светофара продължавате направо към центъра на града, стигате до хотел „Империал” и завивате наляво в първата пресечка. Никъде няма пътен знак или указателна табела, която да води към Бегликташ, така че ме следвайте. После карате все направо и когато стигнете дъното на улицата без име, завивате надясно. Там пътят ви води към нов ляв завой и карате отново все направо. В един момент преминавате през конна база без коне, като този ориентир ви се пада от лявата страна, а от дясно има плаж с ръждиви огради. Защо има огради, не знам. Защо са ръждиви и това е неизвестно. Продължавате по пътя и стигате до място, където той се раздвоява. Отново няма никакъв знак. Тръгвате по левия път и усещате как се отдалечавате от морето. Усещате се загубени. Е, нямате друг избор, освен да продължите. [caption id="attachment_3626" align="alignleft" width="300" caption="Щом сте стигнали дотук, вече е лесно"][/caption] Така след още около 2 км. ще достигнете до табела с надпис Бегликташ и тогава разбирате, че усилията ви не са били напразни, един вид не сте загубеняци. В този момент аз изгледах домочадието триумфално. Ще ми казват, че съм объркал пътя, а? Ами, те не знаят ли, че в Приморско всички пътища водят към Бегликташ, но нито една табела не води до него? Още около два километра през виещ се тесен път и следва нова табела със същото име. Ще трябва да оставите автомобила, каруцата или ролковите кънки, защото асфалтът свършва. Тук някъде забравяте за цялото лутане и скитане по асфалтовия армагедон. Гората е притихнала. Птиците пеят толкова звънко и чисто, че можете да си помислите, че слушате студиен запис. Въздухът е свеж, пътят е черен и всичко изглежда така, както си е бил вероятно преди хилядолетия. [caption id="attachment_3633" align="alignleft" width="300" caption="Според част от хипотезите това е част от обсерватория"][/caption] Докато пристъпяте бавно и цъкате с език от смайващите красоти наоколо, нека ви разкажа нещо за мястото, към което ви водя, защото нито в ляво нито в дясно от вас има някакви обяснителни табели, от които да разберете нещо за това място. Според базовата информация Бегликташ или Беглик Таш е древно мегалитно светилище, което е било разположено до отдавна изчезналия град Ранули. Изследователите твърдят, че е създадено почти 15 века преди новата ера, което кара човешкият мозък леко да се напрегне, докато изчислява времето. Има няма преди 35 века, а? Древните жители на Ранули и жреците принасяли дарове в светилището, но така и не са открити следи от жертвоприношения на животни или недайси боже на хора. Така разказват хрониките, а един мой приятел, който е истинска ренесансова личност, т.е всестранно развита личност, демек пълен отличник ми обясни, че на турски език Беглик Таш означава данък за овце, т.е там са събирали овцете и са плащали на султанската хазна за всяка глава блеещ добитък. Еее, нека премахнем овчия елемент в моя разказ. Простее някакси. [caption id="attachment_3627" align="alignleft" width="300" caption="Отдалеч гледката е смайваща"][/caption] И след около километър и половина или малко повече черният път свършва и излизате на една огромна поляна. В дъното и се виждат огромни скални грамади. Наистина са огромни, но когато ги наближите, тогава учудването ви става огромно. Чували сте от историята, че там има светилище, но ако наистина е било създадено преди 35 века, как всички тези скални блокове са се озовали там. Ако пък са си били все там, как са се подредили точно по този начин. Мистерията е пълна. Има теза, че това е древна обсерватория, светилище, храм и място за мистични ритуали. Погледът ви среща множество каменни блокове и дискове, които са така подредени, че приличат на слънчев часовник. В интерес на истината каменните дискове, които тежат сигурно десетина тона, са полегнали. Те са точно шест и според учените разделяли денят на шест части, чрез влизане в контакт със слънчевите лъчи, които пък преминават през процеп срещу тях. Всъщност не прост процеп, а част от една странна конструкция от огромни каменни блокове, които са наречени олтар. Огромният скален къс в горната част се нарича Апостол Таш. С просто око можете да видите, че на много места са разпробити отвори и по време на слънчево равноденствие и слънцестоене през тях преминавали лъчи. Ами, може да е така, но аз не видях точно такъв момент, защото слънцето си печеше навсякъде и във всички посоки. Няма да ви досаждам с описание на елемнтите от това светилище. Мисля си, че е най-добре всеки да го осмисли и приеме така както го усеща и чувства, когато се изправи пред него. [caption id="attachment_3628" align="alignleft" width="300" caption="Преминаване след обилен обяд е изключено"][/caption] В целия ритуален комплекс има един много тесен процеп между две огромни скали....казват, че който премине през него се пречиства. Минах и през цялото време се чувствах като филия в тостер. Пусти инат...не позволих на вътрешния ми глас да ме спре с предупреждението, че ще си остана вътре в процепа и че ще трябва да ме изкарват с техника на гражданска защита или с щипци. Беглик Таш е диво място, което е съхранило езическото си очарование. Има доста опасни зони за децата, а точно на това място от въздуха или он нещо друго малките разбойници пощуряват. Така че не ги оставяйте без надзор, защото може да възникне инцидент, който да завърши с детски плач и скубане на родителски коси. Жалко е, че никой не се е сетил да превърне това светилище и интереса към него в индустрия. Няма никаква информация, няма указателни табели, няма гидове, няма щандове с пощенски картички или сувенири, няма дискове с 3D анимирана възстановка на древния ритуал. Няма течаща вода, няма тоалетни за туристите, няма всичко онова, което би било нужно за туристите. Няма нищо. Диво и щастливо. Та, ако искате, носете си хляб, опънете една покривка на поляната, слушайте песните на птиците и се наслаждавайте на всеки един момент. Усещането е прекрасно. Жалко, нито един чужденец не знае за това. Дано някога от някой журналист он Нешънъл Джиографик вземе, че направи един филм за Беглик Таш. Току виж тогава светилището се превърне в световна сензация. Но пък ви е не чакайте това да се случи. Отидете сега. И не забравяйте пътната карта, която ви нарисувах. Иначе ще се загубите.     Коментари