образование 11 юни 2018 2018-06-11 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcUpLIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--4e8de1e1602f6844242910bc891a0c39082dec4a/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_31572.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Анна и Мартина -стипендиантките на Фондация Кроношпан , които стигнаха до Бабсън Колидж в САЩ

Фондация „Кроношпан“ постави начало на поредната си кампания за избор на стипендиант за четиригодишно обучение в най-добрия университет за предприемачи в САЩ -Бабсън Колидж.

Ученици от Централна и Източна Европа могат да кандидатстват за наградата, която ще промени живота.

За да споделят своя опит с кандидатстването и своя път към стипендията, от Фондация „Кроношпан“ поканиха  в Бургас последните две победителки.

Анна Салтикова от Украйна и българката Мартина Гарабедян от Пловдив се срещнаха със свои връстници в Английската езикова гимназия „Гео Милев“ и Природо-математическата гимназия.

Ето какво разказаха двете стипендиантки пред „Бургаски репортер“

Мартина, какво най-често те питаха твоите връстници в Бургас?

Те бяха притеснени от това, че кръговете са дълги и всичко е сложно. Опитахме се да им обясним за университета, че всичко е един много приятен процес. Фондацията е направила всичко така, че да бъде лесно за нас учениците да кандидатстваме чрез интересни процеси. Това, което им казах н Бургас, е , че абсолютно си заслужава да опитата. И аз в началото ,както тях, не вярвах, че е възможно аз да спечеля стипендията.

Но след подготовка, изпити и всичко останало явно е възможно.

Няколко години наред български ученици стигаха до финалната фаза и все нещо малко не достигаше на някой от тях да спечели стипендията. Може би това ги е обезверявало…приемаш ли себе си като доказателството, че български ученик може да спечели?

Ами, точно така се приемам. Като доказателство, защото в крайна сметка учениците полагат толкова много изпити и за България и за чужбина. Те могат да бъдат подготвени за това предизвикателство и за обучението в САЩ. Много се радвам, че Фондация „Кроношпан“ даде възможност на мен, на един български ученик да бъде стипендиант в следващите четири години. 

Какво променят тази стипендия и този шанс за обучение в твоя живот?

Променят много. Аз осъзнавам колко голяма и скъпа инвестиция е това обучение в САЩ. Огромна сума, която трудно може да си позволи едно семейство от България. Това ми дава възможност да уча предприемачество в бизнес сферата, да се развивам в бизнес сферата ,да се запозная с адски много хора от цял свят. Това е нещо, което знам, че ще ми се случи и се вълнувам много от това.

Как те приеха бургаските ученици, които тръгват по твоя път към стипендията?

Мисля, че ме приеха добре. Зарадвах се, че бяха открити и питаха. Нямаше бариера между нас. Задаваха много въпроси за самите изпити. Беше важно да им се обясни. Това им беше като начален старт по пътя към стипендията

Анна, какво промени в живота ти стипендията на Фондация „Кроношпан“?

Промени толкова много. Не би могло да бъде същото, след като спечелих стипендията.

Беше промяна в живота. Фондацията ми даде възможност да уча в САЩ, което винаги е било моя мечта и вдъхновение. 

В САЩ вече стана възможно да се среща с толкова различни неща. Много по-различни от тези в Украйна, макар че и Украйна се промени и сега е по-отворена и по-бизнес ориентирана. 

Все още се притеснявам затова, че съм САЩ, затова в каква компания ще започна да работя в моята страна, ако избера да се върна в нея.

Мисля, че това една невероятна инвестиция от Фондация „Кроношпан“ и беше страхотно, че избраха мен.

Когато започна своята борба за спечелване на стипендията, имаше и хора в твоя град и от твоето обкръжение , които ти казваха, че няма да успееш и е може би трябва да се откажеш?

Да, аз самата не вървях в себе си, ако трябва да бъда честна, защото когато чуеш за такова възможност, не мислиш, че може да ти се случи н тебе.

За украинците не е често срещано някой да учи в САЩ и такива хора изглеждат като гении или супер звезди. Идвам от малък град, от училище, в което не се преподаваше английски език, тъй че не беше толкова добре ,колкото можеше да бъде. Моето семейство ме подкрепи много и нямаше да направя толкова без тях. 

Да, имаше много скептици и беше мое лично предизвикателство да се справя с тях, но моите учители и семейството ми ме поддържаха.

Извън това, че в Украйна имаш статут на супер звезда, за тази една година в Бабсън Колидж какво успя да научиш?

Мисля, че тук е пълно с възможности и трябва да работиш много здраво, за да ги постигнеш.  Всичко опира до уменията да сграбчиш тези възможности.Чувствам,че Бабсън Колидж ме вдъхновява да искам още и още повече възможности. Когато срещаш различни хора от различни страни, има предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани. Трябва да вложа много работа, за д се възползвам оо този шанс.

В ЕС се говори все по - често за „Европа на две скорости“ и има някакво разделение на хора от Изток и от Запад.  Може би нас ни третират като „втора ръка хора“. Мислиш ли, че ти и Мартина сте доказателство, че хората от Източна Европа не отстъпват по нищо на западните си конкуренти?

Светът се глобализира и с тези нови технологии хората получават нови, по-големи възможности. Ако знаеш английски език добре, ако представиш своите умения добре пред работодателите, ако се реализираш  добре на пазара , тогава на компаниите им е все едно от къде си. Става въпрос за теб самият като личност.

Идвайки от Украйна в САЩ, смятам, че това е голямо предимство за мен, защото съм видяла два различни свята и имам възможността да откривам нови предизвикателства  и нова работа, където и да отида. 

В крайна сметка важно е какво можеш да направиш.

 автор: Красимир Калудов

на снимката- Мартина Гарабедян /вляво/ и Анна Салтикова /вдясно/

повече за правилата за кандидатстване можете да прочетете ТУК

Коментари

образование ...


политика ...


спорт ...