Проф д.п. н Галя Христозова е ректор на Бургаски свободен университет. Заедно със свои колеги тя започна работа по поредния амбициозен проект, който си поставя за цел да изследва езика в социалните медии.
С нея разговаряхме за промените в книжовния език, за разликата между текстовете във Фейсбук и Туитър и разговорния език. Надяваме се, че ще ви е интересно да „чуете“ мнението на специалист за всички процеси и промени в българския език в последно време.
Преди ди обявихте, че започвате работа по проект, чрез който ще изследвате процесите в българския език, предизвикани от социалните медии. Наистина ли има такъв челен сблъсък между книжовния език и езика в социалните мрежи?
Предварителните проучвания, а и нашата практика, показват, че има различия между българския книжовен език и този в социалните медии. Основната ни хипотеза е, че това е един паралелен език. Отдалечава се от българския книжовен език. Най-тревожното за нас е това, че той влияе върху езиковата компетентност на младите хора.
Преди години моята преподавателка по синтаксис в Шуменския университет ни обясняваше ,че езикът на улицата, разговорният език диктува всички промени в книжовния. Дори тогава на шега прогнозираше, че някой ден няма да изписваме „какво“ , а „кво“ или „ко“. Интересно ми е дали разговорният език има нещо общо с този в социалните мрежи или става въпрос за трето езиково поле?
Това е едно поле, което е също много интересно. Езикът в социалните медии се доближава повече до разговорния, отколкото до книжовния, но не се покрива напълно с разговорния, защото в него има интонация, мимики, жестове, а в социалните медии е изразен само чрез писмено слово.
Преди време изследвахме езика във вестниците. Тогава установихме интересни закономерности. Това ни провокира да изследваме и социалните медии, защото те вече са много доминиращи в разпространение на новини, споделяне на мнения, изразяване на позиции, в обучението, ако щете. Младите хора са много повече във Фейсбук, в Туитър или в блоговете, отколкото във вестници, книги и учебници.
До какво води това?
Получава се един застрашителен процес, защото хубавият книжовен български език е в книгите, които все по-малко се четат. Когато четенето не е важна част от живота на младите хора, когато те нямат богат речник, това се отразява и на тяхното писане. Когато четат разни писания в социалните медии, това пък се отразява на тяхната представа за текст. Много хора си мислят, че във Фейсбук има други правописни правила, които не са правилата за българския език. Категорично искам да заявя, че правилата са едни и същи и са регламентирани от българския книжовен език.
Ще изследваме много голямо разнообразие от медии. Спрели сме се на Фейсбук, на Туитър и на блоговете.
Разбира се една част нещата, които ще изследваме, не са писани вероятно от хората, чиито текстове ще изследваме.
Ще работим по четири теми. „Политици“, „Висше образование“, „Актуални проблеми“ „Лайфстайл“…
Ще изследвате различни теми и различни автори, но съзирам лек проблем. Как ще изследвате езика в профилите на Бойко Борисов, на Валери Симеонов, на г-н Карадайъ или на други политици, но много често профили на политици се списват и поддържат от пи ар специалисти, сътрудници или създатели на контент, на съдържание. Тогава няма ли да се изкриви резултатът?
Да, възможно е и доста мислим по този въпрос. Само че някои от политиците сами си пишат текстовете. За съжаление повечето като Бойко Борисов, Румен Радев, Валери Симеонов, Мустафа Карадайъ имат профили във Фейсбук и в Туитър, но и сътрудници. Ако установим такава ситуация, ще преценим дали да продължаваме да изследваме текстовете в техните профили. В крайна сметка ние добре познаваме личното им слово и ако има голямо разминаване между устния изказ и писменото им изразяване, ще стане ясно, че това не са техни текстове.
Вие ги посочвате като примери за съдържание…но само известни автори ли ще изследвате или ще обърнете внимание на други?
Искаме разнообразие и затова ще изследваме и блогове. Не търсим само негативни неща в социалните медии. По-скоро търсим еталон на блестящ български книжовен език…
Вероятно ще намерите такъв прекрасен език в сферата „лайфстайл“ в текстовете на професор Любомир Стойков, но така като него не пише нито една средностатистическа плеймейтка или „кифла“. Те имат друг език и такива като тях преобладават, те са мнозинство…
Така е, но ние ще изследваме определени блогове. Ако се появи нещо интересно, си оставяме една врата да включваме други текстове. Любен Дилов син, Иван Бедров, Иво Инджев, Веселина Седларска…като някои от тях имат блогове, профили във Фейсбук или в Туитър.
Ще изследваме и коментарите на други потребители, защото в тях е истинският език на хората, които се интересуват от определени теми и ги коментират.
Разглеждаме езика в три полета. Разговорен, книжовен и в социалните медии.Къде се крие по-голямата заплаха пред българския книжовен език? В разговорния или в този на социалните мрежи?
Те са общо взето свързани. Когато пишеш, както говориш, това е отражение. Разговорният е устен и в него не се виждат нарушения в правопис, синтаксис, пунктуация, там е по-свободно. Докато в социалните медии това се вижда.
Ще разглеждаме много аспекти. Не само по отношение на правописа или на пунктуация. Най-вече по отношение на изказ, лексика, фразеология, синтаксис, словоред, на употреба на различни глаголни форми. Ще търсим ключови думи в тези текстове.
Важно е и какво казва и какво излъчва този език. Когато изследвахме вестниците преди време, се оказа ,че доминира езикът на омразата, на негативните новини, на песимизма, черногледството. Не искам дори да си мисля, че това са характерни черти от нашата народопсихология. Фактите говорят това.
Когато изследваме социалните медии, разликата е в това, че ние търсим електронни медии. Например, смятаме да изследваме страниците във Фейсбук на няколко университета. И по регионален принцип, за да видим дали там има присъствие на диалекти. СУ, Медицинският университет в Плевен, защото там има по-специфичен говор, Техническият университет в Габрово, Военно-морското висше училище във Варна…
…но това са академични страници и не е възможно в тях да има диалект!!!
Не, ние ще изследваме фейсбук групите към тези университети.
Учениците в последно време демонстрират потресаващо невежество в социалните мрежи. Те не владеят книжовния език. После те стават студенти, накрая преподаватели и учат новите ученици на правилата на …книжовния език. Това не е ли бомба със закъснител?
Да, бомба със закъснител е. Трийсет години съм преподавател и съм свидетел на езиковата култура на дванадесетокласниците, които стават студенти. Налага се в първи курс да преподаваме дисциплината „езикова култура“ въпреки матурите по български език. Всичко това се дължи от една страна на недостатъчния брой часове по „български език“ в училище. Нещо повече, тези часове всяка година намаляват.
В българското училище малко се учи. От 15 септември до 30 юни. Часовете са само по 40 минути. Не може да упрекваме учениците или учителите. Както казах, часовете по български език постоянно намаляват. Освен всичко друго …не се чете. А българският книжовен език е в книгите. Той не е никъде другаде. Това нечетене води до непознаване на българския език и до една по-широка неграмотност по отношение на правилното писане, по отношение на автори на книги и с много други неща. Съвременните ученици не дооценяват всичко това, защото смятат ,че не им е нужно в живота. А културата на един човек е свързана с четенето на книги.
Този натиск на съдържанието и текстовете от социалните мрежи води ли до промени в книжовния език?
Да, разбира се. През 2011 год. беше публикуван последният правописен речник на БАН. Колегите го нарекоха правилно речника на дублетите, защото ние филолозите не сме виждали толкова дублетни форми през живота си. Много от думите, които се пишеха доскоро слято или разделно, с тиренце или с девис, сега могат да се изписват по два начина. Това улеснява изписването на тези думи, защото в нашия език има много такива сложни думи и правилата на изписването им са повече от изключенията и се научават много трудно. Има дублети по отношение на изписването на някои думи, както и по отношение на ударенията . Вино, село вече имат дублети в ударенията. По-рано се пишеше айрян, а сега айран. Това е турска дума в нашия език и аз трийсет години учех студентите, че се пише и произнася айран, а сега вече е айрян.
България е разделена на две части по отношение на ятовия преглас. В София произнасят млеко, а в Бургас е мляко, но сега е дублетна форма. Това са примери за промени.
Но примерите, които посочвате са за влияние на разговорния език върху книжовния. Казва ли същото влияние езикът в социалните медии?
Учените в БАН едва ли се съобразяват с това. Има някакви опити да се направи книжовната норма по-лесно достъпна. Вероятно и това ще се случи.
Това ,което искам да кажа е, че аз лично съм много по-консервативна спрямо езика.
Смятам, че не речникът трябва да се принизява до хората, а хората трябва да се извисяват до речника.
Има езици, които не са си променяли правописа в продължение на 400 - 500години и всеки, които иска да владее този език, полага усилия.
Но пък старата форма присъствува беше заменена от присъства и се възприе много лесно…
Тази промяна беше правилна. Това беше излишна наставка, която нямаше никакъв смисъл в лексикален аспект. Изписваше се, а не се произнасяше. Бях съгласна с тази промяна. Имаше още една промяна. По-рано можехме да пишем само тринадесет, а после се прие дублетна форма петнайсет и децата вече не намират смисъл в това „найсет“…не правят връзка с десет. Това ги затруднява. А идеята беше уж да се облекчи разговорния език, но аз лично не приемам тази промяна.
Вашият проект ще продължи три години. Не мислите ли, че нещата могат да се променят много за това време и някои от резултатите ви да са …спорни?
Затова изследванията ще ги разделим на периоди. Освен това е възможно някои от тези страници, профили и блогове просто да ги няма след три години.
С вашите колеги чувствате ли са като пазители на българския език?
С колегите, да. Ние сме екип от филолози, който работи втори път по такъв голям проект. Всички сме консервативни по отношение на езика, но пък работим с младите хора и изразяваме определени опасения. Включили сме в проекта и студенти от специалност „Връзки с обществеността“ и „Журналистика“ . На първи етап те ще събират базата данни. По този начин ще привлечем тяхното внимание. При успешна работа ще включим бакалавърска и магистърска програма по дисциплина, която да е свързана с тази проблематика на езика на социалните медии, за да имат студентите по-голяма компетентност.
Филолози сме в екипа, професори , доценти, имаме специалист по английски език, ПР и журналист, има и студенти, за да видим различните аспекти на това ,което се пише и чете. Появиха се много нови думи, професионални жаргони. Накрая ще направим една монография, после конференция и ще поканим колеги от цялата страна.
А ще поканите ли автори на съдържание във Фейсбук профили и в Туитър? Например политиците Бойко Борисов, Валери Симеонов, Румен Радев и др?
Може да поканим, ще бъде интересно да ги запознаем с резултатите. Когато цитираме някого, го правим изцяло. Така се прави.
Само че си мисля, че когато цитираме автори на коментари, това че някой се е нарекъл Професора, не означава, че той е професор. Той може да е всякакъв във Фейсбук или изобщо в социалните медии.
Ще събираме коментарите в архив, защото те могат изчезнат.
Сърбят ни ръцете за работа по новия проект. Чакаме да се развихрим.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
.jpg)
