[caption id="attachment_2957" align="alignleft" width="300" caption="баба Иванка превръща живота в дълга и мъдра песен"]
[/caption]
В сунгурларското село Подвис всички я познават. Баба Иванка, която превръща живота в песен.
Видялата какво ли не от живота жена пее от детството си и до ден днешен. Получила е тази дарба от бога и е превърнала таланта си в благословия за хората, които притихват, щом чуят напевния и глас да извива някаква история от бездънната съкровищница на българския фолклор.
Прадядо ми е Желяз Тодоров, дядо ми е Ради Железов Тодоров, а баща ми е Желязко Радев Железов. Аз съм Иванка и имам две сестри и един брат, ама той е в София – набързо ме посвещава в родословието си почитаната певица на народни песни.
Разказва, че се е родила с умението да пее, а песните е научила от своите вуйчовци, лели, чичовци или както споделя „Целият ми род пееше”.
Баба Иванка все пак се надява да има свои последователи, защото някой добър човек е заснел на видео цели 35 от нейните песни. Вероятно в друга страна чужденците биха купували тези записи на DVD, но за нас обикновено подобни неща са незабележими.
Певицата признава, че сцени на нейните изяви са били всевъзможгни събития. И когато е ходела на „моабет” с мъжа си и на празненства и роднински сбирки все са я карали да пее.
И да не би щом са те чували, хора и животни да са замлъквали като в легендата за Орфей? – питам я аз с шега, а жената отвръща сериозно.
-Аз пея стари, народни песни, тежки...такива са ме карали да пея.
А после в напевен речитатив и леко задъхано ми нарежда няколко куплета от поредната си стара и тъжна песен.
[audio:http://burgas-reporter.com/wp-content/uploads/2012/04/Ivanka-pesen.mp3|titles=тъжна песен]
Баба Иванка признава, че от нейните песни хората плачат или се смеят, но лично тя най-много се радва, когато слушателите и са весели.
[caption id="attachment_2958" align="alignleft" width="300" caption="Баба Иванка и двете и хубави внучки, които не са по "народното""]
[/caption]
А на въпроса защо са ни тъжни песните, жената, която държи ключа към едно музикално съкровище повдига рамене и казва: Такива са си от едно време, така съм ги научила, такива ги пея.
И понеже към нас се доближават двете и хубави внучки, обичаната от всички в Подвис певица ми споделя, че внучките и не са много по „народното”. Жалко. Дано традицията на баба Иванка бъде продължена.
село Подвис април 2012 год.
Коментари
[/caption]
В сунгурларското село Подвис всички я познават. Баба Иванка, която превръща живота в песен.
Видялата какво ли не от живота жена пее от детството си и до ден днешен. Получила е тази дарба от бога и е превърнала таланта си в благословия за хората, които притихват, щом чуят напевния и глас да извива някаква история от бездънната съкровищница на българския фолклор.
Прадядо ми е Желяз Тодоров, дядо ми е Ради Железов Тодоров, а баща ми е Желязко Радев Железов. Аз съм Иванка и имам две сестри и един брат, ама той е в София – набързо ме посвещава в родословието си почитаната певица на народни песни.
Разказва, че се е родила с умението да пее, а песните е научила от своите вуйчовци, лели, чичовци или както споделя „Целият ми род пееше”.
Баба Иванка все пак се надява да има свои последователи, защото някой добър човек е заснел на видео цели 35 от нейните песни. Вероятно в друга страна чужденците биха купували тези записи на DVD, но за нас обикновено подобни неща са незабележими.
Певицата признава, че сцени на нейните изяви са били всевъзможгни събития. И когато е ходела на „моабет” с мъжа си и на празненства и роднински сбирки все са я карали да пее.
И да не би щом са те чували, хора и животни да са замлъквали като в легендата за Орфей? – питам я аз с шега, а жената отвръща сериозно.
-Аз пея стари, народни песни, тежки...такива са ме карали да пея.
А после в напевен речитатив и леко задъхано ми нарежда няколко куплета от поредната си стара и тъжна песен.
[audio:http://burgas-reporter.com/wp-content/uploads/2012/04/Ivanka-pesen.mp3|titles=тъжна песен]
Баба Иванка признава, че от нейните песни хората плачат или се смеят, но лично тя най-много се радва, когато слушателите и са весели.
[caption id="attachment_2958" align="alignleft" width="300" caption="Баба Иванка и двете и хубави внучки, които не са по "народното""]
[/caption]
А на въпроса защо са ни тъжни песните, жената, която държи ключа към едно музикално съкровище повдига рамене и казва: Такива са си от едно време, така съм ги научила, такива ги пея.
И понеже към нас се доближават двете и хубави внучки, обичаната от всички в Подвис певица ми споделя, че внучките и не са много по „народното”. Жалко. Дано традицията на баба Иванка бъде продължена.
село Подвис април 2012 год.
Коментари