[caption id="attachment_3168" align="alignleft" width="300" caption="Людмила Кутиева ще се грижги за най-ценните бургаски съкровища"]

[/caption]
Най-тежкото златно – „Вълчитрънското” и най-голямото сребърно – „Рогозенското” съкровища заедно ще бъдат изложени през лятото в бургаския културен център „Морско казино” - съобщи за „Бургаски репортер” директорът на културния институт Людмила Кутиева.
Двете съкровища, които са най-големите, намиране у нас, ще блестят в Бургас от 31 май до края на август.
Антиките нямат изящна изработка като „Панагюрското съкровище”, но са впечатляващи като обем и тежест.
„Рогозенското” съкровище е много голямо като тежест и като брой елементи, затова в Морското казино ще бъдат изложени само най-атрактивните му елементи.
[caption id="attachment_3170" align="alignleft" width="300" caption="Казиното отново ще приюти на ценните български съкровища"]

[/caption]
Вече се знае, че билетите за посещение ще бъдат на по-ниски цени от миналата година. За възрастни цената ще е 5 лв., а за ученици – 2 лв.
Рогозенското съкровище е датирано към тракийската епоха и е открито в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които - позлатени.
Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура на Балканския полуостров.
Вълчитрънското съкровище е намерено през 1925 година край с.Вълчитрън, област Плевен. При прекопаване на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология - 12,5 килограма чисто злато с естествени сплави от сребро, мед и желязо. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата (наподобяващи ударните инструменти-цимбали). Съкровището е датирано към края на бронзова епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.
Коментари